... и резултатите.

09 декември 2006, 16:23 Публикувано в BgLOG | 10 коментара , 1021 прочита
Етикети: за едно изследване
Охх значи сега две неща ми се казват като продължение. Май е добре първо да разкажа в крайна сметка какво стана с тоя експеримент и после другото.

Та, резултатите ... Ами да, добре звучаха хипотезите, добре и всичко, обаче ... не излезе! Случва се и това в науката (че даже и иначе). И разбирате какво е човек да подготвя, планира нещо, да го прави дълго време, да се надява, всичко да му се струва адски логично, обаче ...

Значи резултатите бяха следните: с две думи:
--> при немците нищо не излезе сигнификантно. Тоест при тях нямаше нито семантичен, нито афективен прайминг.
--> при францизите, обаче, и двата прайминга бяха налице.

Странно, нали?

сега ... какво означава това ...

Хах, спомням си как ги смятахме с Юлиане резултатите. Смятаме смятаме ентусиазирани, (тоест тя смята, аз гледам), то си е голям момент, и по едно време и двете видяхме, че не става ... и така, и иначе не става, че е странно, че е ... каквото е. А аз го почувствах просто като една необорима умора, просто изведнъж без да знам защо, така се уморих! Нито се ядосах, нито се натъжих, просто изведнъж ми свършиха батериите. Замая ми се главата и престанах да мога да мисля... Май и при нея беше подобно. Разделихме се, всеки си отиде вкъщи да си се разсейва самосиндикално...

Но ... така е то в науката ... Обаче има и друго нещо в науката. Понякога един, така да се каже, странен резултат - или една непотвърдена хипотеза - ти дава много повече информация, отколкото ако всичко се беше потвърдило. Тогава интересното е защо не се е потвърдило... и това те кара да се замислиш и да търсиш много повече.

Та, резултатите. Ами интерпретирам ги по следния начин:

1. Немците не показаха семантичен прайминг. Окей, не са владеели достатъчно добре езика. Не е чудно, че при това положение и афективния не излезе.
(би било странно ако БЕШЕ излязъл, така си е логично. Семантичният тест нали той точно за това беше - за да се види дали хората автоматично разбират езика. Е ... явно, че не го разбираха ...)

2. Французите показаха семантичен прайминг-ефекти. Това дотук добре, обаче оттам нататъка вече ни хващат по бели гащи. Защо и афективен?? Нали уж нямаше емоции?
И ето тук в този момент хипотезата в първоначалния си вид се проваля. Това е положението!

И сега идва моментът на спекулациите, който, знаем, е най-вълнуващия.:) Въпросът е, защо излезе афективния прайминг.
Окей, има два варианта. Или (a) не е вярно, че чуждия език е по-емоционален, или (b) афективния прайминг не е бил подходящ за да се "хване" разликата.

Ами ... аз залагам на номер две:) просто защото номер едно ... ами ЗНАМ, че го има ефекта ... и това, че не сме го намерили, никак не означава, че го няма. Ще се пробва пак по друг начин и ще се открие!

Има доводи защо афективния прайминг не е бил подходящ. Явно, че това, което се активира чрез афективния прайминг, не е ТОЧНО емоция ... или не е точно този компонент на емоцията, който се различава в двата езика.
Положителността или отрицателността са действително аспект на емоцията, но има и други аспекти. Примерно физиологична реакция. Ето ти друг аспект. Може в следващ експеримент да се мери нещо по-физиологично, примерно електропроводимост на кожата. Много лесно се мери, лепват ти едни лепенки на пръстите и това е. И не боли:) Има и други варианти, нещо бях чела с мерене на големината на зеницата, ама трябва да го прочета пак. Има и други възможности... Та общо взето един неизлязъл резултат отваря една яма ... ако смяташ, че си струва.

И все пак, какво означава това, че не излезе ... Ами означава още нещо. Че чуждият език, ако го владееш добре, все пак ти задейства определена положителност, която се хваща с афективния прайминг. И че май, че това не е емоция, ами по-скоро само нейни наченки.

Друго, което може да се пробва, са други стимули. Примерно хората да слушат езика, вместо да го четат. Най-вероятно ще има по-голям емоционален ефект...

Значи тая дипломна я представях на един конгрес в Бон. (Много притеснително мероприятие:) ) И един от публиката ми задава накрая въпрос:
Е то си беше ясно, че ще излезе афективен прайминг и на чуждия език!

Много му се ядосах!!! Как така ясно?! На него му е ясно, да, като слуша резултатите, и си казва да бе логично, че не излезе, тия за какво са се трепали толкоз???
Аххх още ме е яд начи! Ами не беше ясно! Можеше да излезе, можеше и да не излезе и си заслужаваше да се изпробва....

:))) сега като писах теоретичната част, прекарах поне 3 седмици в събиране на материали ЗАЩО би трябвало да излезе. Тоест защо афективния прайминг всъщност би трябвало да изследва емоция. И ми беше забавно, защото самата аз знаех, че всъщност не е така :) Обаче чинно си пиша теориите, подплътявам ги с разни други студия и ако ми прочетеш увода, си казваш: брей, сигурно ще излезе! (или поне се надявам така да си казваш). И сега ... :))) Оборвай теориите в дискусионната част! В смисъл, аз оборвам и себе си, но покрай мене и теориите, които ползвах :)

Абе то не е точно оборване. То така е в науката: няма правилно и грешно. Те теориите не се оборват, ами се допълват. Не се отхвърлят, ами се обогатяват. Така е! Ето сега един прост пример: имало към 60те ли 70те ли години, не знам, следната дилема. Влияние на групата: подобрява ли продуктивността на човека или влошава? Тоест, хубаво ли е да се работи в група, по-ефективен ли е човек, или не. И голям спор било, защото имало експерименти, които потвърждават, че е по-добре в група, други - че по-добре сам. Примерно колоездачи ако карат в група, по-бързо карат, защото се мотивират един друг. Обаче ако трябва да наизустиш четиристишие, сам е по-добре. И какво, не се знае, едната теория противоречи на другата ... докато накрая се разбрали, че и двете са верни. А именно, ако това, което трябва да правиш, е автоматично (примерно каране на колело), тогава групата помага. А ако трябва да се замисляш - пречи.
Много ми харесва тая теория - тоест тези двете. Просто това е пример за това, че всяка теория е вярна, както и че всяка гледна точка е вярна. Както и една караница между двама души винаги е спор между две верни гледни точки. Винаги!

... но това май е друга тема вече.




* * *


И все пак, тествахме българи. Мерак ми беше и ето! :)

А ситуацията беше следната: Не излезе мечтания резултат, а студията беше обявена да бъде представяна на два конгреса, единия от които наближаваше. Кофти, наистина кофти, да излезеш там и да кажеш: ами мислихме си едно, то друго стана, а защо - и ние не знаем... понеже то да беше поне излязло еднакво и за немци, и за французи. А така ... не знае човек, случайно ли е, не е ли, защо при францизите е така, а при немците иначе ... просто тия резултати нищо не ти говорят. И ние се бяхме здраво сдухали с Юлиане, обаче представихме резултатите за предварително обсъждане в катедрата, както си му е редът. Тоест аз, де ...

И те, другите професори и докторанти, викат: Що бе, айде, не е чак толкова зле! И ние: Ами ... :-/

Сещам се за една друга случка:) Правих преди доста време (3 години) една практика в клиниката за алкохолици. И там имаше един вид терапия - занимателна терапия. В нея се рисуваше с длето на дърво (не помня как се казваше това изкуство?), плетяха се кошници, правеха се фигурки от глина и т.н. Смисълът е бившите (да се надяваме?) алкохолици да научат по някое хоби, а и чрез заниманието да се види къде са им проблемите. Работата като всяко друго нещо също е начин да достигнеш човека! Примерно един имаше, който беше много несамостоятелен. За всичко питаше: ама така ли трябва, така ли е правилно ... и терапевта го оставяше да работи сам и сам да взема решения. Ами ... трябва по някакъв начин да се научиш, нали така. Друг пък много си претупваше кошницата и трябваше да си я разплита и да внимава повече.
А трети - за него иде реч - той беше един много готин дядо. Въобще, да ви кажа, алкохолиците не са някакви асоциални типове, ами са си хора като теб и мен. Има всякакви от професор до строителен работник, какви ли не щеш по характер ... просто ... окей са си. Виж, вече има и по-тежки случаи с мозъчни увреждания, ама тия не бяха. Та, дядото той беше един такъв много чувствителен. И беше направил една котка от глина. И си я опече котката, боядиса си я, тя изсъхна и той я гледа такъв ... не му харесва :) Ето, казва, грозна стана котката. А тя не беше грозна, беше малко странна с плоска глава, ама си беше яка сама по себе си. Защо бе - казва му терапевта? Kакво й е на котката! Я виж, тя прилича на египетска котка! (става ми смешно, тя наиситна приличаше на египетска котка)... :)) Той обаче не вярва и все й намира кусури. И терапевта пита другите от групата: какво ще кажете за котката я си кажете мнението. Другите: ами хубава си е котката! Много хубава котка ... Съвсем искрено си се изказаха. Оня несамостоятелния: на мен пък ми се вижда тъпа тая котка :))) Но повечето я харесаха и я похвалиха съвсем честно. Дядото някакъв такъв хем се радва, хем не му се вярва :) Ама престана да не я харесва :)

Та и ние с Юлиане другите ни викат: Какво им е на резултатите, хубави са си....

:)) Общо взето решихме, че това да намериш афективен прайминг на чужд език също си е откритие. Досега никой друг не го е изследвал. Семантичен - да, но не и афективен. Но защо само при французи? ... и се сетихме, че тя, студията, нали е в Германия проведена. На французите в момента немския им е силно активиран, понеже го ползват непрекъснато, а немците не. Ето на това може да се дължи разликата между немци и французи ... има логика.

И в този момент извадих джокера: айде да тестваме българите! Ето ти още една група чужденци в Германия, ако стане при тях като при французите, тогава ще имаме основания да извадим заключението, че когато живееш в чужда държава, и двата ефекта стават: разбираш автоматично и имаш наченки на емоционалност.

Събраха се за нула време достатъчно българи. Един каже на друг... ей така :) И действително СТАНА като при французите! Тоест, и при тях и двата ефекта бяха налице. С две думи: нещо, с което можеш да започнеш нещо пак.