Недоразумението Батак

(По следите на едно недоразумение...)


Много ме впечатли цялата тая работа. Първо прочетох поста на BlackHawk и след него и репортажът от нетинфо. Признавам, хванах се. В смисъл, възмутих се. Но после прочетох и оригиналите и се оказа, че цялата тая врява около Батак е плод на недоразумение...

И сега нещо друго не ми дава мира: как се стига до такова недоразумение? ... Защото толкова хора коментират в нетинфо, Дневник итук, в бглог, и са възмутени от ... какво?

Такааа. Сега малко факти, че да не се недоразумяваме още. Братя и сестри, мен ми се струва, че никой не отрича или омаловажава трагедията! Даже и Балева и Брунбауер. И те даже си го казват  в прав текст. И тук вече се запитах защо при положение, че те го казват, народът още ги обвинява, че  омаловажават/отричат? Че и хората от музея ... на какво се дължи все пак това недоразумение?

Ами струва ми се, че са три изказванията на Б&Б, които дразнят народа.

1. Че картините и снимките не са от мястото на събитието, "фалшиви доказателства" и инсценирани.

2. Че батачани не са си спомняли нищичко за трагедията като онези Пиотровски и Кевра са отишли да снимат.

3. Че трагедията Батак я наричат "мит".



И сега по-подробно по точките. Подточка (а) винаги ще е едната позиция, а подточка (б) - другата позиция.

1. Че картините и снимките не са от мястото на събитието, "фалшиви доказателства" и инсценирани.

(а) Следствие? Щом доказателствата са фалшиви, значи клането не се е случило. Тоест отрича се трагедията поради липса на всякакви доказателства.

(б) Първо, нали най-голямото доказателство си остават костите... Няма как, случило се е  - за съжаление.

Второ: Хмм. Фактът, че няма снимки "от мястото на събитието" не означава, че някой не е умрял. Умрял е, но няма снимка.
Виж, обратното: ако не е станало престъпление, тогава няма как да има валидни доказателства за него.
Тоест причинно-следствената връзка е:
Не е имало престъпление --> Доказателствата са невалидни.
(Има логика.)
Но в обратна посока правилото не важи.

Ами ... аз не съм историк, а психолог. И точно преди 2 дни обсъждахме с колегите за това, че има доста студия по въпроса, че ние хората много бъркаме с посоката на причинно-следствените връзки. И колкото по-абстрактно и необичайно, толкова по се обърква човек. А ежедневни неща хич не ги бъркаме. Например:
Винаги когато има дъжд, има облаци.
Тоест посоката е има дъжд --> има облаци.
Никой не заключва от това, че и обратното е винаги вярно: винаги когато има облаци, вали ... нали?

Втори пример, аналогично:
Пияният шофьор не може да кара добре кола.
Тоест посоката е пиян шофьор --> не кара добре.
И пак: не е задължително ако някой не кара добре, да е пиян.

Такива неща не се бъркат, най-вероятно защото много сме им свикнали. Но ако е нещо, с което не сме му свикнали, много се бърка. Или в случая (вече взех да се повтарям)
Фактът, че снимките са инсценирани, не означава, че трагедията не се е състояла.
 
2. Че батачани не са си спомняли нищичко за трагедията като онези Пиотровски и Кевра са отишли да снимат.

а) щом не помнят нищо, значи нищо не е имало

б) Ами това ми се вижда особено покъртителен пример на посттравматична амнезия. А въпросната амнезия е доста добре изследвана и е доказано, че съществува. А и адски често се среща. Жени на 20 и повече години в един момент си спомнят, че са били малтретирани като деца.

(И от тази гледна точка ми се видя интересно какво е направил художника, защото повечето терапии правят нещо подобно. Хората идват на терапия с кошмари, флашбакове, страхови състояния, психосоматични прояви и откъслечни спомени. И каквото трябва да се направи се нарича Trauerarbeit (не знам как да го преведа, за да е точно; нещо като "работа по тъгуването") - тоест на човека трябва да му се помогне да преработи спомените, да ги "изстрада", защото само като тъгува може да ги преработи.
(А втората голяма задача освен работа по тъгуването е да преосмислишкакво е станало. Да го приемеш като част от живота, но да гледашна пред... но това вече е друга тема наистина)  )

3. Че трагедията Батак я наричат "мит".

а) Думата "мит" е нещо като легенда, нещо като приказка или като измислица. Как може да наричат трагедията "мит"?

б) Тука ми се струва, че изборът на думичката е малко неподходящ. Каквото те имат предвид е "спомена" за трагедията ... или "представата" за трагедията ... как се формира, как се запазва този спомен? Тоест малко или много става дума за това, което е в главите на хората. И те питат, защо точно Батак сме запомнили, а не и десетките други села, които са имали същата съдба. Тоест така погледнато, Б&Б не само че не омаловажават събитието, ами напротив - изтъкват, че е имало такива трагедии и на много други места...
Но думата "мит" наистина буди противоречия. Тука те трябва да се замислят дали да не му викат по друг начин (моите предложения са, както казах, "спомен" или "представа", но сигурно човек може да се сети и за по-хубава думичка.) Ама да не е тая "мит", защото тя има по-друга конотация, нали?



И в заключение ...

1. Абе казвали са ми, казвали, да не вярвам на преразкази, ами да си чета оригинали, ама на. Хванах се и тоя път. Статията от Нетинфо я взех за чиста монета. Ако не бяха Арлина и другите .... (А, Арлинке, наливнали да е или в бутилка?)

2. От някаква (малко по-коравосърдечна?) гледна точка Б&Б сами са си виновни, че не са ги разбрали. Те за добро са го мислели, а то ... Може би ако се бяха сетили предварително за такава вероятност, щяха да предотвратят недоразумението.  И те, учените, въпросните Б&Б ... аз съм сигурна, че следващия път ще вземат всички мерки да не бъдат разбрани погрешно, та ако ще по 100 пъти да се затраховат с "Ама ние все пак нямаме предвид, че ..." Просто да знаят, че хората са много, много чувствителни както към националните си герои, така и към националните си жертви ... И когато стане дума за нещо толкова варварско и грубо като събитията в Батак, хората са готови на всичко за да защитят паметта им.