Върнете се към Предучилищна педагогика | Профил | Публикации
всички ключови думи
Преди няколко години преведох от руски един материал как се празнуват рождественски празненства в руски валдорфски детски градини. Миналата година късно се сетих за него и за това качих тук, в общността, само приказките и обяснения за подаръците.
Тези дни започват дните на Адвента - четиридесетте предпразнични дни преди Рождество за католиците. А аз ви предлагам идеи с какво може да се запълнят тези дни за децата в детските градини......
Рождественски тържества
По Т.Платонова, Л.Дикман
Превела Г. Трифонова
Настроението за Коледните тържества се подготвя в течение на четирите предколедни седмици, когато чрез доброто, добрите дела, постепенно се запалва светлината вътре в нас в очакване на най-светлото чудо - раждането на младенеца. Младенецът се ражда в най-тъмното време на годината, когато всички тъмни сили се спускат съвсем близо до земята. В нощта преди Рождество беснеят черните сили. Това е нощта на вещиците, защото тази нощ е тяхната последна нощ. Утре ще се роди светлото, радостното дете-чудо: ще се роди Иисус.
В тези дни ние, възрастните, създаваме преживяване на настроението на тъмнина и светлина, радост и доброта и децата чувстват това. Те също се изпълват с тези преживявания. Наоколо е тъмно, хладно, мрачно. Земята е гола, опустяла, а вътре в нас, вътре във всекиго, гори вътрешна светлина, духовна светлина.
Сега в помещението преобладава синият цвят. В това време на годината това е цветът на небесния покров. На масата на годишните времена стоят куклите Йосиф и Мария. Мария е обвита в син плащ, на стената е аранжирана синя тъкан и виси календар на Адвента с 40 стъпала. Тук са поставени и 4 свещи. В средата на масата за хранене е поставена синя салфетка, коледно венче, обвито със синя лента и също четири свещи. Подходящо е да се научи песен за коледната звезда.
Всеки ден, преди разказа на приказката или историята за Мария, се запалват четирите свещи на масата на годишните времена и се пее песента за звездичката. И тя се спуска едно стъпало по-надолу по стълбичката на Адвентския календар.
Първата седмица, до неделя:
· На масата на годишните времена пейзажът е от царството на минералите-камъчета, раковини;
· На масата на годишните времена и на обедната маса се запалва ежедневно по една свещ;
· Пеят се Рождественски песни;
· Разказва се приказката “Звездния талер” от бр.Грим;
· Провежда се празника “Адвентска градина”.
Втората седмица:
Третата седмица:
Четвъртата седмица:
На 25 декември е празникът Рождество Христово.
Календар на Адвента. Рисува се календар на голям лист хартия. В горната част на листа се рисува синьо небе със златни звезди. Долу - двукрила порта, здраво залостена. В горната част на небето има подвижна звездичка. Тя ще се спуска всеки ден все по-ниско по прорези-стъпълца, след като децата изпеят песента за коледната звезда.
Накрая, след 4 седмици, на празника Рождество, тя ще се спусне на земята, ще се отворят вратите (децата чакат това чудо), и те ще видят Мария и Йосиф, склонени над Младенеца.
Първа седмица
Празник ”Адвентска градина”
С този празник започват преживяванията, свързани с очакването на Рождество. ”Адвентската градина” е млад празник, дошъл при нас от Запада. Историята на празника се разказва на родителите в навечерието на самия празник.
История на празника “Адвентска градина”
В Германия, в един град, живял свещеник на име Яков. Когато остарял, решил да се махне от шумния град . Заселил в малък дом сред планината. В съседната гора живеели много и най-различни зверчета: лисици, катерички, зайци. Зверовете се сприятелили с добрия старец. Той винаги им давал нещо вкусничко и те не се страхували от него: хранели се от ръцете му. А малко диво козле толкова обикнало отец Яков, че дошло да живее в къщата му.
Отец Яков рядко се срещал с хората, които живеели в долината. Ако някой се разболеел тежко, пращали да извикат отеца и той винаги идвал при болния и донасял разни лечебни треви.
На брега на реката отец Яков намирал много прекрасни горски цветя. Той внимателно ги изкопавал и ги засаждал около своя дом. Колко красива станала неговата градина!
Така живеел старецът в тишина и покой. Понякога при него идвали деца. Той им правел играчки и им разказвал интересни истории.
Когато настъпвало тъмното време на годината, отец Яков се замислял за това, че празника Рождество започнал да се превръща в обикновен празник с богата трапеза. Искало му се да промени това по някакъв начин, да го направи по-светъл и радостен за децата.
Веднъж през нощта се разразила силна буря: дърветата стенели, гората бучала, трещели гръмотевици, мълнии прорязвали небето. Отец Яков бил в дома си само с малкото козле. То тревожно тичало, жално блеело и само в коленете на отеца могло малко да се поуспокои. Отец Яков затворил очи и започнал да се моли. Той молел Бог да прости на хората тяхната суета и да им помогне в това предрождественско време, особено на децата. Изведнъж, сред воя на вятъра и шума на бурята, той чул глас: ”Отец Яков! На децата е нужна Адвентска градина! Ти можеш да направиш това!”
Кой е това? Отец Яков отворил очи и видял точно пред себе си на земята малко зелено змийче. На главата му искряла корона, а по гърба му блестели ярки петна. Той се удивил и попитал: ”Кой си ти и от къде си?” Змийчето отговорило: ”Ти не ме познаваш, но аз добре те познавам. Често слушам твоите разкази.”
“ Кажи, от къде са тези сияещи петна по гърба ти?” - попитал отец Яков. Змията отговорила: ”Всеки път, когато човешко дете направи добро, на моя гръб се появява сияещо петънце. Ти можеш да помогнеш в това на човешките деца - и на големите, и на малките.”
“Но аз не зная как да направя тази градина и какво представлява тя.”
“Гледай ме” - казало змийчето. То запълзяло и започнало да се извива като спирала. В средата ярко сияела короната, и с нежна светлина блещукали петънцата на неговия гръб. Отец Яков вече знаел какво трябва да направи. Изпълнил се с радост. И изведнъж видял, че бурята е утихнала и гората се е успокоила. Меко, пухкаво, снежно одеало обгръщало цялата земя.
Отец Яков отишъл при хората. Той влизал във всеки дом и разговарял със стопаните. Молел ги за свещи и червени ябълки, а в замяна им давал лечебни треви. Канел всички деца, когато се стъмни, да дойдат при него на празник. Децата се зарадвали - те много обичали дядо Яков и празниците.
А отец Яков се върнал в гората, набрал мъх, елхови клонки, шишарки, кори от дървета и донесъл всички тези горски дарове в къщи. Започнал да прави това, което му показала змията.
В средата поставил голяма свещ. От нея тръгвала спирална пътека от елхови клонки, а наоколо направил градинка от изсушени тревички, цветенца, листа, шишарки и клонки. Запалената голяма свещ озарила къщата с чудна светлина.
А децата вече били тръгнали към гората. Весело и шумно бягали по пътя. Когато пристигнали в къщурката на стареца, видели красивата градина, озарена от чудната нежна светлина. Като зелено змийче се виела пътечката към голямата свещ. В началото на пътечката бял ангел давал на всяко дете червена ябълка със свещ в нея. То можело да мине по пътечката до голямата свещ, да запали от нея своята свещичка и да освети с нейната светлина тъмната пътечка. Празникът станал интересен и радостен.
На този празник при отец Яков присъствала и една жена.Тя се върнала в града и разказала на всички за него. Празникът започнал да се прави в града, а после се разпространил и в други страни.
Празникът “Адвентска градина” прави очакването на Рождество действено за децата: всяко дете прави нещо, за да се запали Светлината, за да дойде Рождество.
Сега и в нашата детска градина в началото на декември се прави този чудесен празник, когато ние всички заедно, в най-тъмното време на годината осветяваме тъмния път към светлината с топлината и светлината на своите сърца.
Описание на празника
Празникът” Адвентска градина” е тихо, спокойно преживяване на очакването на Рождество. Това настроение се създава от интериора: в навечерието на празника на пода с елхови клонки се създава пътечка към центъра във вид на спирала, където е направено хълмче със свещ .Шишарки, сухи цветя, клонки като дървета и кора украсяват това хълмче. На клонките висят блестящи звезди - за всяко дете по една. Около пътя също се оформя горичка от сухи цветя и клонки.
Децата с родителите се събират на празник в 17 часа, когато вече се е мръкнало. Влизат тихо в стаята. В нея е тъмно. Гори само свещта в центъра и звучи тайнствена музика. Децата сядат при родителите си.
В началото на спиралната пътечка стои ангел (учителка в бяла дреха), а друга учителка започва да разказва приказката.
Приказка
Х.Шранц(Швейцария)
В едно царство, в едно господарство, живеели цар и царица в прекрасен дворец. Но царят винаги носел черна корона, а царицата – сива рокля и черно наметало. И хората, които живеели в това царство, постепенно започнали да забравят, че имало и други цветове и други бои, тъй като виждали царя и царицата винаги в тъмно. И те също носели само сиво и тъмно.
И само най-малките деца в тази страна носели все още бели роклички и бели дрешки, но лицата им не светели от радост. В тази страна не се чували весели песни и никога не звучала музика.
Царят и царицата имали малка дъщеря. По цял ден тя стояла в царската градина и се радвала на всяко цветче: сините камбанки, белите маргаритки, жълтите глухарчета, червените рози.
Тя обичала да лежи на зелената трева и да гледа синьото небе.
А когато през есента листата ставали разноцветни: жълти, оранжеви и червени, и падали, кръжейки, на земята, тя танцувала заедно с тях.
Когато зимата загръщала земята в топло бяло покривало, момиченцето се разхождало в белоснежната царска градина и гледало как от тъмното небе на земята падали бели снежинки. ”Къде са цветята? - питала тя. „И къде изчезнаха звездичките от небето?”. И момиченцето решило да тръгне да търси цветенцата и звездичките. Вървяла тя, вървяла и стигнала до огромни порти. Там я посрещнал бял ангел. Той и подарил ябълка със свещ в нея и я повел през портите по тъмен път. Момиченцето крачело все по-далеч и по-далеч без страх, защото знаело, че я пази белият ангел.
Изведнъж, в края на пътя, тя видяла светлина. От тази светлина било така светло наоколо, че свещичката в ръцете на детето се запалила, от двете страни на пътя започнали да цъфтят червени рози, а от небето - да падат златни звезди.
Момиченцето много се зарадвало и се върнало обратно. Тя поставила своята червена ябълка с горяща свещица на тъмния път и от това пътя станал по-светъл. Девойчето нежно вдигнало златната звездичка, която паднала от небето в краката и, притиснала я до сърцето си и така стигнала до портите, където я чакал белият ангел. То донесло звездичката до двореца и я дало на майка си-царицата и на царя-своя баща. Те не разбирали какво значи всичко това и отишли, заедно с момиченцето при портите. Белият ангел и на тях подарил червени ябълки със свещи, и те тръгнали по тъмния път към хълма. И там те също видели чудната светлина, от която се запалили и техните свещи. И те видели как от двете страни на пътя се разпуквали червени рози, а от небето падали златни звезди. С радост се върнали обратно и поставили и те своите ябълки със запалени свещи край тъмния път, и от това пътя станал още по-светъл.
Тримата се върнали в двореца. Всички хора видели, че на главата на царя блестяла корона с чудна светлина и неговата мантия е пурпурночервена, а царицата имала прекрасна синя рокля. В двореца станало светло-светло: навсякъде горели свещи и звучала прекрасна музика. И всички хора също започнали да се обличат в различни дрехи с красиви цветове, да пеят и да танцуват.
А най-много от всички се радвали и веселели малките деца. Те танцували и пеели красиви песни.
След това водещият отива към началото на спиралата. Там го среща белият ангел, подава му ябълка със свещ и го изпраща по пътя. Звучи музика и учителите пеят адвендски песни.
Водещият минава пръв по пътя-спирала до свещта, запалва я и се връща ,поставяйки своята свещ край пътя, взема звездичка и я притиска до сърцето си.
След това тихо се приближава до първото дете, канейки го да тръгне по същия път. В началото на пътя го чака ангелът, подава му ябълка със свещ. По целият път до голямата свещ ангелът охранява детето. Ако детето е смело, ангелът го оставя само, ако се страхува - е с него през цялото време. Звучи музика. Една песен следва друга. Децата по ред изминават този път-спирала (между другото – труден за децата тъмен път), оставят запалените свещички и вземат звездички, притискайки ги до сърчицата си. И с всяка свещичка светлината става по-ярка.
След това се канят родителите и гостите. Накрая заедно тихо гледаме яркия и светъл път-спирала, звучи музика. Деца и възрастни благоговейно преживяват състоянието на преодоляване на сложния и тъмен път към светлината.
Това е красив и светъл празник, празник-преживяване.Той оставя в душата на детето много красиви впечатления.
Децата тихо отиват в съблекалнята да се облекат. Те отнасят в къщи ябълката със свещичката и звездичката.
“Адвентската градина” – това е преживяване от децата на чудо. Удивление от това, как от едно малко огънче може да стане на всички светло. И да бъде направено от всички заедно. Това е преживяване на обща радост.
Появяването на чудото, удивлението, ние ще поддържаме всеки ден до най-голямото чудо, когато на 25 декември ще се роди Младенеца. С това настроение: очакването на раждането на младенеца Иисус, раждането на новия човек, Раждането на света, ще бъдат пронизани всички 4 седмици. И всяка седмица трябва да има свое настроение.
Втора седмица
Празник “Добри дела”
Този празник на запад се нарича “Празник на св.Николай”. Свети Николай е покровител на децата. (У нас, в Русия, не ни е известен светец-покровител на децата.) Но този образ е близък на световната памет. Всяко добро, както и злото, не изчезва безследно. То се съхранява в духовния свят, в световната памет. Свети Николай е близък на образа на Мразко от известната приказка. Той дарува трудолюбивата, добрата, търпеливата девойка-доведеница и наказва злата и ленивата-родна дъщеря на старицата.
В новогодишните дни по улиците на градовете може, за съжаление, да се видят много и различни дядо Коледовци, някои от които толкова мръсни, раздърпани и некултурни, че става ясно: образът на дядо Коледа е загубил всичко духовно и носи в себе си само грубо материалното.
Нашият празник, който ние провеждаме в първата декада на декември, преди всичко е празник на “Мразко”, но все още не му е измислено име. Условно ние го наричаме “Празник на Добрините”.
В предишните дни разказваме на децата приказката за Мразко.Наблюдаваме конкретните добри постъпки на децата. Това може да бъде всеки жест на доброта: помощ на по-малък, хубаво подреждане на играчките, бързо събличане и подреждане на дрехите и т.н. Прави се Златна книга, в която се записва името на всяко дете и неговите реални добрини. Родителите шият за всяко дете малки бели торбички и ние ги оцветяваме в различни цветове, за да няма еднообразие. В торбичките слагаме подаръци - това може да е ябълка,баничка или нещо друго вкусничко.
Празника се състои в следното:
Един ден децата идват в градината и виждат на масата в ъгъла необичайно голям чувал, красиво завързан с панделка. Този чувал стои там през целия ден. Децата питат “Какво е това?”. Ние отговаряме: ”И ние не знаем. Като дойдохме сутринта, той вече беше тук. Не знаем от къде се е появил. След разходката ще го отворим.” Децата обикновено са удовлетворени от този отговор. Денят минава по установения ред. След разходката сядаме в кръг. Учителката отваря чувала и вътре се оказва голяма златна книга и още нещо.....
Учителката разказва история, в основата на която е заложена историята на свети Николай.
Отдавна-отдавна живял един добър и мъдър човек. Той много обичал децата. И знаел всичко-всичко за тях. Веднъж той узнал, че в една далечна страна гладуват деца, нямат нищо за ядене. Той взел всякакви продукти, натоварил ги на кораб и отплавал за тази далечна страна. Там нахранил всички бедни деца и те отново станали радостни и весели. Това било много отдавна. Той станал много-много стар. А може би се е превърнал в дядо Коледа.......или в някой друг - аз не зная. Но аз зная, че той както преди обича децата, помага им и, както преди, знае всичко за тях. Аз мисля, че той, разбира се, знае всичко и за нашите деца, и за децата от другите детски градини.
Особено се радва той когато децата правят добрини. А нашите деца правят много добрини (нашата птичка също ги наблюдава всеки ден).
Хайде да видим какво е написано в тази Златна книга. Отваряме книгата и четем: ”Скъпи деца, аз всеки ден ви наблюдавам. Много ми харесва как вие живеете, как си помагате, помагате и на учителките и лелите, обичате се и не се обиждате. Вие много интересно играете и пеете. Умеете да правите различни интересни неща: шиете, майсторите неща от дърво, поливате цветята и подреждате играчките си. Аз много ви обичам, зная всичко за вашите добрини и ги записвам в тази Златна книга.
Ваш добър приятел.”
Прелистваме страницата и прочитаме име на дете и неговите конкретни добри дела. Децата притихнали и с интерес слушат за себе си, за нещо конкретно преживяно в техния живот. Всяка дреболия (дреболия на наш поглед), за тях е много значителна. Те преживяват отново всичко това.
След това много тайнствено отваряме отново чувала и изваждаме първата торбичка с името на дете. Всяко дете получава такава торбичка.
След това обядваме и след това ядем вкусните подаръци. Децата отнасят торбичките с подаръците и в къщи. Те непременно оставят по малко за родителите си, братята и сестрите си.
Може да си представите какво преживяване на добро изпитват децата в този малък празник!
Добрите дела на децата се обживяват от учителите през цялата година, но в тези предрождественски дни преживяването е най-дълбоко. Добротата, светлината, добрините - това е лайтмотива на тези дни. Важността на добрините на децата ще звучи и в историята за Йосиф и Мария. Кулминационният момент се явява празника Рождество.
Трета седмица
Разкази за Мария и Йосиф
Две седмици преди Рождество започваме да разказваме историите за Мария и Йосиф. Ние разказваме, че на Мария се явява ангел и съобщава, че ще роди дете. Как Мария тъче плат, за да приготви дрешки за бебето. Звездичките, луната и всички планети и помагат и изпращат сребърни и златни нишки. Но изтъканото платно не стига. Тя моли ангела да прелети над земята и да намери колкото може повече добрини, които се превръщат в сребърни и златни нишки. В една детска градина ангелът намира Златна книга с добрини на децата и я чете на Мария. Ето, с тези добрини вече ще стигнат златните и сребърни нишки за плата за пелените и повоя на бебето.
В тези разкази се разказва и за това, как Мария и Йосиф отиват във Витлеем и какво се случва с тях по пътя. Тук влизат разкази за магаренцето, за камъните, за птичките, за растенията и т.н. Тези истории не са взаимствани - те са измислени и всяка година се видоизменят. Твърде често те са импровизации по определена тема. Разказите се разказват около “святата масичка”, където, съгласно разказа, се появява ту магаренце, ту минерали и кристали, ту цветя, и т.н.. В разказите присъства винаги някакъв чуден елемент, превъплъщение. Ние се стараем също децата добре да разгледат и опипат различните камъни, да усетят тяхната плътност или прозрачност, гладкост или мъхнатост. Да се възхитят на красотата им. Да видят разнообразието на окръжаващия ги свят.
Като пример предлагаме разказа за покупката на магаренцето.
История за покупката на магаренцето
Дошло време Мария и Йосиф да се отправят към Витлеем. Пътят щял да бъде дълъг и труден. ”На Мария ще и бъде трудно да измине целия този път.” - си помислил Йосиф и решил да купи магаре, за да може понякога Мария да го язди. Магарето щяло да носи и багажа им.
Йосиф се отправил на пазара. Там избрал яко и силно магаре и вече искал да го плати, когато почувствал, че нечии меки устни докосват ръкава му. Той погледнал и видял малко сиво магаренце с големи очи, които сякаш го молели: ”Вземи ме, ще ти потрябвам.”. ”Твърде малък си - казал Йосиф - няма да издържиш трудния път”. Той купил голямото магаре и тръгнал към къщи. Но какво става? Малкото магаренце вървяло след него.... Йосиф се опитвал да го прогони, то се отдръпвало наблизо и после отново се връщало и тръгвало след него. Какво да се прави? Така те пристигнали заедно в къщи. Йосиф вързал купеното магаре и му дал сено. Вече било късно и тъмно. Той се огледал, но не видял малкото магаренце. ”Най-после си е отишло”, - си помислил .
Сутринта Мария и Йосиф станали рано. Слънцето току-що било изгряло. Те се измили, закусили и решили веднага да тръгнат на път.
Йосиф взел вързопите с багажа, за да го натовари на магарето…и не го намерил. Само въженцето висяло на стълба. Какво да прави? Как да пътуват с толкова багаж? И сега, като вчера, Йосиф почувствал на ръката си меко докосване и видял същото малко магаренце, което го гледало с големите си умни очи сякаш искало да му каже: ”Вземи ме.”. „Налага се да те взема - казал Йосиф - Ще издържиш ли такава тежест?” Магаренцето кимнало с глава. Йосиф привързал на самара му вързопите с багаж, повикал Мария, и те тръгнали на път.
Малкото магаренце нито веднъж не ги подвело. То било силно и умно.
Четвърта седмица
Ние продължаваме да спускаме звездичката на Адвентския календар, разказвайки разкази за Мария и Йосиф. На масата пред тях се появява малка люлка от вълна, а в навечерието на Рождество-и малко бебенце.
Децата шият джуджета, правят книжни звездички и други книжни играчки. Родителите шият костюми за Йосиф и Мария, ангели и пастири, магаренце и теленце, правят червени и бели розички за рождественската елха.
РОЖДЕСТВО
Действието се развива в кръг. Наблизо е аранжиран дом-кошара за Мария и Йосиф. Има пейки за ангелите, пастирите, Мария и Йосиф, магаренцето и теленцето. Има и места за сядане на зрителите.
Как минава празникът? Децата и родителите пристигат в 11 часа. След това децата обличат костюмите и сядат на местата си. Канят се зрителите. Учителката сяда до масата на годишните времена, до Адвентския календар, и разказва последния разказ за Мария и Йосиф. След това пали 4 свещи. Заедно с децата пеем рождественската песен за звездичката, спускаме звездичката по последното стъпалце, разтваряме портите на адвентския календар, и децата гледат: какво има там? А там е чудото: Мария и Йосиф са се склонили над люлката с младенеца (картинка).
Децата, заедно с учителките, изпълняват Рождественската пиеска. След това, докато децата се преобличат в другата стая, в средата на стаята, в която се провежда празника, се поставя рождественската елха. Тя е скромно украсена: червени и бели рози, няколко книжни играчки, направени от родители и деца, няколко нишки от златния и сребърен дъжд, свещички. Под елхата има джуджета, също направени от децата и възпитателките, мъхнато конче, сняг.
Отново се канят зрителите. Децата сядат заедно с родителите. До елхата, на столче, седи учителка-разказвач и друга-музикален ръководител с флейта. Разказва се приказката за елхичката. Разказът е съпроводен с музика. Когато се разказва, че елхичката заблестяла с ярки огънчета, ние запалваме свещичките на елхата и разказа завършва.
След това гостите и децата пеят песни около елхата. Накрая децата и гостите сядат заедно около празничната маса.
Рождественски подаръци
В нашето общество Новата година, като правило, за децата е свързана с очакване на Дядо Коледа, който им носи много подаръци, и елха, която е толкова украсена, че от украсата не се вижда самата елха.
На нас ни се поиска да изменим тази традиция, да насочим децата към духовността. Ние се стараем да ги научим да ценят скромните подаръци, особено ръчно направените. Децата също често подаряват неща, направени от тях, и обичат да майсторят подаръци. Такъв стремеж се възпитава от ранна възраст.
Нашата рождественска елха е стройна и скромно украсена. И най-яркото впечатление за децата ще бъде, когато по време на разказа за елхичката тя се запалва и изведнъж става красива и празнична.
Ние правим подаръци заедно с родителите. В първа година на работа групите шиеха малки бебенца в плетени люлки. Втората година изплетохме овци от непредена вълна. Третата година подарявахме на децата торбички със сладкиши и розово или бяло ангелче, направено от тънка хартия.
Рождественската пиеска се развива 4 години. Започнахме с по-проста, но повтаряйки я от година в година, децата все повече се вживяваха в нея и тя ставаше все по-сложна.
Рождественски разказ за елхичката
И цветята, и дърветата, и храстите, и всички зверчета искали да се поклонят на младенеца.
Ето на полянката изскочило зайче, тръгнало да се поклони на младенеца. Седнало под елхичката да си почине. ”За къде бързаш, зайче?” - го попитала елхичката. ”Отивам да се поклоня на младенеца Христос, но нямам подарък.”-отговорило зайчето.
„Ти имаш чудесни пухкави ушички - казала елхичката на зайчето. - Ще погалиш с пухкавите си ушички бузките на младенеца. Той много ще се зарадва.”. „Благодаря ти, елхичке.” - зарадвало се зайчето и заподскачало нататък.
Изведнъж на полянката нещо засъскало, рукнали ручейчета, нещото избухнало и засъскало още по-силно. Да се поклонят на младенеца Христос тръгнали и водата, и огъня, но заспорили кой от тях е по-важен. Водата казала:”Аз съм по-важна.”. Огънят също казал: ”Аз съм по-важен.”. Елхичката чула спора им и попитала: ”За какво спорите?”. “За това, кой е по-важен.”-отговорили огъня и водата. “Вие и двамата сте много нужни на хората. Огънят ги топли и им свети, на него може да се приготви храна. А без вода никой не може да живее”. ”Ах, в спора ние даже забравихме къде отиваме - изведнъж се сетили огънят и водата.-Но ние нямаме подарък.” „Не се безпокойте - успокоила ги елхичката - огънят ще освети обора, където лежи младенеца. На него ще му стане топло и уютно. А водичката ще му измие ръчичките и краченцата.”“Благодарим ти” - зарадвали се огънят и водата и побягнали нататък.
Изведнъж на полянката се появили цветя и също се спрели да починат под елхичката. “За къде бързате?”-попитала ги елхичката. “Отиваме да се поклоним на младенеца, но нямаме подарък.” - казали цветята. ”Имате подарък - отговорила елхичката. - Когато влезете в обора, вашето благоухание ще го изпълни целия. И младенеца много ще се зарадва”. “Благодарим ти”-вежливо отговорили цветята и важно се отправили на път. “Вземете ме със себе си” - помолила се елхичката. “Но с какво ще зарадваш ти младенеца? - попитали цветята. - Ти си некрасива и боцкаш. Със своите иглички ще убодеш пръстчетата на младенеца.”. “Много жалко” - натъжила се елхичката.
Но в този момент над елхичката се спуснала ярка звезда и запалила по клонките и много огънчета (на елхата се запалват свещички). Елхичката засияла цялата и станала красива и празнична.
От тогава винаги за Рождество и Нова година елхичката се появява в домовете и радва децата със своята скромна красота.
:-)
Да, може да се каже, че тази година успях навреме. :-)))
Радвам се, ако съм полезна с това как да превърнем тези дни в празници на добротата и чудесата за децата!
Нямате права да коментирате тази публикация.
Още...