Върнете се към Предучилищна педагогика | Профил | Публикации
всички ключови думи
Lovech.wmv
LTKonf.wmv
От 26 до 28 април в Ловеч се проведе втората конференция по предучилищно възпитание „Водим бъдещето за ръка”. Около 100 детски учителки от цялата страна се събраха за да споделят идеи и опит в работата си с деца на възраст от 3 до 7 години.
Когато разбрах, че ще участвам в този форум, да си призная, изпитах гордост и притеснения. Гордост – все пак това е единственият най-голям официален форум по предучилищно възпитание за детски учителки за годината. Притеснения – как ще се представя, презентацията ми ще бъде ли на нивото на останалите (като знам нивото на компютърни умения на Аклим, например :-)); ще се отвори ли същата тази презентация (оказа се, че с право съм се притеснявала: моята май беше единствената, която не се отвори :-)). И най-важния страх на всеки написал нещо и предоставил го на публиката: моят доклад ще е интересен ли за останалите, темата ми дали е в посоката на актуалните търсения на колегията, ще намеря ли съмишленици, с които да споделя професионалните си интереси, тревоги, размисли, постижения?
Тематиката беше толкова разнообразна, че всеки намери себе си в някой доклад в една от петте секции. Така че, ако някой е имал част от моите притеснения, се е успокоил още при регистрацията, получавайки спретнатия сборник с отпечатаните доклади. Секциите отразяваха общественото и научно разбиране за съдържание на предучилищното образование: „Детето на 21 век – познаваме ли го?”, „Детската градина за всички – интеграция чрез обучение и възпитание”, „Предучилищно възпитание и подготовка за устойчиво развитие”, Творчество и иновации”, „Приемственост между детската градина и училище”.
Интересни изводи за актуалните търсения и постижения на колегията може да се направят и ако се разгледа най-популярната проблематика на конференцията. Така 7 доклада бяха посветени на работата с родителите, 6 - на интеграцията на децата от етническите малцинства и на агресията между децата от детските градини, на новите IT и педагогически технологии, по 5 - на празниците в детската градина и на някои аспекти на методиките на преподаване; по 4 доклада са посветени на екологичното възпитание и на обучението по български език; по 3 – на интеграцията на деца със СОП, на приемствеността между детската градина и училището, на здравето, храненето и хигиената на устната кухина; по 2 доклада разглеждаха проблемите на обучението по физическа култура и психомоторните способности на децата, обучението по английски език в детската градина, по околна действителност и изграждане на умения за поведение при бедствия и аварии, за работата на директора като менижър на детското заведение и като фактор за генериране на иновации и творчески актове в градините, за материалната среда в градините като средство за ефективно предучилищно образование, за общуването като възпитателно средство, за ролята на учителките за преодоляването на стреса, страха и тревожността в детската възраст ; по един доклад за детето на 21 век – познаваме ли го, за детето и модата в облеклото, за методика за развитие на детското мислене, играта и речевото развитие като средство за развитие на някои социални умения, за ценностната ориентация на детето и творчеството на учителя.
Само изброяването на тематичните направления показва както разнообразието в търсенията на колегията, така и разнообразието от проблеми в професионалната дейност. Видно е, че детската градина е умален модел на обществото ни и проблемите на обществото са проблеми и на детската градина. Видно е и, че е засилен интереса на колегията към проблемите на възпитанието и борбата с тревожно разрастващата се агресия, като с основание се търсят пътища за приобщаване на родителската общност към усилията ни в едно или друго направление. На интеграцията на деца от етническите малцинства и на тези със СОП с основание беше отделена отделна секция. Проблемите там са много и едва ли ще бъдат решени до следващата конференция. Всеки опит в тези направления е ценен и заслужава широко популяризиране. Конференцията беше доказателство и на факта, че IT технологиите бавно, но уверено навлизат в детската градина. Самите презентации на докладите показват нарастналите компютърни умения на колегията, а специалните доклади, посветени на използването на тези технологии в различни моменти от дейността на детската учителка радваха очите и душите ни с интелигентността и красотата, с която бяха направени. Дори традиционната за детската градина проблематика, свързана с празниците и развлеченията, тази година беше получила ново, по-съвременно звучене и нов прочит. Относително по-малкият дял на докладите, посветени на методиките по различни раздели на обучението, зарадва учителската ми душа, твърдо убедена (обратно на позициите на представителната част на университетската преподавателска общност), че децата в тази възраст трябва повече да играят и по-малко да учат. По-точно, че трябва да учат играейки.
Четейки докладите и размишлявайки над разговорите и дискусиите ми идва на ум, че само една тема блести с отсъствието си: темата за индивидуалния подход. В гонитбата на «представителност на извадката», внушителност, научност, ние някакси все още не сме стигнали до идеята, че за да е ефективно, всяко възпитателно или учебно въздействие трябва така да се индивидуализира, че да стигне до отделното дете. За сега е прието да се разглеждат индивидуализирано само образователните въздействия към децата със СОП. Но само те ли се нуждаят от индивидуализирани въздействия, само на тях ли трябва да се отчитат индивидуалните постижения?! Може би проблемът е, както беше разисквано в дискусия в една от секциите, че с детето все още се взаимодейства като с обект, а не като със субект, както пише в модерните педагогически книги и студии от всякакъв характер.... За разлика от международни форуми, на които съм присъствала, тук никой, включително и аз, не се изправя да съобщи гордо резултати, постигнати с едно, две, три деца. Кога ще стигнем с мислите, педагогическата си техника и емоциите си до отделното дете и в докладите ни ще се появи индивидуализирано детско лице? Сега обобщения образ на българското дете от 3 до 7 години изглежда малко агресивно, весело, обучено и безлично. И като написах «постижения» ми дойде на ум, че една група деца не са намерили място в тази годишна панорама на работата в детските градини. Това са талантливите деца. Вярно е, че малка част от талантите имат толкова ранно проявление. Вярно е и, че са единици истински талантливите деца, извън амбициозните напъни на семействата си да ги преставят за такива. Но дори и единици, те съществуват и за съжаление най-често извън грижите и даже въпреки немарата ни за тях. Не се съобщават нито практически опит, нито разработени научни програми за издирване и практическа работа с тях.Хееееееееей, колеги, наистина ли няма истински талантливи деца в детските градини и наистина ли никой не работи с такова дете?! Какво правим за талантите на България?! Те не са ли част от оптимизма ни за утрешния ден?!
Още нещо ме вълнува дълбоко. Все още здравето, възпитанието, обучението, материалната среда, общуването са отделни парчета от общия пъзел наречен «дете на предучилищна възраст». Т.е. никой не разглежда здравето на същото това дете като функция на всичките тези елементи: общуване, обучение, възпитание, организация на средата. Още по-просто казано: все още никой не гледа на детската градина като на защитена територия, в която основната грижа на детските учителки е децата да бъдат просто деца и всички останали въздействия да бъдат така организирани, че да съхраняват не само моментното, но и бъдещото им здраве. Внимателно прочетох докладите за агресията, за стреса и тревожността сред децата на тази възраст. Никъде не срещнах рефлексивния момент на проучване на живота на детето в детската градина като стресогенен или повишаващ нивото на агресивност фактор. А никой не отрича, че многобройните групи, претовареното научно обучение, ако щете личностните характеристики на някои членове на учителските екипи и други елементи на атмосферата в детските градини са такъв съществен фактор. Докато, както пише рефлексивно в доклада за себе си една майка, не погледнем истината в очите и не признаем, че и определени елементи от средата в детската градина е стресогенна и акумулира агресия, картината с агресията, стреса и здравето на децата в тази възраст няма да бъде пълна. Не е ли странно, че в РИОКОЗ има норми за хигиена на ученическия труд, но няма норми за допусними натоварвания на децата от предучилищна възраст. Мисля, че това е и една от причините научните работници дори да не се замислят над това доколко и с какво да се натоварват умствено децата на тази възраст. Повод за тези мои размисли е новината, че се обмисля увеличаване продължителността на подготвителната група от една на две години. Ако това означава само увеличаване броя на групите, които са изцяло на държавна издръжка, разбирай: на които държавата плаща закупуването на помагалата, добре. Но ми се струва, че научните работници с удовлетворение още от сега потриват ръце, готови да смъкнат учебен материал от четвърта в трета група и да започнем да ограмотяваме децата още в трета група (както и стана в националната вече програма на колектив с научен ръководител проф. Гюров). Питам за пореден път в този сайт, защото не разбирам, как така България е на 43 от 46 места в едно международно проучване по грамотност, като от години в подготвителните групи се работи по-скоро като по програма за първи клас, отколкото за детска градина?! И ако започнем да ограмотяваме децата от трета група, това ще ни издигне ли поне в престижната десятка по грамотност?! Детската градина ли е виновна за неграмотността, с която децата излизат от училище и ако не е, защо тя «опира пешкира»?!
Въпроси.....Въпроси.....
Нарочно не споменавам имена и доклади, не разказвам подробно съдържание. Това е право и привилегия на всеки участник в конференцията. Ако ми бяха дали думата за изказване от името на общност «Предучилищна педагогика», както беше предварителната уговорка, най-важното което исках да кажа беше: конференцията свърши , сега идва времето на общността: мястото, където всеки може да качи плодът на своя труд и да чуе добронамерените и професионални коментари на много повече хора, отколкото го чуха на конференцията и ще го прочетат в сборника.
Имам предложения и към огранизацията на конференцията. Нека, като в уважавани международни форуми, предварително на участниците се дава възможност за избор между хотели поне с две различни цени. Така някои детски учителки няма да бъдат поставени пред свършения факт да си дадат почти всичките пари за спане. В условията на икономическа криза, с най-ниските в съсловието заплати, не може да се очаква всички да могат да платят най-луксозния хотел в града. (Разбрах, че някои колеги не са дошли на конференцията точно по икономически причини.) В този смисъл, ако няма да бъде организирана обща тържествена вечер за всички, не е необходимо и да се запазват места в най-луксозния ресторант в града....
Истината е, че съм благодарна за участието си на тази конференция. Тя ми даде възможност да се огледам в очите на колегите и да открия стари приятели и нови съмишленици. Даде ми възможност да погледна критично към собствената си работа, да се огледам къде е моето място в колегията, къде сме аз и моите колеги от детската градина, в която работя.
Конференцията «Водим бъдещето за ръка» - Ловеч, 2009 година, е вече история.
Добре дошли в общност «Предучилищна педагогика» всички вие, които се вълнувате какво и как става в детските градини на България! Не само четете и сваляйте предоставените презентации, а и пишете, пишете, пишете! Всички ние, които вече сме тук, имаме нужда да ви чуем и да ви усетим!
galina trifonova, благодаря ти за обстойната информация! И за видеоматериала също.
От първо четене - у мен въпроси: Всички фактори ли "Водим бъдещето за ръка" в една посока? Ще търся отговори в следващите дни...
Въпросът, който ме интересува е следният: Различното в работата в традиционния модел. Как колегите виждат Предучилищната педагогика напред, в бъдеще време? Нали и това е мотото на националната среща. Доволни ли са колегите от статуквото? Тяхното виждане за съвременната ситуация в ПУП. Мнения и коментари за програмите и програмните системи по които се работи в момента в България. Дават ли им всичко, което им е необходимо в работата?
Май се оказаха въпроси, а не въпрос...Само аз ли се чувствам недоволна от заобикалящата ме действителност??? Ако получа отговори на горе-написаните въпроси, ще ми си изясни на мен самата моето място и роля в професията ми, на която дадох много-време, емоции, надежди, загриженост за децата....
Другото, което ме интересува е как колегите приемат европейския повей в ПУП?!? Онзи ден имахме съвет и семинар. Колежка прочете доклада си, който ме жегна...От самото начало на доклада долових познати моменти от проекто-програмата, която разнищвахме в блога.
....Приобщаване към европейските ценности, за компетентностите ...знаете ги....Попитах колегите как те виждат българските ценности, по какво се различават от европейските, че да ги изоставим нашите и да гоним техните.
След като в някои европейски държави българската ПУП е като настолна книга, или беше....няма да им се сърдим, ако са се отказали, то ние не сме наясно, та те ли ...
И след като ще гоним европейските ценности искам групата ми да е от 12-15 деца, както е в Чехия. Да работя сама в група от 8 часа до 17 часа....Заплатата естествено и тя да бъде европейска.Така е в Чехия. Няма какво да правя в Чехия, така че да става тук и да се знае, че сме в Европа. На това ми словоизлияние беше отговорено, че в България подобно нещо не може да се случи. След като неможе, за каква Европа става дума? Онази Европа не е моята Европа. Живея и работя в България и искам работата, която работя да е на ниво-като програми, загриженост за децата, за тяхното психично и всякакво здраве. Детската градина наистина да се окаже един детски дворец на мечтите, изкуството, спокойствието. Да няма деца, които да казват: Мразя занятията! Да не се повтаря от втора до четвърта група едно и също нещо с наслагване на повече информация. Децата ни са умни. Нека да не ги подценяваме, но и да не подценяваме детското в тях.
Спирам, защото се отклоних от съществената тема...
Галя, благодаря за подробния обзор в картини и слово, които ни представяш. Чаках с нетърпение твоя пост, защото една такава национална конференция наистина е огледало на състоянието на предучилищната педагогика-и като реално положение в момента, и като тенденции. Този форум е изключително важен и поради факта, че на него се представя педагогически опит от всички краища на България. Надявах се, че тази година ясните критерии и стандарт за представяне на докладите ще позволят до форума да стигнат наистина най-важните и качествени разработки. Вглеждам се в разпределението на представените теми: "7 доклада -работата с родителите, 6 - интеграцията на децата от етническите малцинства и на агресията между децата от детските градини, на новите IT и педагогически технологии, по 5 - на празниците в детската градина и на някои аспекти на методиките на преподаване".
Излиза, че най-важното към този момент в работата на детските учители е контактът и спецификата на взаимодействие със семействата, нещо, което беше на първо място и в нашата анкета. За мен това звучи доста обнадеждаващо, защото показва един сигурен процес на декапсулиране на възпитателно-образователния процес в градините и търсене на механизми за обхващане на всички влияещи върху възпитанието фактори.
Агресията и интеграцията на децата от етнически малцинства - честно казано очаквах докладите в тази посока да са повече, особено що се отнася до изследване ескалацията на детската агресия. Явно не си даваме сметка още, че това е снежна топка, която ще има лавинообразен ефект върху следващите поколения българи и цялостния облик на обществото ни. А темата за детската агресия има много пряко отношение с целта на пребиваване на детето в детската градина и организацията на режима там, както и на методиката на обучаване и възпитаване, както и на обхвата на материала, предвиден за усвояване...Все области, които са в пряка връзка с целта на пребиваване на детето в детската градина. Тема, която, за съжаление отсъства изобщо от националния форум. Излиза, че ние се опитваме да усъвършенстваме методи, похвати, база, да увеличаваме обема на изучавание материал, без всъщност да сме наясно с целта, заради която го правим. В нашите педагогически /а бих казала и в научните/ глави бъка някакъв хаос от хармонично развити деца, европейски ценности, подготовка за живота и училище. Тук ми иде дълбоооко да въздъхна и да питам: -Абе, хора, да сте виждали занаятчия, който обсъжда с чираците извивките на бода, начина на рязане с ножицата или естетическия вид на изделието, без да е наясно какво точно ще шие? Аз не съм, защото ако ще е палто, иглите и конците са едни, ако ще е бална рокля е друго. Изделието зависи от това за кого е предназначено, с каква цел, както и от вкуса на купувача и от майсторлъка на занаятчията. За съжаление тука виждам ясно само вкуса на купувача и тук там се прокрадва разговор за майсторлъка. Ама какво ще е крайното изделие - никой не знае...
Интеграцията на деца от етнически малцинства - ще ми е интересно да видя докъде са стигнали колегите в опит и теория - на предишната конференция се прокрадваше идея не да приобщаваме малцинствата, а ние да търсим начин да се приобщим към тях с реализираната вече идея висшите учебни заведения да произвеждат педагози с майчин език. Като че ли забравиха, че официалният език в страната е български и задачата е не да обучаваме на малцинствените езици, а да ги научим на книжовен български език и да ги приобщим, уважавайки и познавайки тяхната култура и традиции.
Еех, интересно е било в Ловеч, искрено съжалявам, че не успях да отида. Но, както казва Галя, дискусията може и трябва да продължи тук. За да имаме ясна представа към какво точно бъдеще водим децата.
Недоволството е състояние на духа, Dale,
То е, което ни движи напред, нас, мястото, в което работим, ако щеш и цивилизацията ни.
Аз съм привърженик на еволюционизма.:-) Винаги помня една прекрасна мисъл, че ако човек промени себе си, и е постоянен в самоусъвършенствуването си, в крайна сметка, ще промени първо света около себе си, по-нататък ще допринесе за промяната в сектора, в който работи, в страната си, а защо не и в света! Мисля за себе си като за пеперудата, пърхането на крилцата на която водят до избухване на свръхнова звезда.:-))))
Може би всички присъстващи на конференцията мислеха така за себе си, защото основно всеки се опитваше да представи промяната в своята работа по най-добрия начин и в този смисъл наистина аз, която известно време отсъствах от такива форуми усетих промяната в проблематиката, в качеството на представените и доклади, и презентации. Недоволство и към системата на предучилищното възпитание, и към отделни аспекти на тази система имаше, особено по време на разговорите в почивките. Но не мога да кажа, че те имаха "бунтовен" характер и че в скоро време ще се очакват искания за кардинални промени. Бих казала, че мненията на колегията за статуквото са разположени в целия диапазон: от приемане до отричане. Така, че ако беше дошла щеше да намериш съмишленици и в този смисъл да се почувстваш подкрепена, но това щеше да бъде само част от общото мнение на колегите.
Имаше един доклад - "авторски анализ и самооценка", както пише авторката, на доц. К. Галчева:"Между традиционното и иновационното в програмната система за подготвителна група "Здравей, училище" е творчеството", в който се разисква пограмна система и то не коя да е. :-) Името на доклада е показателно за начина, по който авторката на направление "Природен свят" и "Социален свят" вижда резултатите от едногодишното апробиране в ДГ в Пловдив, Пазарджик, Велинград и Семтември. Както се досещаш авторския колектив е доволен от постигнатото през годината и описва методиката и част от тематичния кръг, в който са се движели децата през годината.Макар, че говори за мониторинг, доц. Галчева на съобщава резултати от тестове, свързани с развитието на обследваните деца, така че поне за мен не е ясно с какво тази програма е по-ценна от върволицата програми, минали през битието ми на учителка. Всъщност, в това битие само веднъж съм преживяла мониторинг, както го пише по книгите, и то в програма "Стъпка по стъпка". Така че за сега мога да вярвам само на тези резултати. Чудя се дали някой български авторски колектив ще събере смелостта да подложи програмата си на такъв мониторинг и дали ще изнесе резултатите за обществено обсъждане.
Разковничето и нещото, което ни носи удовлетворение и на теб, и на мен, и на всеки уважаващ себе си учител, доц. Галева го е разбрала: творчество. Няма съвършени програми и в крайна сметка учителят е този, който дава лице и съдържание на програмата. Той е и един от хората, от който зависи какво и колко ще знаят децата и доколко и как ще са подготвени за училище. Така, че, мила Dale, кой каквито и програми да си пише, твоето място никой не може да го заеме: и в недоволството, и в задоволството. :-))))Честно казано, не забелязах и някой да се стреми към него. По-скоро обратното. Аудиторията беше в разцвета на педагогическия си стаж, иначе казано позастаряваща.:-(((
Да, Shelly, водещият приоритет в нашата анкета се оказа водещ и за конференцията. Можем да се поздравим. Значи участниците в анкетата са били искрени и наистина работата с родителите е важен проблем за колегията в национален мащаб. За сега докладите показват главно просветителско отношението към родителската общност и се споделя опит за организиране на различни форми за даване на педагогически знания - тренинги (гр. Враца),училище за родители (гр. Павликени), различни форми на комуникация. Съобщава се и опит в организиране на празниците - гр. Ловеч, гр.Левски. Най-хубавото е, че на конференцията участва доклад на родители. Така да се каже, имаме възможност да видим как изглеждат нещата и от другата страна. Докладът за агресията (гр. Тутракан), показва такова зряло отношение и поведение, че това семейство едва ли има нужда от просвета. По-скоро то може да даде добри уроци на някои учители. Според мен, както по отношение на нашето отношение към децата трябва да изминем твърде дълъг път, докато ги приемем за субекти във взаимодействието, така и по отношение на родителите трябва да изминем същият път, за да станат взаимодействията ни субектно-субектни. Родителската общност е многолика и става все по-многолика и с много и различни възможности. И се сетих за нашия национален кумир - Левски. В неговите уста друг кумир - Вазов, сложи словата :"....богатий с парите, сиромахът с труда....". Да, все още имаме дълъг път пред себе си, в който да се научим и да споделим опит как всяко семейство, всеки родител, намира своето място в социалната система на детската градина не само като потребител на педагогическа услуга и на педагогичаска информация но и като партньор в учебния процес....И май учителите се плашим повече от възможността родителя да ни стане партньор, отколкото родителя. А той пък предпочита да оползотвори по друг начин времето, в което сме го освободили от непосредствени практически грижи по детето му, отколкото да е зает с детската градина.
А що се отнася до приоритетът на второ място: "целта на пребиваване на децата в детските градини" - явно това не е видим приоритет на колегията в национален мащаб. Или най-малкото форматът "конференция" не е мястото, където някому идва на ум да го поставя на разискване. На мен пък ми идва на ум, че би било интересно, ако по време на конференцията се организираха открити форуми за дискусии и обсъждания. Бях на такава конференция в Швейцария, на която в по швейцарски точно определено време, в определена аудитория, се даваше възможност за разисквания и дискусии и по определени теми, и по теми, възникнали по време на конференцията, извън предварителната програма.. Ще доживея ли и в българските конференции да има такова свободно пространство за мислене и дискусии?! Това значи ръководството на конференцията да даде свобода, но и да има достатъчно свободни хора, които да се възползват от нея.....
А що се отнася до докладите за интеграция на деца със СОП, те показват реалното състояние на системата за интеграцията им в ДГ (Дупница) и някои постижения, постигнати в ежедневна работа в масова (гр. Дулово) и в специализирана група (гр.Варна) и в работата по проекти (гр.Дупница). Впечатлението, което оставиха докладите за интеграция на деца със СОП и деца от етническите малцинства е, че, както се казва, вижда се искрицата в тунела, но все още до края му е далеко. В някои случаи интеграцията ми прилича повече на сегрегация, поради обективни или дори и субективни причини и само натискът "отгоре" да се осъществява интеграция на всяка цена кара колегите да наричат един феномен с точно обратната на реалното състояние дума. Чест прави на колегите, че работят в тези посоки и съзнавам изключителните усилия, които са положили, за да достигнат до удовлетворяващи ги резултати. Не съм присъствала на работата на тази секция и не знам в каква посока са вървели дискусиите, но България е в сложен период на преосмисляне на мястото и ролята на "различните" в обществото. Колко сложна е проблематиката и колко сме далеч от нейното решаване е видно всеки ден от телевизионните новини и от истината в собствените ни сърца.Ще повярвам, че сме стъпили на пътеката на тяхното решаване, когато на някоя следваща конференция чуя доклад от ромска майка. Майка-инвалид или майка на дете-инвалид сподели свой опит. Но ти си права: обучаването на учители, владеещи някакъв "майчин" за България език е едно, национална стратегия за официален български език и неговото използване с цялата система за санкциониране на нарушаването му - нещо друго. Но да си забелязала в България да се наказват виновни?! Това става само в детските ни градини. :-))) Май ще трябва екипът от гр. Враца да проведе своя тренинг "Наказание и похвала" на държавно и правосъдно ниво. :-))))))))
Благодаря за похвалата за клипчетата. Искаше ми се по този начин да направя повече хора съпричастни не само към статистиката около конференцията, но и на цялата атмосфера в Ловеч и Троян. Това са прекрасни малки градове, в които човек се чувства като в майчин скут. Като се сетя за тях, и ми се приисква да затананикам заедно с група Тангра: " Този град, в който аз съм роден....."
Права си за индивидуалния подход и липсата му в нашето училище.Може би ни липсва методиката за преподаване? За да има индивидуален подход, трябва да има поне няколко учители за една група деца, учители, които да си разпределят класа/групата на по-малки групи от 2-3 деца.
(Аз помагам в училището на децата ми по математика във втори клас - оказа се, че има деца, на които трябва допълнително да се помогне да усвоят материала, и учителите пратиха бележки с молба към родителите за помощ. Аз винаги откликвам, защото това ми дава шанс да науча повече за амер. система на преподаване. И сега веднъж седмично се занимавам с две групи по 3 деца от 2 клас, които са на ниво 7+8=? и 11-4=? по математика. Освен това трите учителки на втори клас разделят всеки клас на групи по 3 деца - "зелена група", "жълта група" и т.н.(след като е минало малко време от учебната година и се види всяко дете на какво ниво е). Ако детето ми е във втори "а" и има умения, подобни на уменията на Лукас от втори "б" клас, за математиката те се събират заедно в една група и решават задачи, подходящи за тяхното ниво. И мисля, че това е правилно - ако едно дете е на ниво смятане до 1000, би му било много скучно в моята група, в която децата все още се борят с 11-4...
Това доста усложнява нещата...)
Благодаря за информацията, беше ми много интересно да прочета всичко.
Здравей, Ела :-)
Честит Гергьовден, там далече......
Твоят пример е прекрасен. Както се казва в една реклама - две в едно: и за това какво представлява индивидуалния подход, и за това, какво значи родителите да са партньори в учебния процес. Благодаря ти!
Но за да се реализира нещо подобно в България ми се струва, че не е само непознатата или липсващата методика за това. Това е по-малката грижа. Мисля, че преди това трябва да се прекрачат много граници и табута в учителското ни съзнание:
- да изоставим идеята, че само ние, учителите сме отговорни за успешното учене на децата в групата или в класа;
- да приемем, че родителите могат да се справят успешно с ролята на учители;
- да се доверим на родителите и да признаем, че имаме проблем и се нуждаем от помощ за неговото решаване;
- да гледаме на себе си по-скоро като на организатори, мениджъри на учебния процес, а не само като носители на учебна информация и отговорни за дисциплината;
- да познаваме до подробности развитието на всички деца и възможностите на родителската общност;
- да гледаме на същата тази общност като на загрижена общност - загрижена за развитието на всички деца, а не само на своите собствени;
- да съществува добра комуникация между учителите на различните групи/класове и те да са готови на сътрудничество в името на успеха на децата;
-учителите да са достатъчно свободни духом и толерантни, за да отворят вратите на груповите/класните стаи за родителите-партньори и да изградят отношения на доверие, позитивност и дискретност с тях.
Това са само няколко неща, които ми идват на ум в момента, но без които не е възможно такъв индивидуален подход и такова сътрудничество, каквото ти преживяваш от другата страна на света. :-) Може би това са и част от причините, които предопределят факта, че никой на тази конференция не се занима и не се занимава въобще с проблема "индивидуален подход" и с проблема "родителите-партньори в учебния процес".
Ако е на лице съзнанието за необходимостта от такова отношение към децата и родителската общност, методиката престава да съществува като проблем. Нали знаеш: Който не иска да направи нещо - намира оправдание, който иска - намира начин.
Впрочем, мисля си, че пренебрегването на индивидуалния подход е въпрос и на народопсихология. Не зная колко познават и обичат творчеството на Вапцаров, но неговата крилата фраза:"Какво тук значи някаква си личност!" я чувам доста често от устата на различни хора - от университетски преподаватели до обикновени хора на улицата. Това възпитание ни кара да се страхуваме да застанем под прожекторите на общественото внимание и да потъваме в тъмнината на безличността.Зад него е толкова удобно да скрием собствената си личност!
Но аз съм убедена, че животът ще наложи темата за "индивидуалния подход". В България от скоро се търсят методики и техники на работа с деца на родители, които изискват лично отношение към детето им. За сега, доколкото аз съм в течение на работата в детските градини, специалното отношение се проявява най-често в по-богатата материална база и по-скоро глезенето на тези деца, отколкото в използването на техники за по-различно успешно развитие.Да ме извинят колегите, които работят с такива деца и наистина са постигнали резултати. Моето незнание е плод на факта, че те не са споделили, като теб, своя опит тук! :-)
Благодаря!Искам да изясня само няколко неща, за да не остават четящите с погрешно впечатление.Първо, ние, няколкото родители, които помагаме по четене и математика, не вършим основната работа на учителите (за 3 години за пръв път те се обръщат към нас с такава молба, предполагам защото заради кризата се увеличи броят на родителите, които оцеляват, работейки на 2-3 места, и нямат време да контролират детето си. Едно от тези дечица ми каза, че майка и' работи по 10 часа.)Второ, с децата работим не в класната стая, а в коридора. Учителката в това време е в час с останалите деца от класа.
Не би било проблем обаче за който и да е родител да влезе в клас и да наблюдава учебния процес колкото си иска.Направи ми впечатление, че в подготвителна група освен да четат и броят до 20, децата основно се учат как да се държат в клас. Което включва: --да контролират силата на гласа си;--да изчакват реда си; --да работят в група (всеки месец децата в групата се разместват, а всяка година - се разместват децата в класовете - така няма "един неразделен клас", а всеки се учи да общува с хората, с които е заобиколен в момента);--да уважават мнението на другите, дори да не са съгласни с него.
В първи клас това обучение по социално поведение дава плодове - децата работят тихо на малки групи, което дава пък възможност на учителя да бъде гъвкав - той може да избере с коя група да работи в момента, докато другите се занимават със задачите си.Разбира се, има моменти като нашите класически часове - когато учителят говори прав пред дъската, но лекциите са по-малко, в повечето случаи децата работят на малки групи.Това е невъзможно без дисциплина; иначе часът би бил един безкраен хаос.
И ето я първата основна разлика между нашето и американското обучение в предучилищна група: докато ние се стремим да наблъскаме колкото се може повече материал в главите на 5-6 годишните, за да са "готови" за първи клас, тук ги учат основно как да общуват, как да бъдат дисциплинирани, така че после в час да не пречат на себе си и другите. Учат ги да четат и да пишат също, но съобразено с възрастта им и с това, че на тази възраст абстрактното мислене на децата не е добре развито. Така предучилищното обучение намалява агресията между децата и запазва жив интереса им към ученетo...
Благодаря ти, Ела, за уточненията.
Така,както обясняваш американския модел на индивидуална работа в началното училище, даваш нова методика за работа с деца с различно ниво на развитие в определена област на нуждаещите се. Стига някой в България да си направи главоболието да я приложи.:-)
От твоите обяснения за американската система и от моите наблюдения върху една европейска - (в Германия, валдорфската) програма, ми прави впечатление, че хората в тези страни акцентират преди всичко на възпитанието и развитието на комуникативните умения в подготвителна група, а не толкова на знанията. Ти сама го отбелязваш по-горе, а аз многократно съм писала тук за това. Не мислиш ли, че зачитането на специфичните особености на всеки етап от развитието на детето чрез акцентирането на водещата дейност - за детската градина - възпитанието, за училището - ученето, е базово за успешното развитие на тези страни. Наред с още редица неща, които са на мястото си в тези страни, за разлика от България, разбира се. Добре възпитания в ранното си детство човек, по-успешно се обучава в училище и по-успешно се реализира в общността по-късно. Всяка дейност - в своя сензитивен период.Това е част от усещането ми, че "там" всяко нещо и всеки е на своето място и границите са ясно очертани. Това е част от свободата на хората там. Тук малко неща и малко хора са на местата си. Границите се очертават, за да знаят хората кое да бъде нарушавано.И, за съжаление, в детската градина от примера на обслужващия персонал, усвояват какво и как се нарушава. Елементарен пример: в Германия сутрин родителят води детето си до занималнята. Там той тържествено се ръкува с всяка от учителките и спазва целият ритуал по пристигането. Същото е и на обяд при напускане на детската градина. Тук някои родители нямат достъп по занималните, в други детски градини личното предаване на децата не е задължително и родителите пускат децата си сами, за да не изкачват стълбите до втория етаж и така си спестяват ритуала по предаване на детето на учителката. В трети случай учителката си седи край масата и най-много отдалече да помаха на родителя, в четвърти - и родител, и учител забравят поздрава и на влизане в съблекалнята, и на излизане и направо разменят някоя и друга дума. Чудно ли е тогава, че гилдията се оплаква от недостатъчно уважение и често се чуват реплики от рода:" Този родител ме подмина на улицата", или общото оплакване, че нацията ни става все по-невъзпитана и все по-груба. На нацията все повече и "липсват първите седем". И си пишем проекти, и си правим тематични проверки по възпитателни теми, изпуснали златните моменти на ежедневието. Там учителят е професионален всичките работни часове и не забравя, че във всеки момент е обект на подражание и от страна на родители, и от страна на деца. Тук се държи професионално най-често когато дава информация, т.е., когато учи децата. През останалото време се държим по обичайния си начин.....
Но аз се отклоних......
П.П. Присъствах на областния кръг на "Училището- желана територия на ученика" -ІІ място, бяхме класирани на "Водим бъдещето за ръка" в Ловеч, но знанията който ме обогатяват от тук едва ли мога да ги получа другаде...
Благодаря ви, момичета! :-)
Имах нужда да чуя, че материалът ми е бил полезен. Щеше ми се участниците в конференцията да се включат в обсъждането, за да може да се очаква, че догодина конференцията ще бъде още по-добра. Или да качат варианти на докладите си тук. Вариант на моя доклад отдавна е качен и обсъден. :-)
http://www.bglog.net/blog/galinatrifonova/site/posts/?bid=26587
Гале, чудесна си! Благодаря ти за споделените минути и идеи! За мен са малко училище. Моят материал също е качен.
http://bglog.net/blog/masvera/site/posts/?bid=28686
Нямате права да коментирате тази публикация.
Още...