Върнете се към Предучилищна педагогика | Профил | Публикации
всички ключови думи
Представата на детето, че е нормално да е вкопчено в полата на майка си и да не се отделя от нея, сякаш животът му зависи от това, докато тя се опитва да готви или да излезе за миг от стаята е проблем за много родители. Как да се постъпи? За да свикне детето ви с идеята, че няма да прекарва цялото си време с вас, започнете периодично да го оставяте за кратки периоди от време (няколко часа) с други хора, и то още от ранната му възраст. Тези "междучасия" са изключително здравословни както за него, така и за вас.
Разкажете му какво ще правите и двете/двамата, докато сте разделени. Така ще му дадете добър пример за това, как да разказва за своите ежедневни дейности и в него няма да остава никаква тревожност.
Играйте на криеница. Тази простичка игра кара детето ви да свикне с идеята, че хората (и вие самите) си тръгват и, което е по-важното, се връщат. Прохождащите и децата в предучилищна възраст играят на криеница по различни начини - като крият лице зад дланите си, като се скриват целите зад определени предмети, като гледат как другите се крият зад дланите си или други предмети и (особено децата между 2 и 5 години) на същинска игра на криеница с отброяване със затворени очи и търсене.
Дайте на детето да разбере, че със сигурност ще се върнете. Не забравяйте да му кажете, че ще се върнете скоро и задължително се върнете преди то да заспи, за да му покажете, че държите на думата си.
Подгответе детето за тази раздяла. Обяснете му, че излизате и поставете открито въпроса за това дали би се справило без вас. Кажете например:"Предстои ти да станеш голям мъж. Знам, че ще се справиш добре в мое отсъствие". Ако го изненадате, като излезете без да го предупредите, той ще започне да се чуди кога внезапно ще изчезнете отново.
Подгответе се за голяма врява, когато детето разбере, че ще го оставите само. Помнете, че врявата е почти неизбежна, особено когато ви се налага да се отделите за първи път от него. Кажете си: "То плаче, защото ме обича, но рано или късно трябва да се научи, че въпреки че не мога да играя постоянно с него и от време на време ми се налага да изляза, аз винаги ще се връщам".
Оценявайте го, когато се справя добре във ваше отсъствие. Карайте детето да се чувства гордо от способността си да играе само. Например му кажете: "Толкова се гордея с теб, задето си поигра само, докато почиствах фурната". Това ще подсили неговото самочувствие и чувството му за независимост, от което всички ще имат полза.
Използвайте т.нар. стол на плача. Дайте възможност на детето да разбере, че е безсмислено да не одобрява вашата заетост или моментите, в които ви се налага да излезете, макар и за кратко. Нека му стане пределно ясно, че неговият вой и хленченето му разстройват околните. Кажете му например: "Съжалявам, че не ти е приятно да ме изчакаш да приготвя вечерята. Иди на стола на плача да си поплачеш, докато си в състояние да си играеш без да хленчиш".
Започнете бавен процес на отделяне. Ако детето ви изисква голям процент от личното ви време, поиграйте на "Победи часовника". Дайте му пет минути от времето си с уговорката, че после ще си поиграе пет минути само. Увеличавайте периодите на неговата самостоятелна игра постепенно, докато се научи да се заиграва само в рамките на час.
Не изпращайте на детето смесени послания. Не му казвайте да се махне, докато го държите в скута си или го галите. Това ще го обърка и то ще се разколебае дали да излезе, или да остане.
/откъс от книгата "Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина"/
Шели, много ми помогна това интервю! Щатите са най-консуматорската страна и за мен е цяло мъчение да вляза с децата си в магазин - единствените думи, която се чуват от устата ми, са "не, не може". Сега, като имам и мнението на специалистите, ще ми е много по-лесно да им отказвам незабавното удовлетворяване на желанията - защото ще съм 100% убедена, че е за тяхно добро.На мен също ми направи впечатление твърдението, че прекалената нежност е по-скоро вредна за децата. Да, очевидно колкото повече време минава, толкова повече ще оценявам колко правилни са били възпитателните методи на родителите ми.
Галя, що се отнася до "напредналата възраст" - след 3-годишно молене най-сетне отстъпих и записах дъщеря ми на школа по балет (правилно съм постъпила, както се оказва - дала съм и` достатъчно време да желае много силно нещо, за да оцени получаването му :). Та там се оказа, че има 4-седмични курсове по танци за възрастни. Отдавна мечтая да се науча да танцувам, особено сега, когато живея на място, където никой не ме познава и не съм "госпожа Георгиева". Дали да не опитам?
Да, спомените са нещо прекрасно! За всеки случай няма да забравя да направя снимки :). Ето една от сайта на танцовата школа, надявам се накрая на годината нашата балерина да изглежда също толкова грациозно.
Нямате права да коментирате тази публикация.
Още...