Има един лаф...

...един наш семеен приятел казва: "Аз работя като пчеличка, а някой идва и се ...... отгоре като слон".

Гледам - без думи останахме всички съмишленици. Независимо от поканите за коментари към висшестоящи и не толкова професори, доктори, чиновници и вс.ост..... Мълчание, липса на комуникативност и интерес от страна на тези люде. Пренебрежение. Ама кои сме ние, та ще ни отговарят на поканата? Не приехме радушно, дори напротив, новата програма, а сега ще ги каним. Те, в частност СО - Образование още не са отговорили на конкретно запитване, макар че минаха вече почти ДВА месеца: 


СТОЛИЧНА ОБЩИНА
ДЕЛОВОДНА СПРАВКА Отпечатване на принтер
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

пък ние искаме дискусия! Същото е положението с ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ И ОБЩЕСТВЕНА ДИСКУСИЯ НА ПРОЕКТ ЗА ЗАКОН ЗА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ - още си е актуално, може да си се пише, кой ли го чете...

Друго си е пред медиите да излезеш и да кажеш две-три приказки, с които да хвърлиш де смут, де прах в очите на хората! Да се покаже среща и при въпроса за 5-годишните в училище да се дадат мнения само на директори на училища, които харесват /биха ли могли да не?/ предложението, НО няма как да го направят, изтъквайки една или друга причина... Да видяхме психолози, детски учители?

Те хапят.