Върнете се към Предучилищна педагогика | Профил | Публикации
всички ключови думи
Децата се раждат с различен темперамент: някои са дружелюбни и добронамерени, други - притеснителни и срамежливи, а трети се лутат между тези полярни състояния. Можете да приемете срамежливостта на детето си като част от уникалния му темперамент.
Как трябва да се постъпи? Създайте обстановка, свободна от обвинения и срам. Когато детето почувства, че може да сбърка, без да бъде обвинено за това, или пък да изпита срам, то по-лесно би преодоляло стеснителността си. Ако разлее млякото си, просто кажете: "Няма страшно, сега ще го почистим заедно." и действително му дайте възможност да участва в процеса на почистване.
Упражнявайте се в отговаряне на въпроси - ако детето изпадне в състояние на срам, то ви подсказва, че иска да бъде научено как да отговаря на въпроси. Правете упражнения със семейството и приятелите си, като давате възможност на детето да участва в разговори. Не го унижавайте или наказвайте, дори ако самите вие се чувствате объркани от неговата срамежливост. Избягвайте да го квалифицирате, това ще го обезкуражи в опитите му да се държи по-различно в бъдеще.
/откъси от книгата "Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина"/
Аз бях невероятно срамежливо дете. Моите две дъщери нямат този проблем. Може би защото науката за възпитанието на децата се разви доста напоследък. Все пак като се замисля, малката ми дъщеря е наследила моята склонност да се самообвинява и да се стреми към перфекционизъм. В началото се дразнех, когато разливаше млякото си, но много скоро разбрах, че искам прекалено много от дете на 3-4 години. Сложих няколко парцала на достъпно за нея място и и` показах как да си почисти. Освен това се примирих, че кухнята ми няма да е най-чистото място на света :).
След като и` внуших, че може сама да се справя, тя автоматично почна да разлива по-рядко чашата си. И тъй като вече е ученичка - предучилищна група (тук тръгват на 5 г.), вече втори ден!, вчера ми се похвали, че е изяла обяда си, без да се изцапа. А аз и` казах, че трябва да бъде много горда :)!
:) Ela Georgieva, първо да ти кажа, че много се радвам, че се завърна след краткото ти отсъствие от Предучилищна, сега разбирам, че вероятно ученичката е била причината :)
Поздравявам ви с първия учебен ден и желая много усмивки и поводи за гордост!
Благодаря, не мислех, че някой е забелязал :).Всъщност влизам всеки ден в Общност Предучилищна Педагогика, но вече не пиша така често...
Ще предам на Ана поздравите ти, тя много се впечатлява, когато някой я смята за голяма. А сега често и` се случва да и` кажем, че е "голямо момиче", и това е най-силно действащият комплимент за нея :).
:) Разбира се, че някой е забелязал! Ти пишеш толкова интересно! Освен това нещата, с които ни запознаваш са безкрайно интересни, най-малкото с това, че са различни.
А за Ана...:) - разбирам те, пътят е познат и е пълен с спиращи дъха емоции! Изживявай ги, завиждам ти дори :) Ние сме далеече напред - на цели 19, от което за мен е страха на майката, а за щерката - предизвикателството на времето :)
Нямате права да коментирате тази публикация.
Още...