Върнете се към Предучилищна педагогика | Профил | Публикации
всички ключови думи
В една московска детска градина психологът предложил на 5-6 годишни деца да поиграят на “Майки и дъщери”. Момичетата бързо разпределили помежду си ролите на майки, дъщери, баби, но никое от момчетата не се съгласило да изпълнява ролята на бащата – в най-добрия случай се съгласявали да са синове или куче. След дълги уговорки едно от момчетата се съгласило да играе ролята на бащата – седнало на дивана и казало: “Дайте ми вестника и включете телевизора!” Така изкарало цялото време на играта. На въпроса на психолога какво правят майките и бабите, всички деца, включително и момчетата, отговаряли подробно. За това, какво правят бащите разказвали малко и с общи думи като: “ходят на работа”, “изкарват пари”, “карат се с майката и детето”, “наказват”. Често поради тази причина бащата не е приятел, нито партньор, а някаква висша инстанция. Нерядко – караща се. “ Ще кажа на баща ти, той ще ти покаже как се слуша!” – често се заканва майката. Такова едно отчуждаване и разделяне във възпитанието на детето е станало стериотип на нашето “културно общество”. Липсата на близост често пъти става причина за неразбиране, недоверие, конфликт в последващите години на юношеството. Това потвърждават резултатите от изследванията, които са направени сред 5-7 годишни деца. Помолили ги да си представят следната ситуация: “Вървиш по улицата и пред себе си виждаш обелка от банан. Може би майка ти ще помисли, че ти ще вземеш и ще я изхвърлиш в най-близката кофа за отпадъци, за да не пречи на хората? А баща ти?” Подобните ситуации били няколко. Целта на експеримента била да се види от гледната точка на детето как бива оценявано от своите родители: способно на лоша постъпка или по-скоро на добра? Повечето изследвани деца отговорили, че майката по-скоро очаква от тях добра постъпка, а таткото – по-скоро лоша. От получените фактически данни (повечето били момчета) психолозите оформили образа на бащата: той не разбира своето дете, очаква от него неправилно, лошо поведение, оценява го ниско – не само тази или подобна на нея постъпка, а като цялостна личност. Прегръдка, седенето в скута на бащата, похвала, разказа за това, какво се е случило в детската градина и по време на разходката, възхищението от построеното с конструктора или кубчетата, рисунката, умението да танцува, добре рецитираното стихотворение - бащата да не е просто водач, а и човекът, който открива пред детето си света, помагащ му да расте умела и уверена в себе си личност. Още една негативна черта на нашите съвременни методи на възпитание – преобладаването на порицанието над похвалата. Много бащи мислят, че възпитанието означава да се правят забележки, да се издават забрани, наказания и именно в това виждат своята родителска роля: “Ставай бързо, отново закъсняваш за детска градина! Обличаш се бавно! Ето, разля чая, отново си сложил лактите на масата, не слушаш, мотаеш се!” и т.н. Даже, когато детето ви помаха за довиждане с ръка и каже “До скоро, татко!” , не намирате какво да му отговорите, освен отново да направите забележка “Влизай бързо вътре, ще настинеш!”. Направете един собствен експеримент. Вземете чист лист и го разделете на две части. Припомнете си предния ден и запишете отляво: колко пъти и за какво се скарахте на детето си, забранили сте му нещо, което обича, разсърдили сте му се, направили сте забележка, наказвали сте го. В дясната страна на листа запишете колко пъти и за какво сте го похвалили, поласкали, внимателно сте го изслушали, дали е почувствало колко го обичате и колко скъпо ви е то. Прегледайте получените резултати и си поставете оценка от гледната точка на Вашето дете.
Линк към сайта - http://www.deti-mira.ru
Разполагането на Аз-фигурата както в рисувателното поле, така и в композцията от изобразени членове на семейството показва как детето се чувства в обкръжението на своите близки.
Близост между членовете на семейството и комфорт в семейните взаимоотношения се демонстрират тогава, когато детето разполага себе си в центъра, между майката и бащата (фиг. 31) или неговата фигура е водач на групата, както е на фиг. 30.
Големината на Аз-фигурата е показател за себеоценката на рисуващия. Когато Аз-фигурата е най-голяма в композицията, то това говори за висока себеоценка и егоцентризъм. На фиг. 37 от тест „Омагьосаното семейство“ детето се е нарисувало като огромен динозавър, под когото са разположени останалите членове на семейството. Бащата като съперник на момчето за любовта на майката е изтласкан в края на рисунката в образа на петел, най-малката фигура. Фигурата на динозавъра демонстрира стремеж за доминиране и покровителство над останалите.
Подобно желание за протекция и защита има в рисунката на семейство змии на фиг. 33. Аз-фигурата под формата на най-голямата змия е обрамчила останалите членове на семейството. Майката е в центъра на композицията и тя е източник на тревога за детето, тъй като е със сериозен здравословен проблем.
Когато Аз-фигурата е значително по-малка от останалите персонажи, това говори за усещането за собствена незначителност и малоценност на автора в семейната му среда. На фиг. 36 от тест „Омагьосаното семейство“ детето се е нарисувало като мъничка мравка, която е много по-малка в сравнение с фигурите на майката и на бащата. Изборът на вида животно за себе си също е указание за ниска себеоценка.
Много малката фигура в някои случаи показва неудовлетворена потребност от обгрижване и защита от страна на родителите. Детето силно желае да привлече вниманието им върху себе си.
В голяма част от рисунките децата изобразяват себе си равни по големина на някой от родителите (фиг. 32 и фиг. 39).
Реализъм в изображението на съотношението между размерите на фигурите на членовете на семейството има когато детето рисува себе си в 1/3 от височината на родителя.
За най-малките деца е характерно стереотипното рисуване, когато хората се изобразяват по един и същи начин и само изричното указание на автора може да различи фигурата на родител от тази на детето. При децата в предучилищна и начална училищна възраст рисувателните умения са вече добре развити и в рисунките на група от хора се наблюдават различия както в големината на фигурите, така и в начина на изобразяване на присъщите детайли. Затова, когато две фигури от семейството са нарисувани по един и същи начин, това има важно символно значение.
Уподобяването на Аз-фигурата с фигура от същия пол показва добра полова идентификация.
Освен това когато фигурата на сина и на бащата или на дъщерята и на майката са нарисувани така, че изглеждат почти еднакви, то това говори за близки емоционални отношения между рисуващото дете и родителя от същия пол.
Понякога, въпреки ясно поставеното задание, детето рисува единствено себе си без други фигури на листа. Изобразява в подробности пейзаж, обстановка в дома или домашни любимци.
Присъствието само на една фигура, с която детето се идентифицира, е ясен знак за липса на чувство за принадлежност към семейството. В зависимост от това как е изобразена Аз-фигурата може да се прецени дали себеусещането е в позитивна или в негативна посока.
В случай, че Аз-фигурата е разположена в центъра на рисувателното поле, голяма по размер, оцветена в ярки цветове, изпъстрена с много детайли, очевидно не става дума за отхвърляне и изоставяне от страна на родителите. Такава рисунка показва силен егоцентризъм, съсредоточено внимание върху собствените желания и претенции, личност, клоняща към хистеричност.
Когато самотната Аз-фигурата е малка, в тъмни цветове, разположена в някой от ъглите на рисувателното поле, с много изтривания и задрасквания, схематична без нужните детайли, това показва силни чувства на изоставеност и отхвърленост, дори в някои случай показва аутистични тенденции.
Когато детето рисува всички членове на семейството, но ”забравя“ да изобрази себе си, по символичен начин то показва чувството си на непълноценност и дистанциране от близките. Детето се чувства самотно, непотребно и отхвърлено и отделя себе си от другите, т.е. от семейството като общност. Такива рисунки се срещат повече при изоставени емоционално или физически деца, но не са изключение и при деца в на пръв поглед нормални семейства.
В детската природа е заложена изключително силна потребност от обич и привързаност и стремеж за сигурност. Липсата на чувство за приобщеност към близките, ниската себеоценка и потиснатост в някои случаи може да е породена от прекалената взискателност и критичност на родителите към детето, от вечното им недоволство и сравнение с други деца в семейството или извън него.
Начинът на изобразяване на семейството, без Аз-фигурата, е показателен за посоката и характера на детските емоционални стремежи. Ако рисунката на семейството излъчва позитивизъм, с характерните за това едри фигури, в ярки цветове, с достатъчно подробности, желанието на детето да принадлежи към групата на най-близките хора е възпирано по някакъв начин от временна пречка, наказание или забрана. В такъв случай липсата на Аз-фигурата е демонстрация на протест или отмъщение.
Ако семейството е нарисувано в тъмни цветове, замазано, задрасквано с малки, неясни и непълни фигурки, липсата на Аз-фигура е показател за страх от конфликт, който вероятно там тлее или пък вече се разгаря и от който детето иска макар и символно да избяга.
Силно тягостно усещане за изолация и самота показва рисунка, в която детето въпреки ясно зададената тема не рисува нито себе си, нито някой друг от членовете на семейството, а запълва пространството с изображения на пейзаж или домашен интериор.
Нямате права да коментирате тази публикация.
Още...