КРЪГА НА ЛЮБОВТА

КРЪГА НА ЛЮБОВТА

Веднъж някакъв селянин почукал силно на вратата на един манастир.Когато вратарят отворил, той му подал прекрасен грозд.
- Отче, това е най-хубавият грозд от моето лозе.Дойдох да го подаря.
- Благодаря ти! Веднага ще го занеса на игумена, той ще се зарадва на подаръка.
- Но аз го донесох за теб!
- За мен? Но аз не заслужавам такъв красив дар на природата.
- Винаги когато съм чукал на тази врата, ти си ми отварял. Когато имах нужда от помощ, понеже реколтата ми беше съсипана от сушата, ти всеки ден ми даваше парче хляб и чаша вино. Искам този грозд да ти даде малко от любовта на слънцето, от красотата на дъжда и от Божието чудо.
Вратарят сложил грозда пред себе си и цяла сутрин му се възхищавал, защото той наистина бил красив. Поради това решил да занесе подаръка на игумена, който винаги го бил насърчавал с мъдри думи.
Игуменът се зарадвал на грозда, но се сетил, че един от монасите в манастира е болен, и си помислил: „Ще му занеса грозда. Кой знае, може пък това да внесе радост в живота му.”
Гроздът обаче не останал дълго време в килията на болния монах, който на свой ред си рекъл: „Готвачът се грижи за мен, носи ми най-хубавото, което има за ядене.Сигурен съм, че много ще се зарадва на гроздето.” И когато готвачът се появил на обяд, носейки храната на болния монах, той му подал грозда.
- За теб е. Ти винаги си в контакт с продуктите, които природата ни дарява, и най-добре знаеш какво да направиш от това Божие творение.
Готвачът бил очарован от красивия грозд и на свой ред го показал на помощника си. Гроздът бил толкова съвършен, че никой не можел да го оцени по-добре от клисаря, който пазел дарохранителницата и когото мнозина от монасите в манастира смятали за свят човек.
Клисарят на свой ред подарил грозда на най-младия си послушник, за да му покаже Божията намеса и в най-дребните неща от Сътворението. Когато послушникът поел грозда в ръце, сърцето му се изпълнило с неземно блаженство, тъй като никога не бил виждал толкова красив грозд. Сетил се за деня, в който за първи път дошъл в манастира, и за монаха, който му отворил вратата; именно този жест му позволил днес да е сред общност от хора, умеещи да ценят чудесата.
И тъй, малко преди да се свечери, той занесъл грозда на вратаря.
- Заповядай, да ти е сладко! Прекарваш по-толямата част от времето сам тук, гроздето ще те освежи.
Вратарят разбрал, че този дар наистина е бил предназначен за него, с наслада изял зрънцата му и заспал щастлив. По този начин кръгът бил затворен; кръгът от щастие и радост, който винаги се образува около човека, осъществил контакт с Енергията на любовта.
                                                                                                     "Захир"
                                                                                          Паулу Коелю