За държавното финансиране на частното образование

http://tochitsa1.blogspot.com/2010/05/blog-post_03.html

 Новият проектозакон на образователното ведомство включва твърде разнородни и разнопосочни предложения; някои са съвременни и логични, като отпадането на оценките в началния курс; други са откровено назадничави и недемократични, като забраната на учителите да стачкуват, а трети - като идеята държавата да финансира обучението на децата в частния сектор - събират под общ знаменател неща от различен порядък.

Съществува ясна разлика между ситуацията с детските градини и ситуацията с училищата. Проблемите, пред които е изправена държавата в двата случая, са от различно естество и не бива да бъдат решавани с един аршин.


При детските градини кризата се дължи на физическата им недостатъчност; макар да прибира съответните данъци, държавата не осигурява на всички деца еднакъв достъп до детските учебни заведения.
Това води до няколко последствия:
1. Принудени да търсят някакъв вариант, много родители (предимно майки) напускат работа или се опитват да намерят някакъв гъвкав режим, който обаче работодателите в настоящата сигуация на безработица рядко допускат; в крайна сметка често пак се стига до загуба на работното място или поне силно занижаване на шансовете да го задържиш. Тази ситуация е преди всичко в ущърб на жените, за които изборът дете или професионално осъществяване никога не е стоял така остро.
2. За да покрият таксите за частни градини, и двамата родители работят непрекъснато и до късно, което просто не им дава възможност да изпълняват адекватно своята майчинска и бащинска роля. Цените на частните градини са такива, че са просто недостъпни за хора с ниски, средни и малко над средното доходи. Тези хора, от друга страна, плащат данъци като всички.
3. Силно се занижава качеството на самите държавни детски градини, тъй като в ситуация на силно търсене и недостатъчно търсене родителите не се чувстват в правото си да изискват поне прилично отношение в детската градина. Смята се за нормално децата да плачат поне месец след приема, да боледуват поне няколко месеца, да се бият едно друго под невъзмутимия поглед на възпитателката и да бъдат инсталирани пред телевизора, вместо да бъдат занимавани с нещо, което да развива сръчността и ума им. На всеки опит за протест родителят очаква да му отговорят "знаете ли колко деца чакат за това място?"

Всичко това означава, че държавата не си изпълнява задълженията спрямо децата и техните родители. Тя е длъжна да ги третира равнопоставено; в този смисъл, щом не може да осигури физически нужния сграден фонд за всички желаещи деца, тя е задължена да изплаща същите дотации към таксата на децата в частните градини; толкова, колкото дотира и другите. Не може едно тригодишно дете да бъде по-привилегировано от друго за държавата, в която се е родило.
Затова държавните дотации за прием на деца в частни градини (а също родителски кооперативи, ведомствени детски градини и пр.) е адекватна мярка в една кризисна ситуация.

Съвсем различна е ситуацията с държавните дотации за частните училища.
Няма недостиг на места в държавните; всяко дете може да се възползва от правото си на безплатно образование. Затова усилията трябва да са насочени към повишаване на качеството - последователността, психологическата и методическа компетентност, цялостната логика на образованието в държавните училища, така че частните да си останат въпрос на индивидуални предпочитания.
Ако държавата наистина разполага с излишни средства, които да вложи в образованието, то тя няма оправдание да продължава да ги влага навсякъде другаде, но не и в наетите от нея учители; образованието не е просто продукт, за който тя да раздава купони, а процес на общуване между учителя и децата, в който най-важният фактор е човешкият. То се гради на авторитета, а авторитетът от своя страна се постига, като се привлекат смислени хора. Вместо да насърчава повече деца да напускат подопечните му училища, просветното министерство би трябвало да се заеме да ги направи по-привлекателни за ученици и родители; а това може да стане само като ги направи по-привлекателни за учителите.

В този смисъл забраната на учителските стачки е контрапродуктивна мярка, която допълнително стеснява възможностите за диалог и внася на негово място груба властова йерархия. Очевидно е, че учителската стачка беше резултат от нерешавани двайсет години проблеми; идеята, че те ще се решат, просто като се забрани на учителите да стачкуват, е повече от смехотворна.
Добре, те няма да стачкуват по същия видим начин - като излязат на улиците. Но ще стачкуват много по-ефективно - като напуснат професията.
Както и много от тях го направиха.
Ако дотира частното образование, просветното министерство ще се опита да свали от себе си отговорността за ниското качество на обучението в държавните училища. Не мисля, че това е посоката, в която следва да се върви.