Да поговорим по детски - за насилието и ненасилието

Възпитава ли днес училището - или се е отказало да го прави? Остава ли време покрай задачите и граматиката, покрай чуждия език или завзетия от "Безопасност на движението" час на класния да поговорим с децата за нещата, които те намират за важни - и наистина имат право?

Като например трябва ли да кажем на класната, ако някой ни бие на двора, или да си порта е по-лошо, отколкото да си насилник? А... боричкането за удоволствие насилие ли е? А обидите? Има ли начин да се сложи край на затворения кръг от бутане, шамари, отмъщения? Добре ли е да бъдеш мъченик.. или не съвсем?
И... ако към нас се отнасят несправедливо, например ако продавачката в училищната лавка ни пробутва все стари кифлички, можем ли да се преборим за правата си по мирен начин?

Търсим учители, които са готови да отделят достатъчно време и внимание, за да говорят с децата по тези въпроси. И, нещо повече, да ги чуят.  Предлагаме да им изпратим безплатно новата книга на издателството, "Насилие и ненасилие" от поредицата "Философски закуски", която излиза за първи път в България и има за цел да помогне на децата да започнат важните за тях разговори помежду си... или с близките си възрастни. И да изградят собствената си позиция. Единият от авторите, Мишел Пюеш, е професор по философия в Сорбоната; съавторката му Брижит Лабе се грижи темите да са поднесени живо и забавно, на достъпен език и с близки до децата ситуации.

Мисля, че би било най-ефективно това да се случи в училище, в разговор, който да ангажира целия клас - защото конфликтите се пораждат най-често там.
Защото родителят, който иска да помогне на битото си дете, често изпада в състояние на безпомощност и в стремежа си да го защити го учи на свой ред да се бие. А с това средата става все по-лоша - докато не се стигне до фрапиращи случаи. А когато стане твърде късно, учителят няма ход да се намеси.
 Невъзможно е да се защити отделното дете, без с опазването на мира да е ангажиран целият клас - и то ангажиран искрено, а не по заповед.  Ако поговорим за това още преди да са се оформили ядра от побойници, още преди да са назрели сериозни конфликти, имаме шанса да изградим клас, в който децата да съжителстват мирно и спокойно.
Нали училището би трябвало да ни учи на това?

Мога да разпратя до 30 бройки от книгата на желаещи учители. Заплащат се само разходите за доставка (най-лесно ще ги пратим до офис на "Еконт", но ако това не е удобно за вас, пишете ни).
Изпращането на книгата не е обвързано с никакви последващи ангажименти - освен да ни разкажете дали е имало полза от нея.
Повече за заглавието можете да прочетете във вестник "Дневник" или на нашия сайт

Тъй като бройките ни все пак са ограничени, ще изпратим на първите 30, писали под тази тема.