TED talks 2009 част I

    В последните дни попаднах на презентациите в TED от тази година. За тези от вас, които за пръв път чуват това име, става дума за организация, която периодично събира и дава трибуна на хора, които са постигнали значителни успехи в дадена област, за да споделят това, което правят или възнамеряват да направят, както и идеите, свързани с техния опит. Бил Гейтс (не че ми е любим), Бил Клинтън, Ал Гор, Дан Денет и много други са измежду лекторите, а презентациите им са свободни за достъп на горепосочения адрес. С две думи: MUST SEE!

    Първата лекция, която гледах беше на Dan Ariely от MIT със заглавие "Защо мислиме, че е ОК да мамим и крадем (понякога)".

Препоръчвам с двете си ръци да се гледа! Dan Ariely е психолог и специалист по когнитивни науки, неврология и икономика. Говори уникално просто и разбираемо за чертите на човешкия характер (визирайки склонността към измама на себеподобните) въз основата на опити с групи хора, които той и неговите колеги са направили. Това, което ме впечатли беше изводът, че хората са склонни да нарушават моралните си норми независимо от вероятността да бъдат хванати и от тежестта на наказанието след това. Участниците в неговите опити просто крадяха на дребно, лъжеха на дребно и изобщо хитруваха винаги на дребно. Това, което има влияние върху размера на измамата, която един човек е склонен да направи, се оказва, че е предимно неговата собствена морална оценка, доколко лошо е това, което прави. Например, много по-лесно е да откраднеш химикалка, която струва един лев, от работното си място, отколкото един лев от касичката с дарения за сираци. И в случая няма значение дали химикалката и касичката са под видео наблюдение или просто са оставени една до друга в кухнята на офиса. Нито има значение, дали наказанието ще е глоба от 50 лева примерно или наказание изобщо няма. Това, което спира човека да вземе парите от касичката за сираци е собствената му гузна съвест, която го гледа с презрение в огледалото, а не това, че някой ще го напляска по дупето или че може би изобщо ще му се размине. Като се замисля- ето още един аргумент против смъртното наказание.

    Другият впечатляващ момент в лекцията беше, че колкото обектът на измамата е по-далече от реално значещите за  хората неща, толкова по-лесно човек се решава да предприеме измамата. Така например,  много по-лесно е да свиеш от някого две билетчета за градския транспорт отколкото банкнота от два лева. Аз самият никога не съм изпитвал угризения, когато съм намирал оставени просто така билетчета вкъщи. Което е по-интересното, опитите на Дан обясняват и значително по-честите злоупотреби на борсовите посредници с финансови инструменти, щетите от които са далеч по-осезаеми. В крайна сметка какво толкова като си закръглил няколко процента нагоре в цената на една секюритизирана ипотечна облигация на фона на това да откраднеш парите директно от сейфа на банката. Хората, които го правят очевидно се чувстват много по-невинни пред себе си в първия случай.. което ми напомня за времената на комунизма донякъде. Има общо.

    Накрая Дан говори за идеята за груповата принадлежност, която също е доста забавно илюстрирана в лекцията. Явно хората са склонни да коригират много лесно преценката за това, кое е добро и кое е лошо, в зависимост от преценката на другите членове от групата. Един вид- след като той може, що и аз да не мога? ..уви твърде вредно, когато става дума за деградиращи инициативи. За щастие, бих казал, това правило не важи само тогава.

    Това е за сега. Мислех да пиша и за другите лекции, които гледах, но този постинг сам по себе си се получи достатъчно дълъг, така че материалът ще остане за по-нататък.

FiziLLA