100 г. от рождението на режисьора Христо Христов

На 11. 4. 2026 г. отбелязваме 100 г. от рождението на режисьора Христо Христов, който създаде незабравимите български игрални филми - „Иконостасът“, „Дърво без корен“, „Последно лято“, „Бариерата“ и други.

Христо Христов (11.4.1926 - 16.4.2007) e роден в Пловдив, завършва медицина, но не избира лекарската професия, а свързва съдбата си с театъра и киното. През 1958 г. се дипломира във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ и започва професионалния си път, като театрален режисьор в Пловдивския театър. В средата на 60 г. специализира „Кинорежисура“ в Москва и е сред малкото пловдивски кинаджии с диплома от престижната киноакадемия - ВГИК. В студията на „Мосфилм“ получава възможност да се учи от Михаил Ром (24.1.1901 – 1.11.1971), който е eдин от най-влиятелните и уважавани режисьори в световното кино.

През 1969 г. по екраните излиза кино дебюта на Христо Христов - игралния филм „Иконостасът“ по „Железния светилник“ на Димитър Талев. „Наковалня или чук“ (1972 г.), „Дърво без корен“ (1974 г.) по Николай Хайтов са следващите успешни заглавие на режисьора. Киносалоните пълнят филмите „Последно лято“ (1974г.), „Циклопът“ (1976 г.), „Срещу вятъра“ (1977 г.), „Бариерата“ (1979 г.) и носят престижни награди у нас и в чужбина.

От 1980 г. Христо Христов е професор в НАТФИЗ. През 1982 г. излиза за кратко по екраните „Една жена на 33“. Филмът е критикуван и е забранен за разпостранение, а от Киноцентъра е уволнен сценариста Боян Папазов. Христо Христов е свален от поста председател на „Съюза на българските филмови дейци“, но въпреки негативните оценки продължава творческия си път, като кинорежисьор и сценарист на документални филми, игралния „Събеседник по желание“ (1984 г.) и други. През 1995 г. реализира „Не се предавай“ за своя съгражданин - художника Златю Бояджиев (22.10. 1903 – 2.2.1976). Отново дискусии поражда неговия филм „Суламит“ (1997 г.), който е определен от критиката за нестандартнен.

През 1992 г. Христо Христов е избран за член на Европейската филмова академия (EFA).  От 1995 до 1999 г. е председател на комисията за игрално кино към „Националния филмов център“, а през 1999 г. е председател на Обществения съвет за кино. Удостоен е с наградата „Св. Паисий Хилендарски“ и е определен, като един от най-уважаваните български театрални и кинорежисьори. През 2006 г. Христо Христов получава награда за цялостен принос към българското кино.

На 11. 4. 2026 г. е 100 г. от рождението на режисьора. С кончината на Христо Христов на 16. 4. 2007 г. България губи един от най - разпознаваемите български творци.