Пророчествата на Достоевски

Малко е да се каже, че Достоевски е гений. Много хора го смятат за пророк. Случайно попаднах на този откъс от Дневника на писателя и го преведох защото се изумих как е предсказал външната политика на славянските страни към Русия. Трябва да се има предвид, че този текст е писан през Ноември 1877-а година.  Дневника е излизал като притурка към списание, тогава е нямало интернет, така че Достоевски е бил нещо като сегашните блогъри :)


...според мое вътрешно убеждение, Русия не е имала и никога няма да има такива ненавистни завистници, клеветници и даже явни врагове, като тези славянски племена, които Русия ще освободи, а Европа ще се съгласи да признае освобождението им.

И нека да не ми възразяват, да не ме оспорват и да не преувеличавам думите ми, че аз ненавиждам славяните. Напротив, аз много обичам славяните. Но няма и да се защитавам, защото знам, че всичко точно така ще се сбъдне, както аз казвам и не поради низкия и , като че ли, неблагодарен характер на славяните, съвсем не! Техния характер в този смисъл е като характера на всички. Всичко ще се сбъдне именно защото тези неща не могат да се сбъднат по друг начин.
.
Ще започнат те, след освобождението си, своя нов живот именно с това, че ще изпросят от Европа, от Англия ли, от Германия ли например, подкрепа и покровителство на свободата си. И въпреки, че в концерта на европейските държави ще бъде и Русия, то те ще направят това именно в защита от Русия.

Ще започнат те именно с това, че вътрешно в себе си, ако не направо и на глас, ще си обявят на себе си и ще убедят себе си в това, че те не са обвързани с ни най-малка благодарност към Русия. Напротив, те ще кажат, че те едва са се спасили от властолюбието на Русия, при подписването на мира ако не се е намесила Европа, Русия би ги погълнала веднага имайки предвид разширяването на границите и и намеренията на великата Всеславянска империя за поробване на славяните от алчното и варварско великоруско племе.

Може би цяло столетие или още повече те непрестанно ще треперят за своята свобода, ще клеветят Русия, ще я клюкарят и ще интригантстват срещу нея.

О, аз не говоря за отделни лица. Ще има и такива, които ще разберат какво е означвала, означава и ще означава Русия за тях винаги. Но тези хора, особенно отначало, ще бъдат подложени на насмешки, ненавист и даже на политически гонения. Особенно приятно, ще бъде за освободените славяни да казват и да тръбят на целия свят, че те са племена образовани, способни на най-висша европейска култура, докато Русия е варварска страна мрачен северен колос, даже не с чиста славянска кръв, гонител и ненавистник на европейската цивилизация.

У тях , разбира се, ще се появят още от самото начало конституционно управление, парламенти отговорни министри, оратори, речи. Това ще ги възщищава и утешава. Те в упоение ще четат за себе си в парижки и в лондонски вестници телеграмите известяващи на целия свят, че след дълга парламентарна буря най-накрая е паднало министерството в (...страна на вкус...) и е съставени ново от либералното болшинство и, че някой техен (...фамилия на вкус..) се е съгласил най-накрая да приеме портфейла на съвета на министрите.

Русия трябва сериозно да се приготви за факта, че всички тези освободени славяни с упование ще се втурнат към Европа и до загуба на своята лично ще се заразят о европейските политически и социални.модели. По този начин ще трябва преживеят дългия перод на европеизма преди да достигнат поне нещо в своето славянско значение и своето славянско признание от човечеството.

Тези земици вечно ще се карат, вечно ще си завиждат и ще интригантстват един срещу друг. Разбира се в минута на наистина сероазна беда те всички непременно ще се обърнат към Русия за помощ. ...
Ф.М. Достоевский. Дневник на писателя Ноември 1877 г.