Върнете се към Вестник | Профил | Публикации
всички ключови думи
В името на Всемилостивия и Всемилосърден Аллах
Писмо на Президента на Ислямска Република Иран
До Н.Пр. Джордж Втори Буш,
Президент на Съединените Американски Щати
От известно време мисля как могат да се тълкуват неоспоримите противоречия, съществуващи на международната сцена, които се обсъждат постоянно сред хората, особено сред политическата и университетска общност. В това отношение има много въпроси, останали без отговор и реших да обсъдя част от тези противоречия и въпроси, че може би ще се появи възможност за тяхното поправяне.
Дали е възможно да сме последователи на Исус Христос /Мир Нему/, големия божи Пророк, и да се смятаме за отговорни за човешките права, да се представи либерализма като образец за цивилизация, да се противопоставим на разширяването на ядреното оръжие и оръжията за масово унищожение, борбата с тероризма да стане наш лозунг
И на края, да се стремим към образуването на единно световно общество. Общество, където трябва да управляват Исус Христос /Мир Нему/ и пречистите на земята.
Но в същото време, държавите да се нападат. Душата, достойнството и личността на хората да изгуби стойността си и например, заради възможното присъствие на няколко престъпника в едно село, град или керван да се опожари цялото това село, град или керван.
Или заради възможното наличие на оръжия за масово унищожение в една страна да се окупира цялата страна. Около сто хиляди души от това общество да бъдат убити, да бъдат унищожени водоизточниците, селското стопанство и промишлеността и там да се установят около 180 000 войници.
Да се разруши свещеността на домовете на гражданите и може би с повече от 50 години една държава да се върне назад.
С какви средства? С изразходването на стотици милиарди долари от хазната на една страна и на някои други държави, и с отправянето на десетки хиляди младежи като войници на настъпващата сила, установяването им в среда на убийства и отдалечаването им от техните семейства, зацапване на ръцете им с кръвта на други, оказването на духовен и психически натиск върху тях така, че известен брой войници всеки ден да се самоубиват и когато се върнат в своята страна да са тъжни и отчаяни и да се разболяват от различни болести. Някои биват убити и телата им се предават на техните семейства.
Под предлог, че притежават оръжия за масово унищожение, цялата тази голяма трагедия се случва на хората от окупираната и от окупиращата страна. След което става ясно, че няма подобно оръжие. Разбира се, Саддам бе диктатор и престъпник. Но като цел на войната бе обявено изземане на оръжията за масово унищожение, а не неговото отстраняване. Саддам по този начин падна от власт и хората от региона изразиха задоволството си от това. През цялата наложена война срещу Иран Саддам бе подкрепян от Запада.
Господин Президент!
Може би знаете, че аз съм учител. Студентите питат как е възможно да бъдат съпоставени тези действия с ценностите на словото, в това число задълженията пред каноните на Исус Христос, пророка на мира и милосърдието?
Обвинените в затвора Гуантанамо са задържани, без да им бъдат издавани присъди. Нямат достъп до адвокати. Семействата им не могат да ги виждат и биват държани извън собствената им страна и няма никакъв международен контрол. Не е ясно те затворници ли са, военнопленници ли са, обвинени или осъдени са?
Инспектори от Европейския съюз признават, че и в Европа съществуват тайни затвори.
Не бих могъл да направя аналог за отвличането на хора и задържането им в тайни затвори с никакъв военен съд по света и не разбрах тези действия с кои от повелите могат да бъдат съпоставени; с ученията на Исус Христос, или с правата на човека или с либерализма?
Младежите, студентите и хората имат много въпроси по отношение на явлението Израел. Сигурно сте чували някои от тях.
В цялата история много страни са бивали окупирани, но създаването на една нова страна с нов народ са нови явления в нашата ера.
Студентите твърдят, че преди 60 години такава страна не е съществувала. Древните географски документи и глобуси показват и казват колкото и да търсим страна с име Израел не може да видим. Принуден съм да ги упътя да четат за Първата и Втората Световни Войни. Веднъж един от студентите каза, че по време на Втората Световна война са убити десетки милиони хора. Военните новини бързо се разпространявали от враждуващите страни и всяка от тях обявявала своите победи и пораженията на другата страна. След войната се претендира, че са убити шест милиона евреи. Шест милиона души, които са свързани с още два милиона семейства.
Да предположим, че тази информация е вярна, нима логичният извод е създаването на държавата Израел в Средния Изток или да я подкрепя? Това явление как може да бъде разглеждано и интерпретирано?
Господин Президент,
Със сигурност знаете с какви средства и усилия бе основан Израел:
- с убийството на хиляди души
- с превръщането в емигранти на няколко милиона души от региона
- с опустошаването на стотици хектара от полята и маслиновите градини, с разрушаването на градовете и населените места
Тази трагедия не се отнася за времето на основаването й, за съжаление продължава вече 60 години. Образуван бе режим, който няма милост даже към децата, събаря къщите върху главите на обитателите им, предварително обявява терористичните си програми за личността на палестинците и държи в затвора хиляди от тях. Такива явления през последните векове рядко се срещат или са невиждани.
Големият въпрос на повечето хора е следното: защо се подкрепя подобен режим? Дали подкрепата на подобен режим съответства на подкрепата на учението на Исус Христос /Мир Нему/ или на Мойсей /Мир Нему/ или на ценностите на либерализма.
Дали предоставянето на правата за определяне съдбата на всички граждани на Палестина на основните собственици, мюсюлмани, евреи и християни, които са в страната и чужбина, противоречи на принципите на демокрацията, човешките права и ученията на пророците?
Ако няма противоречия, защо тогава са против референдума?
Последното палестинското правителство дойде на власт чрез избора на народа. Всички неутрални наблюдатели потвърждават, че това правителство е избрано с вота на народа. С недоверие избраното правителство бе подложено на натиск и му бе казано, че трябва официално да признае израелския режим и да се откаже от противодействие и следва програмите на предишното правителство.
Ако сегашното палестинско правителство предварително бе обявило подобна политика дали тогава хората биха го избрали. Дали подобна позиция относно палестинското правителство е в съответствие с горепосочените ценности? Също хората питат защо се налага вето на всяка резолюция против ционистичния режим, обсъждана в Съвета за сигурност?
Знаете, че живея сред хората и постоянно съм в контакт с тях, много хора от средния Изток по някакъв начин се свързват с мен. Те не смятат за логична подобна многолика политика.
Има свидетелства, показващи, че повечето от хората в региона всеки ден стават по-изнервени, заради прилаганата политика.
Нямам за цел да обсъждам много въпроси, но желая да посоча още няколко неща.
Защо в региона на Средния Изток всеки напредък в науката и технологията се тълкува и пропагандира като заплаха срещу ционистичния режим? Дали усилията в науката и изследванията не са едни от първите права на народите?
Вероятно познавате историята. Освен през средновековието, в кое историческо време и къде в света научният прогрес е възприеман като престъпление? Дали представата за вероятната употреба на науката за военни цели може да е причина за противопоставяне на науката и техниката. Ако подобно заключение е правилно, то трябва да се противопоставим на цялата наука, даже с физиката, химията, математиката, медицината, инженерните науки и др. В случая с Ирак бе изречена лъжа. Какъв беше резултатът от това? Нямам съмнение, че за цялото човешко общество лъжата е неприемлива и Ваше Превъзходителство също не обича някой да ви лъже.
Дали различните народи в Латинска Америка имат право да попитат защо избраните от тях правителства срещат противодействие, но в замяна биват подкрепяни от заговорниците /желаещите преврат/. Защо има постоянна заплаха над тях? Хората в Африка са работливи, съзидателни и талантливи. Те могат да изиграят важна и ценна роля в задоволяване на нуждите, материалния и духовен напредък. Беднотията в голяма част от Африка пречи на подобна роля. Дали те имат право да питат защо голямото им богатство и руди се заграбват, когато самите те се нуждаят повече от другите.
Дали подобни действия съответстват на учението на Исус Христос и на човешките права?
Смелият и вярващ ирански народ също има много въпроси. Като: изпълнението на преврата 19 август преди 52 години и падането на тогавашното законно правителство, противодействието на Ислямската революция и превръщането на посолството в щаб за подкрепа на противниците на Ислямската република, документирани с хиляди страници документи, подкрепата на Саддам във войната срещу Иран, свалянето на ирански пътнически самолет, конфискуването на имотите на иранския народ, непрекъснато увеличаващите се заплахи и изразяването на безпокойство и раздразнение от напредъка на Иран в областта на науката и ядрените технологии, когато всички иранци се радват за напредъка на страната си и празнуват, и многобройни теми от подобен род, които остават за обясняване в това писмо.
Случаят 11 септември беше страшен. Цял свят съжалява и тъгува за убийството на невинни хора.
Нашето правителство веднага обяви възмущението си от подобно събитие и изрази съболезнованията и съчувствието си към роднините.
Всички правителства са задължени да опазят живота, имуществото и честта на своите граждани. Както се казва вашето правителство от широка система за сигурност, охрана и информация. Даже в чужбина може да хваща своите противници. Случилото се на 11 септември не беше обикновено действие. Дали е възможно да се приеме неговото планиране и изпълнение без съгласуване с информационната система, системата за сигурност или широкото му влияние?
Разбира се това е едно логично предположение. Защо измеренията на това събитие останаха скрити до сега? Защо не се обяснява, че някои не са си изпълнили задълженията? Защо причинителите и виновните не се обявяват и осъждат?
Грижата на всички правителства е създаване сигурност и спокойствие на гражданите. Народът на вашата страна както и народите съседи на кризисните райони по света от няколко години нямат душевно спокойствие.
След септемврийските събития, вместо душевното лечение на страданията на пострадалите и на американските граждани, които бяха под силното влияние на случилото се, някои западни медии разпалваха несигурна атмосфера и постоянно говореха за възможни терористични атаки и държаха хората в страх. Това служба на американския народ ли е? Нима могат да бъдат пресметнати вредите, произтичащи от страха? Представете си, че американските граждани навсякъде са заплашвани от възможни нападения; на улицата, на работното място, в къщи чувстват несигурност. Това положение на кого се харесва? Защо медиите вместо да предложат спокойствие и сигурност, внушиха несигурност? Някои са убедени, че това е било пропаганда, върху която се основава обяснението за нападението върху Афганистан. Тук е мястото да споменем медиите.
В устава на медиите, да се информира вярно и да се запазва истината в отразяването на новината е един общоприет човешки принцип. Бих желал да изкажа дълбокото си съжаление от неангажираността на някои западни медии към този принцип. Основният повод за нападението над Ирак бе наличието на оръжия за масово унищожение. Толкова пъти бе повторено това, докато хората повярват и се подготви почвата за нападението над Ирак. Дали в атмосфера на фалш и лъжи, не се ли губи истината?
И нима загубването на истината може да хармонира с казаните преди това
мерки?
И нима при Бога истината също се губи?
Във всички държави народът е този, който изплаща разходите на правителствата, за да му служи. Въпросът е каква полза донесоха на хората стотиците милиарди долари годишно, изразходвани за нападения в Ирак?
Ваше Превъзходителство знае в някои щати на вашата страна хората са бедни. Хиляди са бездомни. Безработицата е голямо затруднение и този проблем малко или много съществува и в други страни. Дали в подобни условия е приемлив този голям обем на изпращане на войници и изразходване на средствата от хазната на народа, и съответства ли на споменатите принципи.
Това, което казах е част от днешната болка на хората по света, нашия регион и вашия народ. Но основното в моите думи, мисля, че част от тях и вие ще го потвърдите е: управниците са за определен период, а не вечни, но името и спомена за тях остават в историята, в близко и далечно бъдеще постоянно ще се подлагат на осъждане. Хората ще говорят за случилото се през нашия период.
Дали сме допринесли за сигурността, благоденствието и спокойствието им или увеличили несигурността и безработицата.
Дали сме искали да установим справедливост или само сме подкрепяли определени групи и в замяна на бедността на по-голяма част от хората, малка група забогатява, помагаме да правят кариера и предпочитаме тяхното доволство пред доволството на Бога.
Дали сме защитили правата на хората и на лишените или не сме ги взели под внимание.
Дали сме защитили правата на хората по целия свят или с налагането на война и незаконното вмешателство във вътрешните работи на държавите или със създаването на страшни затвори, задържахме голям брой хора в тях.
Дали начертахме сигурност и мир за света или разширихме заплахата и силата.
Дали на своя народ и на останалите хора в света казахме истината или правата ги представихме в обратен смисъл. Дали сме поддържали хората или окупаторите и насилниците. Дали под наше управление логиката, разумът, моралът, мирът, изпълнение на договореностите, разпространението на справедливостта, служба на народа, благоденствие и прогреса и опазването на човешкото великодушие са били на преден план или силата на оръжието, заплахата, несигурността, не обръщане внимание на хората, изоставането в прогреса и напредъка на нациите и унищожаването на човешките права. И накрая ще кажат дали в това, което сме се заклели в служба на народа, което е наша основна задача, и дали сме се уповавали на каноните на пророците или не?
- До кога светът може да търпи подобно положение. По този начин накъде ще върви светът?
- До кога хората ще бъдат ощетявани от неправилните решения на някои управници?
- До кога сянката на несигурност от складирането на оръжия за масово унищожение ще витае над хората?
- До кога ще се пролива кръвта на децата, жените и мъжете върху тротоарите на булевардите и улиците и домовете ще бъдат разрушавани върху главите на хората?
- Дали Ваше Превъзходителство е доволен от днешното положение на света?
- Мислите ли, че днешната политика може да продължи?
- Ако стотиците милиарди долари, вместо за сигурност, въоръжаване и изпращане на войници, са изразходвани за инвестиции и помощ за бедните държави, развитие на здравеопазването и борба с различните болести, образование и покачване умствените и физически възможности, помощ на пострадалите от природни бедствия, създаването на заетост и производство, благоустройство и премахване на бедността и лишенията, за установяване на мир, премахване на различията между държавите, погасяване на между родовите и етнически войни, какъв щеше да бъде днес светът? Дали вашето правителство и народ не биха се гордяли с това?
- Дали политическото и икономическо състояние на вашата страна и народ нямаше да е по-стабилно?
- Със съжаление ще кажа дали щеше да съществува днешната нарастваща омраза на хората по цял свят към Американското правителство?
Господин Президент нямам намерение да огорчавам никого.
- Ако днес бяха живи пророците Ибрахим, Якуб, Исмаил, Юсуф или Исус Христос /Мир на тях/ какво щяха да отсъдят? В обещания свят, където ще властва справедливостта и ще се появи Исус Христос /Мир Нему/ и дали ще ни даде някаква роля? Дали ще ни приеме? Заключителният ми въпрос е дали няма по-добър начин за действие с народите в света?
Днес в света има стотици милиони християни, стотици милиони мюсюлмани и милиони последователи на Моисей /Мир Нему/. Всички божи религии имат едно общо слово и то е думата “единобожие”, т.е вяра в единния Бог и че освен Него няма друг Бог. Свещеният Коран подчертава това общо слово и подканва последователите на всички божи религии и повелява:
“Кажи: о, хора, вярващи в Свещените книги, елате към едно общо слово между нас и вас – да не служим на друг, освен на Аллах и да не го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари, освен Аллах.”
/Коран – Ал-Имран – 63 аят/
Въз основа на Божието слово всички ние сме приканени да почитаме Единния Бог и да се подчиняваме на Божиите Пророци. (( Почит към Бог, който е повелител на всички сили и може всичко.)) (( Господ, който знае тайното и явното, миналото и бъдещето, знае какво е в сърцата на своите раби и записва техните действия.))
(( Господ, който притежава Небето и Земята и всички във Вселената са под Неговото ръководство.)) (( Всички мерки във Вселената са в Неговите ръце и обещава на рабите си опрощение на греховете им.)) (( Той е приятел на угнетените и враг на угнетителите.)), (( Всемилостив и Милосърден)), (( Покровител на безгрешните и ги направлява от гнета към светлината.)), (( Наблюдател на действията на рабите си.)), (( Приканва рабите си да повярват и към чисти действия, и иска да вървят по пътя на истината, и да са неотклонни от този път.)), (( Кани рабите си да почитат пророците си е свидетел и наблюдател на техните постъпки.)) и (( И лошият конец е за тези, които са избрали живота на Този свят, отбягват Неговите повели и са жестоки към Неговите раби.))
(( Хубавият край и постоянният рай е за тези, които се страхуват от Неговото могъщество и сан и не следват своите страсти.))
Убедени сме връщането към каноните на Божиите пророци е единственият път за щастие и спасение. Чух, че и Ваше Превъзходителство се направлява от правилата на Исус Христос /Мир Нему/ и сте убеден в Божиите обещания за управлението на Пречистите по земята. Ние също приемаме Исус Христос /Мир Нему/ за един от големите Божии пророци и в Корана много пъти е възвеличаван и тези слова са за Исус Христос /Мир Нему/:
“Аллах е моят господ и вашият господ. Служете Нему! Това е правият път.”
( Свещен Коран – Сура Марям, аят 36)
Служенето и почитането на Бога е лозунг на всички Божии пратеници.
Богът на всички хора от Европа, Азия, Африка, Америка, Океания и на целия свят е един, Той е Бог, който желае напътствието и славата на всички свои раби и подари на хората благородството.
И от божиите слова е (( Силният всевишен Бог изпрати пророците с чудеса и ясни знаци, за да наставляват хората и да им посочат божиите знамения и да ги пречистят от грехове и позор. Изпрати Свещената книга, за да могат хората да установят справедливост и да странят от метежниците.))
Всички тези знамения са отразени в Свещената книга. Божиите пророци са обещали : Ще настъпи ден, в който всички хора ще бъдат позовани пред Бога и ще се разглеждат делата им. Тези, които са вършили добри дела ще се изпращат в Рая и вършилите лоши дела ще бъдат подложени на мъчения. Мисля, че и двамата вярваме в този ден.
Но няма да е лесна проверката на делата на управниците. Защото ние трябва да отговаряме за нашите народи и за всички, на които са повлияли нашите действия.
Пророците желаят мира и спокойствието на цялото човечество въз основа на вярата, справедливостта и опазването на човешкото великодушие.
Ако всички ние се убедим и уверим в единобожието и вярата, справедливостта и опазването на човешкото великодушие и величие и убеждение в Последния ден не могат да се преодолеят днешните световни проблеми, резултатите от които са далеч от подчинението на Бога и каноните на пророците, и по-добре и по-хубаво да изиграем ролята си?
Дали убедеността в тези основи не разпространява мира, приятелството и справедливостта и не гарантира за това?
Дали тези написани или не написани канони не са основи на повечето хора по света?
Дали Ваше Превъзходителство приема тази покана?
Истинското връщане към каноните на пророците, единобожието, справедливост, опазване на човешкото величие и подчинение на Бог и Неговите пратеници.
Погледът към историята посочва, че ако правителствата вървят по пътя на гнета и насилието не могат да управляват вечно. Бог не е оставил в техни ръце съдбата на човечеството. Бог не е оставил на своеволието света и хората, колко много неща се случват въпреки желанията и мерките на правителствата. Случките посочват, че Могъщата сила е над всички дела и всичко се начертава с Неговата воля.
Дали могат да се отрекат промените и измененията в света?
Дали сегашното положение на света може да се сравни с положението преди десет години. Промените са бързи и много обширни.
Хората по света не са доволни от сегашното положение и по-малко се доверяват на обещанията и речите на влиятелните управници по света.
Хората от много региони по света чувстват несигурност и са против увеличаването на несигурността и войните и не приемат многостранната политика. Хората протестират против съществуващата пропаст между богатите и бедните и благоденстващите и бедни държави.
Хората се отвращават от нарастването на разврата.
Хората от много страни са обезпокоени от нападките срещу културните им корени и разпадането на семейните основи, и от това че все повече намаляват обичта и милостта.
Хората по света не гледат оптимистично на международните организации, защото техните права не се получават чрез тези организации.
Западният либерализъм и демокрация не можаха да доближат хората към своя девиз и днес съдържанието и на двете загубиха от значението си.
Стават ясни гласовете на дълбоко мислещите и учените по света за разпада на идеите и реда на либерал демокрацията. Днес хората са обърнали поглед към един основен център, и се увеличава, и този център е Единият Бог и разбира се с единобожието, обвързването с каноните на пророците ще победят трудностите си. Сериозният ми въпрос е дали Вие не желаете да ги съпътствате.
Ние и да искаме и да не искаме, светът върви към единобожието и справедливостта и божията воля ще победи всичко.
Мохаммад Ахмади Нежад
Президент на Ислямска Република Иран
Техеран 8.05.2006г.
Нямате права да коментирате тази публикация.
Още...