Хитпарад на диктаторите*

Най-големият диктатор на планетата за 2006-а година е президентьт на Судан Омар Ал Башир. Ал Башир, който е глава на африканската държава от 1989-а, за втора поредна година води класацията на американското списание „Parade“. За първи път той влиза в класацията през 2004-а, когато е поставен на 7-о място и от тогава отбелязва сериозен прогрес в нарушаването на човешките права. Според хуманитарните организации Судан е пред национална катастрофа. От 2003-а Башар започва репресии на етнически и религиозен принцип в провинция Дарфур. В боевете межди въстаниците и правителствените войски взимат над 180 000 души, а над милиона бягат от страната. Конфликтът в момента е формално прекратен, но ситуацията в страната е тежка, тъй като държавата увеличава натиска си върху бежанските лагери.

Сребърният медал в класацията, по право, принадлежи на лидера на Северна Корея Ким Чен Ир. Комунистическият режим установен от Ир в Страната на Утренната Свежест е смятан за един от най-жестоките в планета. Това прави Ким Чен Ир своеобразен фаворит в класацията и му осигурява неизменно място в челната тройка от 2003-а година. В страната отсъства не само свобода на словото, елементарните човешки и граждански права си остават несбъдната мечта за гражданите на Страната на Утринната свежест.

Почетното трето място е отредено за генерал Тан Шве, управляващ Бирма от далечната 1992-а година. Страната е на първо място в света по брой на деца войници и експлоатацията им като работна сила. В Бирма децата са принуждавани да работят и в тайни държавни фабрики за производство на наркотици. Освен това властите не си поплюват в отношенията си към политическата опозиция. Лауреатът на Нобелова награда Мира Анг Су Ки дълго време се намира под домашен арест. По-малко известните опозиционери излежават огромни присъди в концентрационни лагери.

Робърт Мугабе, президент на Зимбабве повече от четвърт век, заема четвъртото място в диктаторския хит-парад. Сравнено с 2005-a Мугабе скача с четири места напред. Миналата година несменяемият лидер на африканската държава беше на девето място..Рейтингът му се вдигна защото през миналата година бившият учител и професионален революционер докара страната си до дъното. Инфлацията в Зимбабве надвишава 600 проценто, от 12 милионното население 4 милиона са пред гладна смърт, а 80 процента са безработни. По ръст на СПИН
в Африка, Зимбабве е изпреварена само от съседен ЮАР.

Ислам Каримов, президент на бившата съветска република Узбекистан от 1990-а година, е новото лице в „престижната“ класация на тираните. Той е поставен на 5-о място. Правозащитниците от години го обвиняват, че е превърнал страната в огромен концлагер. Влизането му директно в голямата десятка през тази година се дължи обаче на кървавото потушаване на антиправителствените протести в Андиджан през май миналата година. Тогава, според различни източници, загинаха между 200 и 700 души. Друга причина за неочакваното издигане на Каримов е приетият през 2003-а година закон, който освобождава президента и семейството му от съдебно преследване.

Ху Цзинтао, президент на Китай от 2002 года, е „любимец“ на правозащитниците от Human Rights Watch. Те смятат, че в КНР има между 250 и 300 хиляди политически затворници. Борците за човешки права не могат да простят на Китай насилственото присъединяване на Тибет, масовия разстрел на площад Тянънмън и жестокото отношение на властта към уйгурските сепаратисти в Синцзян. Като прибавим и факта, че свободата на словото в КНР, се намира в зачатъчно състояние става ясно защо Цзинтао е на 6-о място.В Китай няма частни радиостанции, а всички медии, включително и Интернет са под жесток контрол.

Седмият в класацията е кралят на Саудитска Арабия Абдула. Той е неизменно в Топ 10 от 2003-а. Абдула управлява страната фактически от 1995-а година, когато брат му Фадха получава инсулт. Според „Репортери без граница", по степен на свобода на пресата, Саудитска Арабия е по-зле само от КНДР. Абдула е в списъка на диктаторите по-скоро по традиция. Властта в Саудитска Арабия е абсолютна монархия със мюсюлманска правосъдна система, тоест там не може да има демокрация и свобода на религиите, което според западните правозащитници означава, че там цари тирания.

Втори представител на постьветското политическо пространство е поставен на 8-о място в класацията на сп. Parade. Бащата на нацията, върховният вожд на Туркмения, философът и автор на свещената за народа книга "Рухнама" Сапармурат Ниязов е здраво абониран в хит-парада на тираните от 2003-а година. Правозащитниците сравняват Туркмения със СССР от времето на Сталин: В страната процъфтява култ към личноста, съдебната система е от репресивен тип, а законите се пишат според желанията на Туркменбаши. В Туркмения, според правозащитниците системно се унищожава културата. Затворени са националните паркове, селските библиотеки и операта.Освен това в страната има високо ниво на безработица и всяко недоволството срещу ссистемата се наказва жестоко.

Другото ново лице в Топ-10 е иранският аятолах Хомейни. По всяка вероятност той влиза в класацията заради изявленията на президента Махмуд Ахмадинеджад. Последният се сдоби със световна слава с призивите си за изтриване на Израел от лицето на Земята. Фактическата власт в Ислямската република Иран е в ръцете на Попечителския съвет, състоящ се от 12 души и „мъдро“ ръководен от Хомейни. Така че, правозащитниците с право смятат, че суровия аятолах командва думите и делата на Ахмадинеджад. В Иран свободата на словото е фикция, нарушават се правата на жените, а опозицията е принудена да се крие в чужбина.

Намиращият се на десето място може да вземе наградата за най-дълго задържалият се участник в хит-парада на тираните. Неговото име е Теодоро Обианг Нгуема и той е безсменен президент на Екваториална Гвинея от 1979-а година. Както е прието във Африка Нгуема унищожава опозицията до крак, контролира всички медии, а страната му е доведена до крайна нищета. Екваториална Гвинея е страна с много богати залежи от нефт. Всички доходи от продажбата на нефта потъват, разбира се, лично в президентския джоб. Освен, че е известна с липсата на всякакви граждански и човешки права, Екваториална Гвинея се кипри и с титлата: Държавата с най-страшните затвори в Африка. Естествено човек като Нгуема не би се съгласил, че затворниците също имат права.

Списъкът на списание "Parade" за първа година е разсширен до Топ-20. Единайсти в списъка е несменяемият лидер на Либийската джамахирия Муамар Кадафи. Вождът на революцията губи позицията си в сравнение с миналата година,. Тогава той беше на 6-о място. Според съставителите на класацията, Кадафи трупа червени точки заради отказа си от разработката на оръжия за масово поразяване и даде достъп на западни компании до нефтените си залежи. В подобна клaсация, но съставена от българи, Кадафи би заел 1-а позиция от 99-а, когато бяха задържани медицинските ни сестри по СПИН-делото.

12-и е краля на Свазиленд Мсвати III. Страната няма конституция, кралят е известен с богатството си и стотиците си жени, а 70 % от поданиците му живеят с под 1 долар на ден.

На 13-о и18-о място са заклетите врагове, президентьт на Еритрея Исаяс Афеверки и лидерът на Етиопия Мелес Зенави. Двете държави воюват отдавна заради парче камениста пустиня, разправят се жестоко с вътрешната си опозиция и са сред най-бедните в Африка.. Неотдавна Еритрея изгони миротворческите сили на ООН.

14-и е белоруския президент Александър Лукашенко, който бил на 10-о място през 2003-а. Бащицата е наричан още - последният диктатор в Европа, заради преследването на политически опоненти и тоталитарната му власт, която забранява критиката. Непосредствено зад него са най-дълголетният държавен глава Фидел Кастро управляващ Куба от 47 години и президентите на Сирия Башар Асад и на Пакистан генерал Первез Мушараф.

Причините поради които те са в този списък са ясни. Без Кастро, когото американците обвиняват в почти всички смъртни грехове тази класация би била немислима. Башар Асад е верен последовател на баща си Хафез управляващ Сирия с желязна ръка. Генерла Мушараф без колебания ограничава свободата на пресата и не се церемони с терористите. Вместо да ги съдят в Пакистан предпочитат са ги изтребват където ги набарат.

Последните две места в класациите са запазени за едни от последните правоверни комунисти в света. 19-и е Бунан Вурачит, вожд на Революционната партия на народа Лао и глава на Лаос. В страната практически няма свобода на словото и вероизповеданията, а две трети от народа е под границата на бедността.

Последното място заема друг комунист – Тран Дук Луонг, глава на Виетнам. Там има жесток контрол върху медиите и интернет и критиката към Партията е забраненна. 29 члена от виетнамския НПК предвиждат смъртно наказание.

класацията

Американското списание "Parade"прави класацията за най-свирепите диктатори от 2003-а година. Журналистите на списанието използват данни предимно от правозащитни организации като Human Rights Watch , Freedom House, Reporters Without Borders и Amnesty International. При сьставянето на класацията се взимат под внимание и подтискането на човешки права като свобода на пресата и свобода на събрания и митинги. Обръща се внимание и как властта се отнася към опозицията.

дефиниция

"Parade" определя понятието "диктатор" като държавен глава, който деспотично се разпорежда с живота на своите граждани и не може да бъде отстранен от власт по законен начин.

*Доста творчески личен превод. "Монитор" обаче ме изпревариха.