Особенности на Българската дипломация

Тъй като съм в неочаквана ваканция седнах днес и дълго мислих по темата за геополитическото разположение на родната ни България. И в главата ми се очерта ясната картинка на дипломацията ни. Тъй като ме мързи да рисувам (изтощих се от мислене) ще се опитам да я опиша:

Та значи  с единия си крак  дипломатичиеското ни тяло е стъпило здраво на Европата. Нали уж на взеха в ЕС-ът. Другия му крак (на тялото) обаче виси над американската територия, щот хем сме първи дружки и бойни другари по пустините на Хавганистан и Хирак, хем визи йок. Междувременно онази част на дипломатическото ни тяло дето отговаря за гръцките удоволствия и за газта е обърната към Голямата мечка и Дядя Путин от където трябва да влязат едни газови тръби и едни милиарди за Белене. Естествено дипломатическото тяло е поприведено удобно на североизток и отворът му е смазан в очкаване на голямата тръба. Лошото на тази стойка е че има само една стабилна опорна точка и под тласъка на руската тръба, дипломатическото тяло може и да не издържи и да се изплющи в асфалта. Да се надяваме, че за поне 45 години българо-съветски сексуален живот дипломатическото ни тяло е научило някоя и друга Кама Сутра и ще издържи на руските милиарди.
Затва тялото ни се ослушва и за Косово...

Та така. Докато жената работи и мисли за маловажни неща като какво ще ядем, как ще платим сметките и други глупости, аз мисля за важните неща. Ако остана без работа още известно време ще реша и проблема със световния глад и енергийната криза. Айде зас'я.