20 години по-късно,13 години по-късно, все по-безразлично ми е

Преди 20 години имаше някаква смяна на властта. Незнам защо, въпреки ранната ми тийн възраст, много се вълнувах тогава. Очаквах да имаме много хубави неща (от тия в Кореком), да можем да пътуваме и някаква страшна еко промяна, щото тогава бях на еко вълна. 7 години по-късно след страшни икономически спадове, следвани от леко повишаващ се стандарт на семейството ми, част от очакваният ми се сбъдна. Послед дойде хиперинфлацията и мизерията. Бях в шибаната казарма, а исках да съм на улицата и да протестирам срещу шибаните комунистическа върхушка, шибаното ДС и тяхната шибана мафия.. После дойде „месията“ Костов, който винаги е прав и посъвзе като цяло държавата. За няколко години спрях да мисля за държавата на ДС и просто се опитвах да живея и да се забавлявам. Преди две години, когато същите шибаняци явно поеха властта, отидох да видя на място и другия свят, разбрах, че за ново начало там ще ми трябват години, които не искам да похарча и се върнах пак с оптимизъм в душата. Сега оптимизмът ми е сломен. Просто разбрах, че каквото и да става шибаняците дотолкова са поели юздите на всичко в държавата, че измъкване няма, няма и да има. Ако не вярвате вижте това видео:http://www.youtube.com/watch?v=FTt1MyXCfzs


Събитията са от гладната зима на 1996-а. Едни и същи лица пак са на власт.