:)

21 декември 2005, 18:51 Публикувано в BgLOG | 15 коментара , 376 прочита

Бедността не е порок ,но се наказва с доживотен принудителен труд

RSS за коментари Коментари

# | от Shogun на 22 декември 2005, 07:08

То и животът не е порок, обаче ако дълго го практикуваш, те наказват със смърт.

# | от momo на 22 декември 2005, 08:19

Може би трудът или смъртта не са непременно наказание..? Това в никакъв случай не искам да прозвучи като мисъл на самоубиец. Далеч съм от това. Но в един момент, когато е живял достатъчно, имал е деца и внуци и е бил щастлив на човек просто му се иска да си почине. И тогава отива на някое красиво място за неопределено време. Може би в Нангияла, може би другаде...

# | от skitnik на 22 декември 2005, 08:25

То като помислиш, за живота наказанието винаги е едно Smiley

# | от Robin Hood на 22 декември 2005, 09:19

Тук се крие изглежда ключа от палатката, да работиш нещо което ти харесва.

"Изглежда светът е едно доста тясно място..."

# | от Shogun на 22 декември 2005, 09:36

Я ме светни, Нангиала от коя книга е? Да не изоставам, че се излагам....

# | от Lady in red на 22 декември 2005, 09:58

Много харесвам романите на Астрид Линдгрен. Препрочитам си ги отвреме навреме и най-вече "Братята с лъвски сърца" и "Мили мой, Мио"

Smiley Kogito ergo sum

# | от Shogun на 22 декември 2005, 10:04

Оооо, чела съм го, обаче доста отдавна. Ясно защо Момо го цитира във връзка с отмор на Оня свят.

# | от Lady in red на 22 декември 2005, 10:16

следва Нангилима - друго прекрасно място :)

Smiley Kogito ergo sum

# | от entusiast на 22 декември 2005, 10:31

Животът е полово предавана болест със 100 процента фатален завършек. Е те тва ми е любимия цитат по темата Живот

И никога не пийте бира след третия облак!

# | от Adi на 22 декември 2005, 10:43

Хахахаха много весело определение :)

# | от shtepselinka на 22 декември 2005, 11:57

Умирам си за тая книжка! Страшна е!И макар че е писана за деца, всеки възрастен трябва да си я препрочита от време на време, винаги се открива по нещо ново. това ми напомня, че колкото и пъти да съм я чела, не е била моя и е крайно време да си я подсигуря над креватчето...

# | от edinotwas на 22 декември 2005, 14:16

Който не се е родил,

той нее умрял,

а като умреш,

няма да ти пука.

Ни за теб,

ни за мен,

ни за всички нас.

п.п. Като умреш няма да задаваш въпроси!

# | от momo на 22 декември 2005, 15:25

Но винаги плача, когато я чета, защото съм един Шушулко и никога няма да бъде смела като Карл, просто понеже ужасно ме е страх...

# | от shtepselinka на 22 декември 2005, 23:51

И аз плача... ама не затова. Иначе не може без шушулковци...

# | от momo на 23 декември 2005, 00:28

Не е тъжно да си Шушулко, а е тъжно, че такива като Карл правят толкова много за теб без ти даже да заслужаваш..

Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!

За мен

Общности

Моите RSS

:)

RSS за коментари Коментари