Съдбата на бездомните деца

Съдбата на бездомните деца

Е. Зарева

Момче на ъгъла седи само
и камъните то брои до сто,
а след това с треперещи ръце реди -
от камъните своя дом строи.

В кожухчето му спомени съзрях,
на всяка дупка хиляди сълзи.
”Защо си сам?” - попитах го с добро,
а то погледна ме с безброй искри.

Аз виждах вече скритите сълзи,
за миг сърцето ми от болката се сви,
погалих го по бузката и съжалих -
бях му задала най-коварния въпрос.

Д. Златева

Момче на ъгъла седи само
и камъните то брои до сто,
но все не стигат и не стигат те –
от камъните дом да построи.

В очите му безброй, безброй сълзи
напираха да рукнат те за миг
от болката в доброто му сърце,
стаена там от хорските очи.

Съдбата на бездомните деца,
дълбоко трогва нашите сърца,
въздъхнем с болка и отминем пак -
а те самотни си остават в този свят.

Автори: Ели Зарева и Детелина Златева
10.05.2012