ПАДАЩА ЗВЕЗДА /разказ за богати и бедни/

Точно, когато Звездите си говорили помежду си за хората на Земята, за това колко
капризни, алчни и лоши вече са, от сълзите на Звездата майка се отронила сълза.
Всички добре знаем, че една сълза от Звезда се нарича Падаща Звезда.
И разбира се тази сълза паднала върху Земята, в един от най - богатите квартали.
Падащата Звезда ахнала.
- Ах... колко е красиво тука! Какви красиви, огромни къщи! Ах...това е палата, може би,
на Пепеляшка!
И се запътила към огромния дворец.
Почукала един, два пъти и след като никой не отговорил решила да влезе, да се порадва
на красивата градина с чудни цветя.
- Каква красота!!! Ако това не палата на Пепеляшка, то сигурно в този палат живеят
най - грижовните и добри хора на Земята.
Седнала порадвала се на божествената красота и повдигнала очи към Звездите.
- Мамо! Та тук е рай!
- Дъще, това е фалшива маска. Тези хора плачат много и за да скрият сълзите си
пилеят пари за щяло и нещяло.
В този момент Падащата Звезда чула детски плач.
- Защо плачеш, детенце! - попитала с нежен глас
- А не виждаш ли, колко съм нещастна... за коледа родителите ми подариха златно колие.
И заплакало още по - силно.
- Аз искам вълшебна кукла... - и от гняв закъсало разцъвтялите цветя.
Падащата Звезда се зарадвала, че може да върне усмивката на малкото лице на малката Пепеляшка.
- Аз съм Падаща Звезда и мога да ти изпълна едно желание!!!
- Искам тогава вълшебна кукла.... - и продължило да къса цветята.
Падащата Звезда отново повдигнала очи към Звездите.
- Мамо, тук има едно момиченце, което не спира да плаче за вълшебна кукла. Родителите му подарили златно колие, а какво разбира клетото детенце на тези години
от лукс.
На мига се появила кукла, която плачела, смяла се, танцувала, ходила, казвала мама, тате, дедо, бабо, дори и пеела 60 детски песни.
Но момичето заплакало още по - силно и започнало да тъпче с крака цветята.
- Такива кукли имам сто и една....
- Мамо, какво да направя, да върна усмивката на това хубаво детенце!
Но преди да получи отговор от Майката Звезда видяло една красива жена, по-красива от принцеса, която блестяла отгоре до доле в златни накити.
И си помислило, ето идва добрата принцеса, която ще гушне своята дъщеря и тя
ще се усмихне. Но жената била толкова замислена и разсеяна, че започнала, да си говори сама със сълзи на очите.
- Боже, помогни ми. Моят мъж отново е дрогиран, не вижда мен, нито дъщеря ни...
Ще се самоубие...а нямаме още граждански брак. Боже, ще загубя всичко, всичко.
Дожаляло и на Падащата Звезда и решила да помогне.
- Мамо, тази хубава жена моли за помощ, нека и помогнем има и малко детенце.
- Дъще, нали ти казах тези хора ронят кървави сълзи и Господ не може да им помогне.
Замислила се Падащата Звезда за малкото красиво личице на което нямало усмивка, а само капризи, алчност и лоши мисли.
В този момент вятъра отвел Звездата на Желанията в друга посока, в един квартал
където имало само малки спретнати къщурки и от всяка къщурка пушело дим.
- Какви грозни малки къщурчета, но щом димят комините има хора вътре.
Обърнало очи отново към Звездите.
- Мамо, нека малките къщурки се превърнат в дворци!
- Дъще, не съди по разкоша и лукса. Влез в сърцата на хората.
Почукала Падащата Звезда на най-малката къщурка и чула отвътре омайна детска песничка, долетял приятен глас.
- Кой чука в този късен час.
Отворила се вратата и се появила усмихната жена, погалила Падащата Звезда.
- Дъще, влез, влез, мило! На къде си тръгнало в този късен час!?
Но Падащата Звезда вече била толкова уморена и гладна. Завило и се свят и припаднала.
Когато се събудила видяла две красиви, усмихнати момичета, като ангелчета.
Едното я милвало нежно, а другото я прегърнало и целувало, целувало...
-Аз се казвам Русалия!
-А, аз се казвам Мишел!
И запяли толкова сладко, сладко, мило, мило...
- Аз съм Падаща Звезда. Но всички ме наричат Ели.
И тогава видяла, че стопаните на този дом са я облекли в пухкава блузка, бяло елече и топли чорапки.
За пръв път вечеряла толкова вкусна супа, домашно приготвена баница, сладки.
Когато си тръгнала Падащата Звезда казала:
- Толкова ми е хубаво при Вас, че залравих съвсем за какво съм дошла. Искам да ви изпълна едно желание.
Мишел и Русалия извикали в един глас.
- Нека бъдеш наша сестра!
А гостоприемните, добри родители.
- Дъще, нека бог те дари със здраве! Нека бог дари и нас със здраве и всички хора по света!
- Ама, как така...не искате ли пари, не желаете ли огромен палат!
- Мила Ели, дъще мое, нима парите, огромните палати са по-голямо щастие от здравето!
Падащата Звезда отправила поглед към Звездите.
- Мамо, моля те, искам да остана завинаги с тези хора в този дом!?
Русалиа и Мишел започнали да плачат.
- Не си отивай, Ели, остани.
А родителите им започнали да прегръщат Малката Падаща Звезда.
- Дъще, остани!!!
И заживяли щастливо. И днес, когато минете покрай този дом три Падащи Звезди
раздават щастие, радост, усмивка и топлина. Русалиа, Ели и Мишел.