Не/Реално

 на човека със сънищата /ако се познае/

Сънят ми е картина на Пикасо -
объркана, несиметрична.
Във него нямам нужда от компаси,
защото всяка крачка е поличба.

И преминавам от червено в синьо,
омешвайки със стъпки цветовете.
Посоките отдавна нямат име,
поне, откакто всичко се оплете.

Самото ми присъствие е крачка,
към някаква реалност непозната,
чиято граница, макар и смачкана,
е къс надежда към познатото.