+2 2 гласа

* * *

 на дъщеря ми

 

Кога порасна?Даже не разбрах.

За мене всичко, сякаш беше вчера.

Във мъдрият ти поглед, в твоя смях,

се вкопчвам, за да се намеря.

И има смисъл всяка глътка въздух,

защото има за кого да дишам,

дори, когато нещо в мен се смръзне,

ще бъде топло.


Без да го напиша.