* * *

29 март 2010, 20:36 Публикувано в Поезия | 0 коментара , 308 прочита
Изтръпнали са пръстите ми

от очакване,

да уловят поредната минута.

Сърдечният ми ритъм е часовник,

без тиктакане

и всяка дума, си остава мисъл,

от никого нечута.

Като палач е погледът ти,

втренчен в мен.

Разкъсва всяка клетка до основи

и я захвърля

от съня в започналия ден,

без предговори и условия.