ДЕНЯТ НА СОФИЯ

Аз обичам града с лудите кестени.
Не защото са кестени, защото са луди
И защото никъде, никъде по света няма кестени с
техните клони.
Със зелени истини. С три целувки на всяко листо.
С пръсти от прегръдки на влюбени.
И с усмивки. Всяко дърво.

И защото за първи път се влюбих
под тях, и над тях, и във тях.
И защото врабчетата щури
Пак за пръв път оттам ги видях…

Може би и защото там за първи път с мъничко
остарях,
след любовта често долита малко парченце сив
прах…
Градът с мокри, жълти трамваи.
С намръщени хора, с безброй очила.
С бастуни, с торбички, с балони.
С люти чушки – намръщени баби.

И с милиони слънца.
И с локвите, в които тичат
хиляди огледални коли.
И в седалките сгушени
отново влюбени две ръце се държат.

С тежките светофари.С кривите преки.
С котките по оградите. С дънките по въжетата.
С одрасканите колене “Аз съм сърдит!”
С белезите на момче, което днес е набито.
С гълъбите на перваза. С лудницата в очите,
тая София така я мразя и така, така я обичам

Моят град и аз -
колко си приличаме.

Той е част от мен,
аз съм част от него.

Често обичан - като мен.
Понякога мразен - като мен.

Всеки ден различен -
и аз съм все така.
Забързан, динамичен,
тича с мен сега.

Константен и променлив,
грозен и красив,
хладен, и с сърце горещо,
объркан и щастлив.

Градът със сто лица,
градът със сто имена.
Моят град.
Аз не мога без него.
Защо ли той може без мен?

Еее, защо само в стихотворна форма? Прозаичните личности не може ли да кажат нещо за града си?:)

Aми,кажи го,де!Разсмя ме...Просто ние така го усещаме.

Много як пост!Определено реалността е съвсем различна!За пореден път може би?!?!Който иска да ми се сърди,който иска да не се....София е едно голямо СЕЛО!Ако има някой който да се сърди да ме срещне поне с един софиянец(кореняк)....Смещката е зверска,....(някой от вас излизал лие след 00:00 по булеварда на Михаил Белчев,да се поразходи?).Розоовете!.....Критика!