Taba&ko

Човек може би наистина трябва понякога да се опита да забрави, колкото и трудно да е и колкото и усилия това да коства. И да потегли наново, по нов път, който той сам си определя. По повод на горенаписаното вмъкнах 2 цитата от една моя много любима книга на Паулу Коелю: "Петата планина". Те всичките му книги са ми любими от скоро време и ме учат на много неща:

"Ала неизбежното не може да не се случи...
...Нужна е дисциплина и търпение, за да го преодоле­еш - каза пастирът. - А също и надежда. Когато си я изгу­бил, няма смисъл да хабиш силите си и да се бориш с не­избежното. Не става дума за надеждата в бъдещето, а за това човек да пресътвори собственото си минало...
...Ако твоето минало не те удовлетворява, забрави го. Измисли нова история за живота си и повярвай в нея. Съ­средоточи се само върху моментите, в които си постигал желанията си, и тази сила ще ти помогне да получиш това, което искаш."

"Табако", беше написано в отговор на един конкретен коментар от друг мой пост и една ситуация,в която бях поставена точно в онзи момент.Погрешно си разбрала нещата, Крис.
Аз нямам проблеми с миналото, напротив - смятам, че човек не
трябва никога да забравя нещата, които са го радвали.Животът винаги продължава...Днес обичам един човек, вчера съм обичала друг.Това причина ли е да забравя вчера и всичко останало?Не.Просто причините да напиша всичките тези мисли
са други.Ако ги знаеш, ще разбереш всичко.
Колкото до миналото - аз не живея с него, но помня!
Извинявам се към всички прочели този пост - той е до един единствен човек, за това и е написан без излишни обяснения.