едно незабравимо море

Мда крадко, но споменът е жив някъде около милениума.

Това е една история с много БИВШИ, но такъв е живота събира ни и ни разделя.... ааа увлякох се.

Та да започвам .

Беше лято, беше топло и бяхме много луди /нече сега не сме/ дойде един БИВШ мой приятел при мен и БИВШАТА ми приятелка в четвъртък и каза, че неговата приятелка /още не БИВША/ е на несебър и ако искаме да тръгнем в петък вечер за морето с него да я видим да се попечем и да си тръгнем в неделя вечер за да сме в понеделник на работа. Естествено идеята бе одобрена на момента. На следващата вечер тръгнахме, тук трябва да уточня че пътувахме с служебния му бус транспортер. За да е пълен купона взехме и две домашни колонки по 240вата /ах какъв звук/ и отпрашихме за морето. На сутринта не мигнали от вълнение спряли само на околовръстното на Стара загора заради пустите му нужди. На развиделяване видяхме заветното море, имаше още два часа докато го видим от близо и както и да си топнем д-то ама гледката си я биваше. :) Имахме среща с приятелката му на мелницата на стария град. Затова бързахме. Срещата мина стандартно, прегрътки целувки, кафета, разходки, плаж и някак неусетно стана 17/18:00 и ние се сетихме че ни трябва хотел,мотел, или квартира вече бяхме солени и уморени.

Да ама не /както казваше Стефан Бучаров/ квартира, мотел, хотел по това време само с резервация обиколихме ВСИЧКО, ама като казвам всичко значи ВСИЧКО, чак до с.Равда. върнахме се /вече беше тъмно/ паркирахме буса до плажа и той отиде да вземе приятелката си от лагера на който бе, през това време ние трябваше да се преоблечем за дискотеката до плажа да се пооправим, а какво незабравимо оправяне стана.... хихихи....като и да е . Дойдоха и отидохме на дискотеката / зангадор май се казваше но може и да бъркам/ там стандартна процедура (нямам спомен) на сутринта се събудихме натръшкани на седалките на буса всеки разплужил се в в особена поза. Станахме, пихме кафе, ядохме нещо и на плажа до към... слънцето почна да залязва и ние се сетихме, че е време да си ходим и /приятелката на моя приятел и още една нейна приятелка щяха да ни изпратят до някаде/ тръгнахме излизайки от Несебър видяхме следи от кола по дюните и решихме /аз бях основния виновник/да отидем след тях до морето с буса за последно тази вечер, приятелката ми беше получила топлинен удър и търсеше всякакви начини да не мръдне от буса, такаче идеят бе приемлива и примамлива, на двадесет метра от пътя потънахме в пясъка и от там ни напред ни на зад. Опит след опит , провал след провал, по някое време се сетих че на 15мин. на зад има станция и отидох да извикам помощ оказа се почивна станция на миньори 20 от тях с готовност се качиха на един бус и дойдохме до пясъка, слязохме и решиха да вкарат в пясъка втория бус да изтегли нашия, но той бе по тежък и както излезе от асфалта така и потъна в пясъка. Ами сега някой трябваше да спасява спасителите. На хоризонта се появи Деу мусо 4х4 ама страшен джип /може би шофьора да бе скапан/ умрях ме си от смях мусото неможа 3.5т/ тежината на миньорския бус/ да помръдне и на сантиметър. Тогава дойде най-великата миньорска мисъл. Събраха се обградиха буса 3.5т и го вдигнаха пренесоха* го до пътя с усилие все едно са вдигнали халба с бира, после се върнаха и за нашия/ приятелката ми така и не излезе това не им направи впечатление/ изкараха го и по живо по здраво към софия.

По някое време съм заспал 240вата не са могли да ме държат буден. Събужда ме спирането на колата и какво да гледам полицай ни спират защото сме водили колона от коли движеши се с 130км от разрешени 80км /на другите им се размина/ приятелят ми слиза отива при полицаите и след малко се връща и разправя да дадем 10лв. за а не му пишат акт. за беда/или поне ние с приятелкатами си мислеме така/ имахме само 50лв на цяло и мислехме че като ги видят ще ги вземат и по живо по здраво, но не познах ме за първи път видях пътен полицай на който си му дал 50лв да извади една БАЛА /около 2000лв/с по 10лв и да върне 40лв да ни пожелае лек път и да ни каже каде е следващия пост, за да намалим./имало човещинка/

Бяхме смаяни./само касова белешка не ни даде/

Доволни и щастливи стигнахме заветната София . Остави ни на попа и така свърши това незабравимо море.

* и аз помагах на миньорите за вдигането ама и без мен се справяха отлично.

п.п. Имам още интересни историйки ама някой друг път.