Сайберпънк сън

17 ноември 2006, 13:04 Публикувано в BgLOG | 5 коментара , 652 прочита
Категории: Невчесани мисли
http://newark.pardey.org/imgs/eye.gif

Градът изчезна, изсмукан през собствените си вени

И стана още по-сайберпънк.

Останаха

само няколко капки от черната му кръв

по дъното на канала

Скитник изпълзя и ги изпи.

Аз бързам по пътища, които вече ги няма

Пристигам твърде късно за последния танц

Но навреме за аплодисментите на призраците

Те чакат, сбрани като любопитни, непопитани въпроси, наредени в неправилен кръг, с гръб към манежа, с лице към останалия свят.

Или това, което е останало от него.

Град, черен като кошмар, висок и високомерен, с безразличен и инертен вятър, който никога не развява коси, нито пее, нито вълнува мъртвата трева.

Изведнъж тревата зашепва внезапна покана за танц, далечна хипноза сред маково ухание.

Небето умира, удавено в сивата гнилоч на смога, изпълзял от каналните очи на града, прободено от копията на небостъргачите, всяко окичено с глава на бунтовник с кухи очни ябълки.

Автомобилите потъват в шосетата като гротескни подводници и политат на хермесови мечти, стават самолети и хвърлят бомби по дирите на навлезлия твърде навътре в бетоннния ад непоканен копнеж.

Огромно насълзено око светва над всичко това, подарява един отчаян поглед и се затваря завинаги, пред нападналите го оси, които рикошират в клепача.

Долу, в издълбано в асфалта гнездо, се гърчи една последната свободна мисъл на дете.

Колите я заобикалят, защото са длъжни. Аз не  - сядам до нея, прегръщам я и мълчим.

Сливаме се като две капки измъчена, омаслена роса и в миг....

Градът изчезна, изсмукан през собствените си вени

И стана още по-сайберпънк.

Останаха

само няколко капки от черната му кръв

по дъното на канала

Скитник изпълзя и ги изпи.

Аз бързам по пътища, които вече ги няма

Пристигам твърде късно за последния танц

Но навреме за аплодисментите на призраците