"Войнът на светлината" и моят живот

Стоя до прозореца след поредния объркващ ден от професионалната ми кариера и си задавам странни въпроси.Опитвам се да си кажа,че не само работата е най-важното в живота,че имам ценни, дори безценни неща,за които хора по света  мечтаят и бленуват.

Остава обаче онази горчивина в гърлото, която кара гласа ми да дращи когато разговарям с непорасналата си дъщеря .Опитвам се да скрия сълзата, но тя издайнически се  търкулва в неподходящ щурав момент. Поглеждам  уж с интерес към прозореца и виждам деца.Деца, които волно се гонят и вятъра  се крие в косите им. Опитвам се да открия пътят към истината в тяхната глъч и в техните чисти души. Сякаш някой нашепва...”Бори се!Има смисъл!..” И се сещам за войнът на светлината:”Войнът на светлината се крие в очите на едно дете.Защото децата умеят да гледат на света без горчивина. Когато иска да разбере дали човекът до него заслужава доверие, войнът се опитва да погледне на него през очите на дете”.Намирам изхода.Слагам си детските очи, които съм съхранила дълбоко в душата си, защото явно съм знаела,че ще ми трябват и тръгвам отново при хората. Докато вървя обаче по пътя се питам :”Какво е войнът на светлината?” и  в мислите ми изплува  .....”Човекът,който е в състояние да разбере чудото на живота си, да се бори докрай за нещо, в което вярва,и - поради това -да чуе камбаните,които звънят на дъното на океана....!”Продължавам да вървя  и да разговарям с мислите,нахлуващи една през  друга, все по-закачливи, все по-агресивни и може би  все още малко апатични.Защо обаче да се боря и да търся истината?Дълго време бях на бойното поле и оценявам, че не съм била разбрана, че не е имало смисъл от тази борба.Струва ли си тогава, тя да бъде продължена?Отново поглеждам към войнът на светлината и се срещам с истината..”Не се срамувай да се оттеглиш временно от бойното поле, щом разбереш, че врагът е по-силен; важна е не  отделната  битка, а краят на войната...”И вземам решението, че сега е моментът на изчакване, на  заздравяване  на позициите .Струва си малко да укротя  мислите и да ги поставя в коловозите на съзнанието си. Налага се да поставям нови  жалони ,за нова и може би рещаваща битка, от която наистина ще зависи  изхода на войната, защото войнът на сетлината учи:”В една война ключът към победата е умението да изненадаш пртивника.Една твърде дълга война накрая ще унищожи и победителя.” Решението идва  от тук.Ще спра и ще обмисля стратегия.Такава, че да ме съхрани и да ме направи по-силна,по-успешна, по-борбена.Какво обаче да правя с онези,които тържествуват  и бият камбаните на злорадството, ласкае ги   мисълта за поражението ми? И пак войнът нашепва:”Не обръщай внимание  на обидите, те няма да те направят по-силен. Ще се измориш напразно”Така е , аз вече  се задъхвам от  умора. Гърлото  отново дращи и издайническата сълза  отново напомня за себе си. Къде ми е силата?Защо не успявам да прикрия болката и нараненото си достойнство?То все още само   се опитва да покълне, защото вече отдавна основният корен е прогнил и изсъхнал.И точно тогава отново зазвучава в съзнанието ми :”Човек се дави не защото е скочил,а защото е останал под водата.”

Къде се намирам всъщност аз? От къде се опитва да се прокрадне нараненото ми достойнство.От песъкливата почва на океана, от онази човешка безбрежност, на която аз безропотно се подчинявам и терзая в мислите си! Колко време ще издържа така? Струва ли си усилието? Въпроси,въпроси , а един силен и яростен глас ги заглушава в безвремието, в което  съм попаднала. Опитвам  се да го чуя!Различавам само няколко думи, те са гръмки ,но неясни и объркани ....!Сякаш ехото става по-ясно,вече се чуват, даже ехтят.Усмихвам  се!!!

„Изтрий онова,което си написал до  този момент в книгата на своя живот: тревога, несигурност, лъжа.На мястото на всичко това напиши думата СМЕЛОСТ. Ако тръгнеш  на път с тази дума и вървиш напред с вяра в БОГА,ще стигнеш там, закъдето си  тръгнал.”

ВЗЕМАМ МОЯТА СИ СМЕЛОСТ И ТРЪГВАМ ПО ДЪЛГИЯ ПЪТ.............!!!

 P.S:Не съм се объркала!Знам,че това  не е секция литература.Но след тези бурни събития  преживях и написах това!Дано не ви е било досадно,но така го чуствам.Едно намигване към всички с подобни мисли и намерения !!!