Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
“Мъдростта не прави човека щастлив. Мъдрецът може да е доволен от знанията си, от мъдростта си, но той не е щастлив, ако няма любов.”
Тези думи са извадени от беседата “Устои на съзнанието”. Сега вече от дистанцията на времето те могат и заслужава да бъдат коригирани. Къде най-вече е грешката? В твърдението, че мъдрец е този, който има знания. Той обаче не е щастлив когато няма любов, но въпреки това заради знанията си е определен като мъдрец.
Сега вече след като сме свидетели на начина по който се развива човечеството Аз не бих застанал отново зад тази мисъл, защото живота доказа, че тя не е вярна. Не е вярно това твърдение, защото този, който живее без любов не може да бъде мъдрец. Един мъдрец, трябва да съумее, ако наистина е мъдър, така да живее, че любовта да бъде основа на всяко негово начинание, на всичко, което той прави. Видя се, че не е достатъчно човек, а сега ще кажа и човечеството, да имат знания. Само със знание не може да има напредък. Съвременното човечество натрупа много знания. То постигна почти фантастични резултати в кибернетиката, информационните технологии, напоследък и в нанотехнологиите и какво от това? Питам и какво от това? Промени ли се културата на общуване? Станаха ли хората по-добри? Промени ли се нивото на себепознанието? В каква посока се промени човешкото самочувствие? А какво е отношението към Природата? Ето колко много въпроси възникват само ако речем да признаем знанието за мъдрост. Знаещият е силен със своето знание, но само, за да развива определена наука. Ако това са само знания, които създават нови технологии или нови клонове към вече съществуващиге науки, но по никакъв начин не са променили човешкото съзнание, какво от това?
За пример, ще кажа, когато един собственик на фирма реши да създаде свой бизнес, той търси не само машини, но преди всичко търси хора добре подготвени да работят с тези машини. Той даже се интересува дали тези хора обичат работата си. Щото ако обичат своята професия те ще бъдат максимално полезни за дейността, която ще развива тази фирма. Значи собственикът знае, че не са достатъчни само уменията и знанията – трябва и любов. Така че когато определяме някого за мъдър човек, трябва преди това да сме се убедили, че неговата мъдрост стига дотам, че да включва и любовта като основа на своите действия. Като трупа знания - с любов да ги събира; като има умения - с любов да ги използва; като живее с хората - с любов да ги обгражда. Само такъв човек, който има наред със знанията си и любов, може да бъде мъдър, защото той ще използва знанията си за доброто на хората.
Да вземем за пример съвременното човечество. Какво постигнаха американците да речем. Със своите знания те създадоха една свръхмощна военна промишленост, напреднаха много в медицината, в информатиката, създадоха мощни банкови институции, но какви хора живеят там? Хора, които освен за пари, за друго не мислят. Там, в това общество целта са парите – всичко се плаща. Къде остана нравствеността, къде останаха порядките определящи културата на човешките взаимоотношения? Вярно е, че има някои общности, които търсят и духовен живот. Те напоследък, дори се увеличават. Все повече хора започнаха да разбират, че без любов светът се превръща в една вършачка и нищо друго. Сега светът е една машина, която безжалостно мачка всичко, което се окаже различно от основната идея – пари, богатство и охолен живот. А може да се живее с по-малко, което ще рече без толкова алчност и безцеремонност в отношенията. Аз зная, че сега не казвам нищо ново, но искам още веднъж да подтикна хората към размисъл за ползата от знания без любов. Многото знания не определят дори и културата. Те просто дават едни по-големи възможности за развитие на научно-техническия свят, но от това сърцето или човешката душа не получават нищо. Това е свят създаден от хладния, пресметлив ум. А само умът без чувства не може да създаде духовната среда за хармонично развитие на човешката личност. Те трябва да вървят в синхрон. Трябва да са в хармония – умът и чувствата. Не трябва да има превес нито от едната, нито от другата страна. Трябва да се постигне такова съвършенство на взаимодействието помежду им, че умът като добър приятел на чувството да го допълва и обогатява, за да може чувството да не живее сляпо. Слепешката вървят тия хора, които само от емоциите си се ръководят. Всеки силно-емоционален човек става жертва на своята свръхвъзбудимост. Трябва да вярвате, че чувството и мисълта са създадени, за да изпълват със смисъл и съдържание живота и той наистина е пълноценен само когато мисълта е подплатена с чувство и само тогава когато това се случва, чувството се превръща в богатство за духа. Помислете върху тия работи! Трябва да знаете, че не е унижение за чувството, ако мисълта го ръководи, нито пък е унижение за мисълта, ако трябва да се отдръпне крачка встрани, за да стори път на светлото чисто чувство. Обичайте се и не се срамувайте да го показвате! Давайте израз на всяко хубаво, топло чувство, което ви е посетило и се постарайте да го предадете и на другите.
Тази и други интересни теми можете да прочетете на сайта www.Dobrodeteli.com
Поздравления ! Беше истинско удоволствие за мен.:-) Подписвам се под всяка дума.:-) Абсолютно съм съгласна, че любовта ( в най-широкия смисъл на думата...към любимия човек, приятелите, природата, работата ни, ближния... ) трябва да присъства във всеки миг от нашия живот и във всичко, което правим. Когато тя присъства в живота ни сме много по-здрави, по-добри, по-силни, по-великодушни и по-щастливи... Колкото повече любов влагаме в нещо...толкова по-прекрасно става то...А когато липсва, сме подтиснати, раздразнителни, несклонни на компромиси, дребнави...всичко ни изглежда сиво, скучно и безнадеждно... Тя е неизчерпаем източник на енергия и жизненост. Любов означава да обичаме другите, въпреки техните несъвършенства и да прощаваме грешките им ( все пак да не зaбравяме, че и ние самите сме несъвършени ) ...Бог не прави разлика и обича всички ни (така както всеки родител обича децата си... ) Най-добрият начин да направим някого по-добър е да го обгърнем и „заредим” с любов...
Любовта е тази, която ще спаси света... Само е необходимо да стане критична масата на всички, които го осъзнават...:-)
Всъщност въпросът е, какво включва понятието "мъдрост". Вторият въпрос е, дали любовта е задължително условие за щастие, т.е. може ли да бъде щастлив който и да е човек, ако няма любов. Според мен въпросът е спорен: мъдреците по-скоро свързват щастието не с любовта, а с това - да постигнеш мир със себе си. Но тъй като усещането за щастие е субективно, нека оставим условно любовта като причина за щастието.
Като гледам в разните речници, мъдростта включва знания, способност за решаване на проблеми и прочие, но не съдържа в себе си любовта като задължителен атрибут. Така или иначе обаче, мъдрият човек като минимум изпитва любов към знанията, следователно той може да бъде щастлив и първата сентенция не е вярна, защото е вътрешно противоречива.
Шогун, тук ще поспоря мъничко с теб...:-) Не винаги разните формулировки за понятия са критерий за истинност ( тъй като и те са субективни и относителни):-))
Всеки може да си ги допълни според собствените си виждания и поглед към света...Не случайно има различни думи за умен и мъдър ( дори и техните по-висши степени премъдър и разумен ). Мъдрият знае как и за какво да използва всичко, което е натрупал в ума си ... Колкото и да е умен (мъдър) един човек ( т.е. има интелект, знания и способност за решаване на проблеми...), ако те не са пречупени през призмата на любовта ( във всичките и аспекти), а не само към самите знания, то той не би работил ( служил) и за всеобщото благо, а само за лична изгода...( т.е. егоизмът ще надделява) Ако е физик би “направил с атома “ атомна бомба, а не атомна централа. Този, който е натрупал знания и мъдрост, но не ги използва, помагайки и на другите хора, а само се перчи с тях...не би бил нищо повече от един дървен философ.Освен това истинските мъдреци са смирени, т.е не се възгордяват от това, което са ( между другото гордостта според християнството е най-страшния от седемте смъртни гряха). Рабира се, това не значи да нямаме чувство за собствено достойнство , защото то ни служи като броня, която ни предпазва от нараняване... Ако сме горделиви... всъщност не съзнаваме как сами пробиваме бронята си и показваме по-скоро глупост, самолюбие , самовлюбеност, като не признаваме, че нашата заслуга за това, което сме е много по-малка от тази на Бога. Светът може и да ни изглежда хаотичен и объркан, но нищо в него не се случва случайно и е част от Божествения план за Вселената...Не са случайни и хората, които срещаме... като всеки един от нас всъщност се явява едновременно и ученик и учител, спрямо другите хора, защото общувайки...взаимно си научаваме житейските уроци, които не сме научили... И относно последното ти изречение...според мен не би се чувствал истински щастлив само от любовта си към знанията, които натрупва...Трябва да ги има и другите „ любови”, иначе не би използвал мъдростта си по нейното истинско и велико предназначение... :-) И съм убедена, че се чувстват нещастни именно хората, на които им липсва любов във душите ( във всичките и проявления ) и радостта от даряването на любов ( което е с много по-силен заряд, отколкото получаването...)
Та според мен...ако един мъдрец няма любов в душата си...той не би бил щастлив, а всъщност и едва ли бихме могли да го наречем мъдрец в такъв случай...:-)
И се сещам за една мисъл ( по памет) : „ Много по-лесно е да станеш мъдрец...отколкото да престанеш да бъдеш глупак.” :-)
Точно Мъдрецът може без любов, защото знае колко разрушителна е несподелената или нещастна Любов.Само той може да подмине Любовта владеейки сетивата си с мъдростта на ума си.
Ето и два цитата от библията :
„ Аз не гледам тъй, както човек гледа, защото човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.”
„Видял ли си човек, който се мисли за мъдър ? Повече се надявай на глупеца, нежели нему.”
И още един въпрос : Не е ли пример за истински мъдрец именно майка Тереза, която е носела толкова любов в душата си и е помагала на страдащите ?
Мъдър е не оня ,който знае много, а необходимото...
Любовта е мъдростта на глупците и глупостта на мъдреца...
Самюел Джонсън
Е. Буквер Литон
http://www.youtube.com/watch?v=idd_92ajjwY
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!