Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Това е повече от необходимо. Когато се говори за трансмутация на карма, трябва да се знае, че става въпрос за много дълбоки, същностни промени в съзнанието. Така се стига до много дълбока, съществена промяна и на следващите периоди от човешкия живот, промяната настъпва и за цялата останала част от живота на отделната личност.
Всяка карма се създава в резултат на определени действия, предизвикани или предопределени от нивото на съответното съзнание. Съзнанието определя културата, определя отношенията и диктува или подсказва мислите и действията. Тоест, каквото му е разбирането на човека за нещата от живота, такива ще бъдат и действията му. В този смисъл е необходимо да се изясни и отношението ни към молитвата. Съдържанието на молитвата не върши работа, ако текста се използва като художествено произведение. Моментното вълнение и моментната искреност са само едно преходно емоционално състояние. Молитвата ще помогне само на този, който вникне дълбоко в нейното съдържание и възприеме мъдростта на словото за свой начин на живот.
Когато човек извърши дадено тежко престъпление спрямо себе си, спрямо други хора или Природата, това означава, че той е влязъл в противоречие с установените правила и норми за живот към конкретния период; той е нарушил установените закони за морално-етично поведение, за природосъобразен живот, законите чрез които се установява баланса на енергийно равновесие в Природата, което ще рече, че той е пристъпил нравствения закон. Нравствения закон е в основата на всяко позволено или непозволено нещо, защото чрез него се изявява Божията воля.
Когато човек направи престъпление, той предизвиква всичко, което в някаква степен е било засегнато от действието му да реагира неадекватно. То затова е престъпление, защото противоречи на установените закони в Природата и организацията на обществото. Засегнатото нещо “страда” по някакъв начин. Неговата нарушена цялост, нарушеното му енергийно равновесие, нарушеното му качество реагират. Тази реакция хората приемат като отмъщение, като кармата, която живо ги засяга. Те са допуснали съответното нарушение или престъпление защото така са разбирали живота, толкова са били познанията им например по отношение на психиката на другия, или съответните физични или химични закони, т.е. такава е била представата им за себе си и всичко останало. Така стигаме до извода, че ако човек е достатъчно просветен, за да знае, че мисълта му работи в духовното пространство, така както ръцете във физическото, ако знае, че съзнанието му подрежда конкретната последователност на причини и следствия, ще е наясно, че сам създава кармата си. В този смисъл съществува и голямата илюзия по отношение на родовата карма като неизменното нещастие, което ни преследва до девето коляно. Този въпрос има две страни, които трябва много вниматгелно да се разгледат. Едната е свързана с мисълта на наследниците за греха на техните деди и прадеди. Наследникът живее с мисълта за вината, по-точно със страха от възмездието. Силното внушение, насажда в съзнанието чувството за предопределеност и създава мястото на съответното заболяаване или пък блокира мисълта за конкретни решителни действия. И когато поради тази причина допуснем грешка, веднага я преписваме на кармичната обремененост. Всъщност тук най-важната препоръка е да оценяваме трезво собствените си действия и да отчитаме ясно с каква нагласа възприемаме нещата от живота.
Другата страна свързана с родовата карма се отнася до всеки от нас, до всеки преди нас и до тези след нас, заради умението, с което общуваме, заради отговорността, с която живеем. Ако моят баща или дядо са били злобни, не сговорчиви и отмъстителни, за моето семейство, за моят род, ще се говори като за хора, които носят беди, които създават неприятности. Към тях ще бъде отправено чувството на ненавист и ще съществува стремежа на останалите да странят от тях. Лошата слава на едно семейство, предимно на родителите, много лесно се пренася и върху техните деца. В този смисъл казваме, че кармата на рода застрашава наследниците, защото там където бащата е крадил или убивал, там където майката е клеветила, синът или дъщерята няма да бъдат приети, или и към тях ще се посегне по същия начин, заради силата на отмъстителността. Всъщност много точно става въпрос за отговорността, с която живеем, за да не вредим на близките си. Затова сега ще си позволим да определим като изключително голяма крайност поддържането на идеята, че кармата тегне като воденичен камък на шията и няма избавление от нея.
Когато човек постигне истинска, качествена промяна на своето съзнание, ще може да постигне и други, нови условия, в които и чрез които да живее и се развива. Но за да промени съзнанието си, той трябва да приеме нещата от живота с разбиране. Много са условията, които определят това отношение към живота. Да имаш разбиране за него, означава да можеш да си обясниш за какво става въпрос, да можеш да проумееш същността на проблема и да си наясно ти къде стоиш в случая. Това пък изисква да си наясно с разположението на силите и фактите около себе си, т.е. да познаваш обективната действителност. Защото там в обективната действителност стоят закони и правила, които принадлежат на Природата най-общо казано, а по-конкретно означава на Твореца-Създател на Природата и всичко в нея. Това са законите, които изискват, те не поставят половинчати условия, защото в противния случай не биха могли да определят правилата, според които може да съществува Цялото, Вселената и всичко в нея. В тази поредица от мисли можем да стигнем до извода, че за да “ликвидира” човек кармата си, за да я “изчисти”, той трябва да промени своето отношение към себе си, към другите и към живота изобщо, което ще рече, трябва да престане да повтаря грешките си или грешките на своите родители. Основното средство за постигане на този резултат е облагородяване на съзнанието. Индивидуалната промяна на всеки поотделно, ще предизвика колективната промяна. Качественото изменение на съзнанието на всеки човек, ще създаде качествената промяна и в колективното съзнание. Така се ликвидират семейните, родовите, националните карми. Ето защо на човечеството му е необходима нова етика. Етика, която да го запознава с истинската стойност на добродетелното слово.
Добродетелната основа на човешкото общуване е гаранция за промяна!
Тази и други интересни теми можете да прочетете на www.dobrodeteli.com
Принципът на действие на кармата изглежда горе-долу по следния начин:
Вселената е един цял организъм, т.е. така, както нашите тела са изградени от органи, клетки, молекули, така Вселената диша и живее благодарение на функциите на всеки един от нейните органи и клетки. А клетките, това сме ние, нашите мисли и действия.
Да вземем за пример едно човешко тяло. Когато дадена клетка не функционира по предназначения й начин, тогава общия организъм се опитва да я излекува. Ако лечението се окаже невъзможно, тогава се преминава към опити за нейното отстраняване с цел болестта да не обхване общия организъм. Тогава тази клекта бива отстранена, а на нейно място се заражда нова - здрава и правилно функционираща.
Връщаме се на ниво Вселена. Ние с вас сме части от Вселената, ние сме едно цяло. Когато някой от нас посегне чрез мисъл или действие срещу устоите и правилното функциониране на Вселената, това означава, че сме в противовес на самите себе си. Когато сме лоши, ние се превръщаме в една болна клетка. Първоначално общото се опитва да ни излекува, като ни се дава шанс да променим себе си. Ако и това не помага, в повечето случаи следват болести или нещастни случаи. Между другото на болестта би следвало да се гледа като на даден ни шанс. Болестта, в частност болката има пречистваща сила. Тя не е наказание, а напротив - Дар! Ако болката не успее да излекува мисълта ни, тогава единственият изход за дадената клетка е нейната гибел. Аз не приемам гибелта на клетката като нещо лошо, това не е някакво си наказание или отмъщение от страна на Общото към Единицата. Всъщност Общото винаги се стреми да съхрани цялостта си, грижи се за собственото си тяло и правилното си функциониране. А това не е ли чудесно!!! Когато една клетка бъде отстранена, то това е с цел да бъде опазена общността. Защото ако много такива клекти бъдат оставени да съществуват, тогава целият организъм ще се разболее и съответно ще погине. И всъщност кой е отнел живота на една болна клетка. На мен това всъщност ми изглежда като акт на самоубийство. Всеки прави своя избор. Ти избираш дали да обичаш или мразиш! Ти избираш дали да съзидаваш или да отнемаш животи. После отново ти избираш дали да се възползваш от дадения ти шанс. И когато гибелта настъпи, то знай, че за това си има причина и причината си ти! Знам, че тук винаги възникват въпроси. Например много от нас се запитват, с какво е виновно едно дете или пък познавате някого, който въпреки огромната си доброта, към него Животът все пак се е отнесъл несправедливо. Вярвам, че за всичко си има причина. В много случаи се касае за родова карма. Да кажем, че едно дете се е родило в семейство на родители с лоша карма. Тогава отново е в действие самолечителната сила на Организма. Той се опитва да оцелее като първо даде шанс на своите болни клетки. В дадения род тегне нечиста карма. Т.е. родът трябва да се самоизлекува. Както казах болката е средството с огромна пречистваща сила. Затова едно дете често заплаща грешките на другиго. Но най-важното винаги си остава Цялото. И нека не забравяме, че детето може би има да се лекува от грешки в минали животи.
Какво става, когато настъпи смъртта? Първо това е оздравителен процес за общия организъм. И второ, това е шанс за единичната клетка. Тук трябва да се отбележи, че смъртта има възможно най-голямата пречистваща сила. Т.е. чрез смъртта ние се въздигаме на едно далеч по-височко равнище. Когато животът ни бъде отнет, пак казвам, това не е някакъв вид наказание. Напротив ние се пречистваме. А после навярно ни се дава шанс в друг живот. А новият ни живот би изглеждал по начин, който би променил нечистата ни карма. Да вземем следния пример: В настоящия си живот вие мразите някого, той е ваш враг. Но Вселената никога не търпи ненавистта. Тогава може би в следващ живот вашата майка, тази, която ще ви носи в утробата си, тази, която ще ви дари с живот, ще се окаже именно врагът ви от предходен живот. Тогава вие няма да имате друг избор, освен да я заобичате. Ето я прошката, и благодарността, и обичта - най-пречистващи и изцелителни. Замислете се, не ви ли се струва, че има хора около вас, към които изпитвате по-специални чувства. Например аз и моят баща сме в постоянна комфронтация, а в същото време сме си най-голяма слабост. Може би сме се срещали и някога преди, може би има нещо недоизказано помежду ни. Кой знае.......Едно е сигурно, има хора, които усещам по-различно. Има такива, които без да съм познавала преди, срещам един ден, на улицата да речем, и тогава нещо в мен се преобръща, сякаш някаква вълна преминава през тялото ми. Знам, знам, нещо не е както обикновено и затова си има причина. Винаги има причина......
Темата е неизчерпаема и май се поувлякох. Едно е важно да се знае. В основата на всичко е Любовта. Дали харесвате живота си или не, дали ви се случват добрини или неблагоприятности, знайте, зад всичко стои Любовта. И по-скоро вашето отношение към нея. Нека не забравяме, че всички сме едно цяло. Ако мразиш някого, все едно да мразих някоя част от себе си, например да мразиш очите си, ръцете си, сърцето си...Да мразиш някого е все едно да мразиш себе си. Когато обичаш, превръщаш се в творец на живота, защото Любовта е съзидание. Когато обичаш, Вселената ти се отплаща, защото когато обичаш ти си в съответствие с предназначената й функция - Любовта. Когато обичаш някого, значи обичаш себе си. А когато човек обича себе си, той твори любов, добрина, идеали........
Бих искала да допълня следното, понеже виждам, че е засегното в настоящата тема. Силата на молитвата.
Неоспорим е фактът, че молитвата крие огромна сила. В практиката съществуват редица случаи, когато молитвата води до резултати, които повечето от нас биха назовали "Чудо!"
Това, което представлява интерес за мен е по-скоро не как, а за какво се молим. Забелязвам, че повечето от нас почти всякога не знаем какво всъщност искаме за себе си. И най-парадоксалното от всичко е това, че в даден случай ние искаме нещо си, сигурни сме, уверени сме, че го желаем. А всъщност само си мислим, че го искаме. Трудно е да се рзграничи реалното от измамното желание. Ето пример: Аз знам, че искам материално благополучие за себе си, т.е. желая да притежавам повече пари. Сигурна съм, че го искам. Няма начин да не го искам. Понеже всеки го иска, няма как и при мен да не е така. Всъщност става така, че ние се оказваме програмирани от обществото. Това е така и в много други аспекти на живота ни. Да, ама.....Искам ли пари или не? Всъщност оказа се, че подсъзнателно аз не ги желая. Дълго е за обяснение защо не ги желая, но повярвайте ми, имам си причини. Всеки си има причини. Даже вярвам, че повечето от нас не желаят да притежават пари толкова, колкото си мислят всъщност. Ами ето и отговорът ви на въпроса :"Защо не ми достигат парите? Господи, защо и аз не мога да живея охолно и да притежавам големи банкови сметки?" Ами защото всъщност не го желаете. Трудно ми беше да си го призная, обаче един ден без да искам се улових на местопрестъплението, когато бях свидетел какво се случва в моето подсъзнание, т.е. в истинската ми същност, някъде на духовно ниво. Дори желанието ни да е действително, т.е. желаем нещо на съзнателно и подсъзнателни ниво. Винаги става така, че когато искаш действително нещо, то се случва. И тук е важният момент!!! Какво става, след като сме постигнали мечтата си? Да речем, че сме искали пари и ето, че най-накрая се сдобиваме с тях. Минава време и един ден разбираме, че всъщност не сме щастливи, нито пък сме били от самото начало на сбъдване на желанието ни. После си пожелаваме нещо друго. Да кажем, че наистина сме го пожелали и то вземе, че отново се сбъдне. Обаче пак не сме щастливи. Какъв е ИЗВОДЪТ: Много е просто. Ами не сме си пожелали това, от което наистина сме имали нужда. Щастието е относителна величина. Но има един вариант, когато няма начин да не сме щастливи. Така става, когато обичаме и сме в мир със себе си. Важно е да се дефинират изконните нужди. Най-важната молитва за мен е тази, която ще ти донесе мир, спокойствие, обич: "Господи, моля те, научи ме да обичам като тебе!!!" Ако наистина желаете това и се помолите за него, то тогава ще се случи. Да умееш да обичаш със сигурност носи щастие. Когато обичаш, нещата просто се случват. Мъглата се разсейва и всичко става ясно за теб, от какво се нуждаеш, какво всъщност искаш. Тогава се и случва.
Та това ми беше мисълта. Важното е да знаем какво искаме, но първо трябва да сме наясно със себе си и най-вече да се научим да обичаме!!!
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!