Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
Напоследък нямам желание да пиша. По-скоро желание понякога имам но нямам вдъхновение. Не е само до вдъхновението - почти нищо не остана в мен. Оставил съм живота да тече като река покрай мен докато се гмуркам в него за да открия нещо - нещо което се надявам да осмисли съществуванието, да даде нов тласък и някаква посока. И, о-чудо! такова нещо се появи, и аз, останъл без дъх и сила се вкопчвам в него. Но готов ли съм за това, готов ли съм за такава сила, която ме завлича все по-навътре в потока? Дали няма да ме изпрати на дъното - бил съм вече там, няма да ми хареса.... дали пък няма да се изскубне от ръцете ми и да отмине с течението, оставяйки ме отново сам, борещ се с безнадеждността? Не знам... Не знам дори дали наистина има нещо или това е просто моето въображение, оставено да полети в неподходящ момент? Не знам... знам единствено, че в момента ме крепи само надеждата и очакването за утрешния ден... а ако в този ден надеждата изчезне и вече го няма очакването? Е, винаги ще има утре, нали? А тогава какво ще ми остане?
Винаги е хубаво, когато се появи нещо, което да хванеш. Но не се вкопчвай, а го подхвани леко и небрежно. Без да се стягаш, защото човек като се стегне и потъва във водата. Най-лесно се плува по течението - тогава можеш да обходиш цялата река и да видиш какво е туй нещо, което си уловил. Предизвикателство е да плуваш срещу течението. Тогава е трудно и ако си уловил нещо в ръцете си, става още по-тежко... но не и невъзможно.Хмммм, нещо се отнесох :)) Та какво каза е чудото? Сподели ако искаш ;)
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!