Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Седем деца са много, не ни приличат. Така е решила и държавата и след петото вече не отпуска нито много голям срок майчинство, нито добавките са като предишните. Като имаш обаче и шесто, и седмо, нямаш друг избор, освен да продължаваш да се грижиш за тях с общо 270 лева детски добавки. " Справяме се, като дадем на учениците джобни, стигат", казва Ваня Рачева.
Зонабг.инфо вече писа за трагедията, сполетяла многодетното пловдивско семейство. 12 годишната им дъщеря Таня, втора по големина заедно с брат си близнак Георги, се разболява от остра лимфобластна левкемия.
Детето вече 20 дни е на химиотерапия в Детското онкологично отделение в Университетската болница в Пловдив. За нея там се грижи баба и, лекарствата засега са осигурени от болницата, безплатни. Известен е обаче проблемът с лекарствата за деца за левкемия- държавата ги е извадила от позитивния списък, не ги и внася. Родителите са принудени да ги набавят сами от чужбина.
Точно с оглед на тази ситуация от болницата са предупредили родителите на Таня да бъдат готови с 1000- 2000 евро за този вариант. " Вчера разговарях в болницата с друга майка, чието дете се лекува от седем месеца, предишният ден тя беше пътувала от Турция с лекарствата", казва Ваня Рачева.
Още е рано да се каже как реагира Таня на лечението, това ще стане ясно след две седмици. Така или иначе, и при най- добрия вариант лечението продължава от две до пет години. В този период детето трябва и да бъде пазено особено стриктно, защото имунната му система е отслабена. Ваня и Румен, родителите на Таня, вярват, че нещата ще се развият благоприятно. Засега не се говори за трансплантация на костен мозък, но и това е възможен вариант.
Левкемията на Таня извади в публичното пространство историята на нейното семейство, която хем е необичайна, хем е своеобразен символ на всичко, което ни се случва в момента в държавата.
Да припомним- децата в семейството са седем. Най- голямата дъщеря е ученичка в Математическата гимназия в Пловдив в седми клас, предстои да кандидатства тази година.Най- малкото е на два месеца, момченце. Всички ученици са отличници, Таня и сестра и пеят в момичешкия хор "Детска китка", братчетата им са в Хора на момчетата. Децата са музикални и в това няма никаква изненада, и двамата им родители са с музикално образование. " Не сме ги раждали тия деца с идеята, че държавата ни е длъжна- казва Румен Рачев- но ситуацията ни е без това много сложна, а с болестта на Таня стана направо абсурдна."
Многолюдното семейство живее отскоро в къща в пловдивското село Браниполе, закупена с ипотечен кредит към ДСК. " 12 жилища сме сменили дотогава", обяснява Румен Рачев. Преди известно време неговият бивш вече работодател му подарил апартамент в кооперация. Не му дал нотариален акт, просто ги пуснал да живеят там. Румен го ремонтирал основно и заживели там, на 150 кв. м имало площ за всички. Но идилията не продължила дълго, работодателят фалирал, кооперацията отишла за погасяване на кредитите му от банката, те пак останали на улицата. Работодателят ги окуражил да теглят ипотечен кредит и да купят къща, обещал да помага с вноските. Румен и Ваня обиколили всички роднини, събрали пари за първоначалната вноска и купили къща в близкото село.
"За децата тук е идеално, казва Ваня, а и за толкова стигнаха парите". След наглед доброто разрешение на нещата следва поредният завой - работодателят фалира и...изчезва. В момента го издирват и служби, и частни лица. А семейството се изправя пред необходимостта да плаща към 3 000 лв всеки месец.
От банката им влизат в положението и отлагат изплащането на главницата с четири месеца, до април те погасяват 1500 лв, само лихвите. Ударите идват откъдето не ги очакваш. В грижата за новороденото бебе и другите 6 деца майката Ваня Рачева се улисала и забравила да занесе в социалните служби бележките от училище за присъствие на учениците си. Припомням, че децата са отличници, не са отсъствали и един ден без причина. Социалните служби нищо не казват, просто им резват детските добавки за януари. 200 лева по- малко, това е положението.
"Не сте ли се обръщали за помощ към държавата?"- питам Румен. Ако има хора, които наистина заслужават да бъдат подпомогнати, те са сред тях. " Веднъж се обадих на социалната министърка Масларова- отговаря той. Разговарях с нея, тя прояви голям интерес към нас, каза, че непременно трябва да се срещнем. Зарадвах се, след половин час обаче се обади секретарката и и каза, че срещата се отлага. Повече така и не се обади."
" А общинско жилище?"- не спирам да питам. " Ходих при социалния кмет в Пловдив, каза ми, че нямаме никакъв шанс. Пред мен подписа разрешение за един парцел на ромска организация, нищо не искам да кажа, но май по- добре е да бяхме роми. Затова тръгнах да търся разрешение сам."
В момента Румен Рачев развива малко производство за пресни плодове сокове - фирмата се нарича "Мелето" ООД, а соковете се продават в "Кауфланд" в София и Пловдив и в "Сани" в Пловдив. " Много са хубави, трайността им е само три дни, който ги е опитал, се връща. Но нямам никакви средства за реклама...", казва той. Соковете са 100% натурални, без никакви консерванти и добавки (вода, захар).
Изстискват се от пресни плодове и се доставят до клиента след предварителна заявка. Много са добри за деца, подсилват имунната система и при възрастни. Ако читателите на този материал не могат да помогнат другояче, нека поне подадат ръка като клиенти на този нов бизнес и купят сокове "Мелето".
За всички, които не останат безразлични към тежката житейска ситуация, в която е изпаднало семейството, публикуваме банковата им сметка, открита специално за лечението на Таня.
BG 22 PRCB92304031258112 (сметката е разкрита в банка "ПроКредит Банк")
Телефонът на баща и Румен Рачев е 0887 777 524.
Коприна, ами що не си родила 7 деца. Много мразя такъв тип изказвания като твоите - ако споделяш това мнение щеше да ти стиска да родиш 7 деца. Но предполагам не си го направила, защото имаш здрав разум. Но иначе сега пискаш - децата били радост. Ами роди си 10 пък нека да мрат и да ходят недохранени и да бъдат недообучени и да бъдат без дом. Айде, аман от подобни простотии. Създай ако щеш и 10 деца, но когато имаш необходимите пари и условия. Държавата не и е длъжна. То и в някои мюсюлмански старни мъжът има право на повече от една жена, но само ако има средствата да ги издържа всичките в терариума, пардон - харема.
Прав си, разбира се, че децата са грижа на родителите най-напред, но за последните 5 години в Колорадо се нагледах на какви ли не местни инициативи за помощ за какви ли не случаи. В началото ми беше странно, че обществеността реагира да помага и помага светкавично по всякакъв начин на нуждаещи се, особено когато става дума за деца. Постепенно свикнах. Вижда се как от малки хората тук се възпитават в идеята, че децата са бъдещето на нацията и следователно за деца на цялата нация.
Децата на родители с малки доходи се хранят в училище срещу по-ниска такса или безплатно - това се определя според данъчната декларация на родителя за получени доходи за определения период. Определянето на сумата става бързо, и още следващата седмица тези родители знаят колко ще им струва храната на децата в училище или ще им е изцяло поета от щата/държавата.
Идеята ми, Чопар, е че принципът "нека всички видим какво можем да направим, за да помогнем" дава добър резултат. Не ми е ясно защо толкова се работи в БГ в посока интеграция на циганите, помощи, опрощаване на дългове към енергото, етсетера.. А когато опрем до свестни и интелигентни деца, презрително казваме "Да се оправят, като са се размножили като хлебарки...". Не мисля, че такова отношение е правилно. Още повече, че България е държава, която никога не се погрижва за болните си деца. Пълен срам. Когато дъщеря ни Траяна на два дни и тегло 1.2 кг лежеше в кувьоз и береше душа, трябваше спешно да се набави препарат за укрепване на кръвоносните съдове в мозъка. Болницата няма такъв препарат, той не се поръчва, защото е скъп, и недоносените деца на Пловдив или си отиват от този свят или оцеляват, но вече нефелни. Тоест, родителят трявба да се разтича и да си свърши работата сам, защото той си е правил бебето. Това е националната ни логика. Защо? Не трябва ли болницата да се грижи за медикаментите и да носи отговорността, ако ги няма и нещо се случи? По целия свят е така, но при нас е хубаво, че е онака - така никой не носи отговорност за нищо. Само родителите, че не са се справили...
Иначе като родители, работещи и работодатели нашето семейство си е плащало надлежно всичко: данъци, здравни осигуровки - и на нас двамата, и на цялата ни фирма със всичките й служители; но здравната каса на БГ, която е потрошила милиони за изработването на софтуерната си програма, да речем в Индия, няма пари за да закупи животоспасяващи средства за децата на България. Интересно. Родителите ще се оправят сами, оправни сме ние българите... Ако ли не - деца бол; едно повече, едно по-малко, това родината не я засяга. Който не е имал болен близък, той не се е сблъсквал с идиотската ни здравна система. Особено при раковоболните. Обаче пък мнозина си я харесват. Безплатно било, осигуровките не били големи, бутваш в джоба на докторите и те ти оперирате детето с предимство - живот мечта. Та, не бива така. Но в криворазбраната демокрация нещата вървят по тази схема. И ако имаш повече деца, да си си правил сметката. А дали ви е хрумвало, че ако днес си направите сметката и видите, че към сегашния момент можете да си позволите две (три, четири,..) деца и нещата са окей, и работа имате, и къща, и баби да ги гледат, и прочие там натаманености - утре може да ви удари животът изотзад и да нямате възможност да гледате и половин дете. Тогава какво? Избивате горницата до две/три.../и половина? Или при вас лоши неща не стават? Нещата преценени веднъж си остават при вас константа? Браво, тогава. Правиш си сметката, но идва и моментът без кръчмаря, и както и да си се подготвил, винаги може неочаквано да се окажеш по голо дупе ... Щото в реалния свят идват сериозни кризи, идват проблеми, и болести, и смърт на близки хора, и болест на дете, и загуба на къща, и уволнение, и все такива натурални събития. И ако всеки каже, "ами, пич, да си му мислил в началото" - верно ще се затрием от лицето на земята и по нашите земи след 100 години ще бродят само цигани... Но може пък така да трябва да стане. Да сме си правили сметката, нали така? :)))
П.С. Чопар, развесели ме, въпреки агресивния си тон! Не аз имам "здрав разум" и не си ти единственият мъж в БГ, за когото децата са ангажимент или безумие.Много сте и аз съм попаднала също на такъв :))))
За Държавата няма две мнения- има най- репресиращата политика в Европа към собственото си население, а какво става с обществеността- такава липсва, защото всеки се спасява, упреквайки останалите, мислейки, че той прави всичко разумно и никога не би се оказал в ситуация да търси помощ от други! Но животът ни поднася изненади, може би, за да разберем, че не можем сами да оцелеем и трябва да си помагаме особено в държава с прогресивно намалящ приръст на населението...
Диведи, браво за оповестяването!
Не знам колко и имало ли е детски по времето на бабите ми, но парите не са били водещи. Сега обаче нещата не стоят така. Дали така е в Европа, господа Политици! Или пък в друга Демократична Страна!!!
Но според мен държавата трябва да има отговорност и то сериозна само за първите 3 деца - от там нататък, решил си си, гледай си ги. Забележете, казва се, че майката се е улисала в грижи за новороденото си бебе. Т.е. тя ражда ново дете, знаейки, че няма къде да го гледа. Щото апартамент без нотариален акт и работодател помагащ безвъзмездно е силно казано някаква сигурност. Така че специално за 7те деца, наистина нямат никакво съчуствие от моя страна, само известно възхищение към подвига. Но не и съчуствие.
И все пак, проблемът на семейството доколко разбирам не са децата, а тъпата ни здравна система. Която дори и аз харесвах, докато не разбрах, че всъщност много малко неща в нея са наистина безплатни. И това, че дори по-малко ще станат от следващата година. Така че да се съсредоточим върху важните неща. Защо не направят трансплантация на костен мозък от близнака? Колкото и гадно да е, така детето ще има много по-голям шанс да оцелее. И като се появят по телевизията за нула време ще съберат нужните пари. Хората в България са доста състрадателни, противно на това което си мислим.
Казваш, държавата да помага до 3 деца. Повярвай, държавата нищо не подпомага, нито за едно, нито за три. Всеки с деца ще ти каже, че парите от детските надбавки стигат точно за нищо и аз ги отнасям към моралната подкрепа. Бедна ни е държавата и с тези добавки поне потупва родителите по рамото, един вид - нямаме възможности, но ви признаваме правата. Така че детските добавки са за мен справедливи, с оглед на малките възможности. Това семейство и не претендира за добавки.
По принцип социалната система служи да подпомага нуждаещите се. Защо децата, изоставени от родителите си, да имат по-големи права от деца със семейство, ако семейството е много специфично и има решим проблем? Не говоря за проблема със страшна болест, която, пази боже, може да сполети и хора с едно дете и разходите да са непосилни - аз не коментирам това в момента. Това, което коментирам, е, че социалната система би трябвало да помага на всяко семейство, което добросъвестно се грижи на децата си, където родителите работят, но има някакви временни трудности. Да се остави семейство със 7 деца, които ходят на училище и ще станат образцови граждани на държавата, без тая държава да даде някакво рамо, от рода на социално жилище, ми се вижда странен дисбаланс в приоритетите на социалната система - просто защото го сравнявам с изоставените деца. Те са 100% на грижите на държавата. На 7-те деца не им трябва 100% , а нещо много по-малко. Сравни ги с SOS-селищата, където се плаща на хора, само за да работят като родители. Питам се къде са социалните служби в този случай? За какво служат те?
Много добре знам контра-аргументите. Каузата е неспасяема.
За социалните жилища не знам на какъв принцип ги дават. И понеже предполагам, че е по-скоро безпринципно, наистина, държавата трябва да им даде едно и на тях. Но на същия принцип, всеки човек който иска жилище ще си нарои 7 деца. А и стои и другияс въпрос, колко голямо трябва да е това жилище, за да могат 9 човека да живеят вътре и да водят качествен живот? А ако не водят качествен живот, дали мястото на тези деца е при тези родители? Не че в дом би им било по-добре, но въпросът е, че не може просто всеки, който има желание да си народи колкото деца може и после да мрънка, че не може да се справи. Разбирам да са имали възможности (ама наистина), и да се е случило нещо - да тогава те са наистина онеправдани. Гадости се случват, от това не можеш да избягаш. Но да имаш 6 деца, да виждаш, че няма място къде да ги гледаш и да си родиш 7мо?! Съжалявам, но за мен това е пълна глупост.
Геноцид срещу българските деца - какъв е резултатът след шест седмици и половина
Ще си кажа, всичко ще си кажа.
I. Журналисти.
През изминалата седмица и половина писах пространни писма с всички линкове на:
1. Иван Бедров и блога му;
2. Маргарита Михнева и "Неудобните";
3. Валя Ахчиева и "Открито";
4. Иво Инджев и блога му;
5. Лили Войнова и Дневник
6. Миролюба Бенатова и БТВ
Резултатът? Пет отговора "нищо" и един "не знам". Сега, аз разбирам, че всеки е супер зает. Всеки има много задачи, проекти и от всички страни го дърпат. Това важи не само за 'водещи' журналисти, а за всеки днешен човек. Разликата между мен и тях е, че те са познати имена и лица и по-важното: те имат много по-голяма отговорност с нещата, които правят, пишат и снимат и които се разпространяват сред много, много българи. И като такива, би следвало да имат елементарна професионална етика и поне (поне!) да отговарят на подобни писма. За тяхно улеснение дори им предоставям тестови вариант на отговор:
А) Уважавам каузата ви, но в момента наистина съм много зает/а. При първа възможност ще се поинтересувам. Успех!
Б) Въпросът е наистина много сериозен. За съжаление нямам нито време, нито ресурси да му обърна подобаващо внимание. Надявам се, че разбирате, успех!
В) Госпожо, благодаря ви за доверието в мен. Тъй като се занимавам главно с политически коментари, ми е трудно да навляза в тази толкова сериозна социална тема. Все пак ще имам предвид случая ви, поздрави.
Г) Направих опит да се свържа с лицата, говорили в предишния ми филм. Категорично отказват да застават пред камерата и аз не мога да ги принудя, съжалявам.
Д) Политика на нашата телевизия е да не правим продължение на случай, разследван от друга медия.
Единственият ми коментар тук ще бъде - щастлива съм, че съм свободна сама да решавам какво да мисля, правя и работя.
II. Институции.
Тук имаме двупосочна кореспонденция. Повече от нас, много по-малко от тях.
Много хора от групата продължават да пишат, не знам кои, колко и на кого, но това е начина! Както казват Данчо и Деси от Спаси, дари на... " Да бъдем индианска капка. Това побърква ухилените лели и байновци, защото единствената им тактика е хората (народът, овцете) да се изтощят и откажат бързо. На този принцип се измъкват редовно." Е, този принцип умря.
Искам да ви приложа няколко цитата, извадени от контекста на смешно-срамната, президенто-вицепремиерска сага и вкарани в нашия контекст.
Цветан Цветанов, вицепремиер: "Това действие е пряко нарушение на чл. 32 ал. 2 от Конституцията на Република България. ... Президентът, който трябва да бъде гарант за правата на българските граждани си позволява сам да ги нарушава, и то по отношение на политическо лице от висок ранг". А лишаването на тежко болни граждани от законно лечение нарушение на кой член от Конституцията на РБ е, г-н Цветанов? А кой си позволява да нарушава Конституцията на РБ по отношение на най-ценните и беззащитни лица от нисък ранг?
Следващите цитати са извадени от контекста на предаването Сеизмограф по БТВ на 06.03.2010 и вкарани в нашия контекст:
Ангел Марин, вицепрезидент: "Там (в Президентството) трябва да се даде отговор, да се поеме ангажимент". А на писмото ни с вх.N 92-00-59 от 12.02.2010г кой ще даде отговор? Кой ще поеме ангажимент, г-н Марин?
Мила Власковска, зам. министър на здравеопазването: "Здравето е наистина изключително важно на хората, ние сме се клели в клетвата на Хипократ, която първото нещо е да не вреди..." Нима, г-жо Власковска? "Поради ангажираността на министерството и загрижеността му за хората..." - за кои хора, уточнявайте, моля? "Госпожо, ние спазваме законите..." - Хаха, извинете. Спазвате кои точно закони, Власковска? По отношение на кого?
Следващите цитати са отговор до Жанет Пеева, активен участник в групата във ФБ, от Лъчезар Иванов, шеф на парламентарната здравна комисия, с дата 09.03.2010. "Бих искал да Ви уверя, че Комисия по здравеопазването реагира незабавно при подадения от Вас сигнал. Като законодателен орган ние уведомихме Министерство на здравеопазването за съществуващия сериозен проблем. Поради липсата на отговор отново ще се обърнем към д-р Божидар Нанев за предоставяне на информация по съществуващия проблем, причините за забавяне доставката на тези жизненоважни за децата медикаменти и мерките, които са предприети за неговото своевременно разрешаване." Тук съм зачудена какво да коментирам. Върти ми се "крадеца вика - дръжте крадеца", но не е точното, ...нали?
Та това за институциите. Пишем на специален мейл zalbi@mg.government.bg, но със същия успех можем да викаме в дупка в земята. Пиша на Омбудсмана и на секретаря му Борислав Цеков, отговарят ми: "Проверката по Вашата жалба не е приключила. Искането Ви за информация за предприетите към момента действия е изпратено на отговорния експерт." Пишем унищожителни коментари, хората пишат унищожителни съобщения на стената в групата и ...това е.
Какво ли е да живееш без капка мъжество? Не знам. Знам какво е да се чувстваш като Индианска капка. Спокойна, постоянна, неуморима.
Но въпросът е кога държавата трябва да помага. Ако е богата държава - хубаво може да си позволи и до 5то и до 10то да помага. Но при бедна държава като нашата това е абсурд. И най-важното за мен, според мен държавата трябва да помага, когато това е изгодно на обществото като цяло. Изгодна на обществото е цифрата 3 - достатъчно, за да има положителен прираст, за да се гарантира на всеки правото да има дете и достатъчно, за да не доведе до реално пренаселване на Земята, което би било неприятно (да, България трудно ще пренасели Земята, но защо пък хората в Китай да имат по 1-2 деца, а хората в България по 5, просто не е правилно). И в идеалния случай, ако тези помощи са и добри като сума, те наистина ще са в помощ на майките. Сега какво се получава, дават някакви помощи, които са абсолютно недостатъчни и единствените хора, за които те са добър мотив за раждане са циганите. Нямам нищо против циганите, нито китайците, но за мен такава политика на държавата не е правилна. Ако даваш за по-малко деца, по-големи суми, съчетани със сериозни изисквания към живота на децата, за които се получават, това вече наистина има смисъл за обществото като цяло.
Държавата да възстанови безплатните лекарства за онкоболните деца - Facebook
От репортажа и от прочетеното във Фейсбук съм покрусена за отвратителната здравна политика на държавата. Как е възможно във 21век , да има толкова болни мозъци, които да измислят подобно нещо. Много ми е интересен коментара на европейските здравни министерства. Ще поровя, за да прочета, защото аз не го възприемам.
Какво е мнението ви за 28-те антикризисни мерки на правителството за кризата!!!
Та не е ли това геноцид над собствения народ. Това го няма и в Корея!!!
Защо да го няма в България, това което го има в нормалните европейски страни, щом и в Румъния много българи откриват евтините лекарства , за да лекуват себе си къде е България тогава.
диведи - токът поне ЧЕЗ го спират след повече от неколкодневно закъснение. И май се обаждат преди това - поне на нас ни се обадиха, щото не бяхме платили една сметка .
http://dnes.dir.bg/2010/03/18/news6048130.html
Здравейте!
Аз съм бащата на 7 те деца и на Таня.
Не можах да се сдържа ,да напиша нещо,четейки коментарите ви за мен и семейството ми.Не знам защо никой от вас не коментира факта ,че разбрахте за мен и за семейството ми едва сега когато ни сполетя трагедията с болестта на Танито и безхаберието на държавата ни.Вие не чухте за нас нито когато сме се местили 12 пъти,нито когато писах до президенти и управляващи за опасността да загубя дома си,поради някякви причини.АЗ НЕ СЪМ БЕЗОТГОВОРЕН ЧОВЕК.Ако не беше болестта на детето ми нямаше изобщо да чуете за мен, защото никой не е длъжен да се ангажира по какъвто и да е начин с моя и на съпругата ни избор да имаме 7 деца.Може да попитате всеки който е имал взаимоотношения с някои от децата ни дали те изглеждат онеправдани,страдащи,измъчени или ЩАСТЛИВИ.Така че г-н Чопар да кажете че трябва да бъда съден за това че съм създал 7 БЪЛГАРСКИ деца,които (повечето от тях) са отличници в математическата гимназия,имат сертификат от Кеймбрич за владеене на английски,пеят в най-добрите половдивски хорове
и са прекрасни същества....Вие скъпи дами ,едва ли знаете че прекрасната ми съпруга си взе шофьорската книжка когато децата ни бяхя 5 и станаха достатъчно големи за да ходят на градина.Без НИКАКВА помощ от близки и бавачки,тя с 5 деца завърши бакалавърска и магистарска степен по икономика,с желанието да работи, за да подпомогне семейния бюджет....Знаете ли ,аз не мога да си представя живота си БЕЗ НИТО ЕДНО ОТ ДЕЦАТА МИ...В момента въпреки че в къщата ни има 6 от децата ни ,тя ми се струва ПУСТА БЕЗ ТАНИЧКА .....
Знаете ли какво ми казаха децата преди няколко дни когато се бяхме събрали около масата..."Тате като я няма Танито сякаш половината семейство го няма...".
Ако не беше болестта на детето ми нямаше да разберете за жилищния ни проблем,просто щяхме да се изместим за пореден път изгубвайки 100 000 лв., които до сега сме инвестирали в този дом...НО не знам дали знаете ,че лефкемията е заболяване, което се лекува за период от 5 ГОДИНИ и през цялото това време детето трябва да се пази ,защото е много уязвимо, защото лекарствата и химиотерапията унищожават нормалната имунна защита на организма...
Така че ПРОСТЕТЕ МИ че ви занимавам с проблемите си , но в създалата се ситуация поради липсата на БЪЛГАРИЯ като нормална държава , мога да разчитам само на Бог и на останалите ДОБРИ БЪЛГАРИ ...
Всеки от нас си има собствено мнение по въпроса за брой деца и как трябва да се гледат и т.н. Аз няма да се извинявам за моето. Всички ви съчустваме за болестта на дъщеря ви и ще помогнем както можем. Но НЯМА да ви съчуствам за броя деца, които имате. Не ме интересуват дали са българчета или китайчета, щом сте си направили толкова, значи сте преценили, че можете да си ги гледате. И точно срещу това поне аз писаха - защо статията ни занимава със здравите ви деца, а не с детето, което наистина има нужда от помощ. Защо ни описват кой как ви помогнал и къде сте се местили, след като това няма нищо общо със случая. Важното е, че лечението е скъпо и дори човек с 1 дете нямаше да може да си го позволи. За мен е напълно достатъчно да се каже, че детето има нужда от скъпи лекарства, които държавата не осигурява, за да ми стане ясно, че трябва всички да помогнем. Останалото просто няма значение. Поне не и за мен. Защото всяко дете, независимо колко братя и сестри има, независимо колко е умно или не, заслужава да бъде живо и здраво. Всеки човек - също.
Днес прочетох за Христина от Панагюрище. Тя е в кома от 3 години и семейство Маврови (родителите й) я обгрижват постоянно. Те нямат свой живот, защото животът им сега е Христина. Давам линк, не за да измествам фокусът от Таня, а Румен и Ваня да прочетат и евентуално насърчат от борбеността на тези родители със сходна на тяхната участ. УСПЕХ!
Нека припомним и бамковата сметка за набиране на средства за лечението на малката Таня - BG22PRCB92304031258112 - в Прокредит.
http://www.facebook.com/pages/Sokove-Meleto-gltka-istinska-priroda/110545035652319?ref=nf
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!