следобедно

Май вече не мога да си представя ежедневието си без сутришното двойно кафе,двойно си е отвсякъде,хем два пъти повече кафе,хем така ме изстрелва от страната на сънищата,че ми се приисква след това и едно късо да пусна.Освен,че ми се приисква,но и го правя-пускам си и късо.Ей това си е троен старт .Кой кавото ще да ми разказва,тонизиращите напитки са крайно необходими.
Само че мислите ми в момента се въртят около млякото с какао.Не съм сигурна за тонизиращият ефект,но съм убедена,че може да достави удоволствие,или поне да ме усмихне.Пия следобедното си мляко с какао с умиление,някак си нежно и изтънчено,с мек цвят,приятно ми е да го гледам в пластмасовата чашка,като лекичко го поразбърквам,без да бързам.Бавничко отпивам първата глътка,леко го задържам в устата си,просто ме е страх,че може да свърши бързо,а никак не ми е приятно да видя дъното на чашата.Наслаждавам се,после пак отпивам.
Все пак ,идва мъничката утайка,останала след това.