Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
За колегиалните взаимоотношения мога да пиша много,та нали човек прекарва около 70% от съзнателният си живот в работа,сред колегите си.Изживяваш мигове от съществуването си,зависейки от нечие настроение,както и те изживяват мигове от техния живот,свързани с твоето,няма как,това е взаимозависимостта от общуването,миг от моя живот, изживян с миг от живота на колегата или колежката,много ми е странно някак си.Искам или не,това преплитане на общи мигове-създава някакъв дял от общата ми представа за човешките взаимоотношения-защото тук има всичко-симпатия,антипатия,привързаност,непоносимост,приятелство,омраза,по-рой от чувства,изразени гласно или тихомълком,това е общуването-с
всичките му хубави и лоши страни.
Ка да се науча да приемам хората естествено,като е вярна онази стара бабина максима-че човек съди за другите по себе си,като превъзмогна себе си ли?
Та това си е чиста еволюция на характера,аз явно съм в началото на пътя.
Донякъде съм съгласен с бабината максима, но според мен можем малко да я преиначим.
Човек съди за другите по себе си. Ако приемем човека, че е една кръгова диаграма, той запълва примерно 40 процента от нея. Останалите 60 са качества, които той няма и знае за този факт.
Щом той знае за тяхното съществуване, значи може да ги намира в другите хора. По този начин той може да съди за тях, без да превъзмогва себе си. Освен да не съм сигурен в значението на думата превъзмогва.
А иначе как аз лично аз приемам останалите. Примирявам се с факта, че в природата съществува разнообразие. Че всеки си има положителни и отрицателни черти. Ако взем да се замислям сериозно за всеки дали си заслужава да се общува с него и т.н. ще загубя прекалено много от живота си в размишления и ще пропусна много хубави части от него.
Затова ако питаш мен се върни от еволюцията, качи се пак на клона и се остави сърцето да те води, а не разума.
(Дано само съм ти разбрал поста, че е малко сложничко написа.)
dedale, как така "естествено"? На мен много естествено си ми звучи както си разсъдила ... А иначе тук ми се струва, че е заровено нещо малко по-конкретно и затова не се разбира съвсем. Може би (само предположение) нещо в тези взаимоотношения не ти харесва, т.е. има някакъв вид малък проблем. И ти се опитваш да го решиш, като "превъзмогнеш себе си", ама мен не ми звучи като многообещаваща тактика, защото ми се струва, че тогава не действаш в твой интерес.
Но, както казах, тук се намираме в света на хипотезите. Ако ти се занимава, може да драснеш нещо по-конкретно!
mikromax:разбира се,всяка максима може да се доразвие,твоята интерпретация ми харесва,някак си прагматична и конкретна в дадения случай,но на мен винаги ми е било трудно"да се кача на клона",а това би опростило толкова много нещата,ще ми се и аз така непосредствено да възприемах всички.
dargichka:май проблема ми ,като че ли не е толкова ситуационен,колкото в неумението ми да общувам така непосредствено,както би ми се искало,а и аз обикновенно търся причината в себе си,затова намесих еволюцията,незнам колко основателно де
Благодаря и на двамата за съпричастността
Dedale, явно си впечатлена от многото колеги, с които (както се оказва) трябва да прекарваш повече време, отколкото с близки и приятели.
Предполагам, че повечето са по-възрастни от теб и ти не се чувстваш с тях така непринудено, както до сега с твоите връстници.
Едва ли хората са недоброжелателни, така че според мен просто ти трябва малко време.
Имаш едно предимство в сравнение с времето, когато ще си вече на малко повече години: повярвай, наистина сега хората са най-доброжелателни на теб и ставаш център на внимание. Наслади се на това време, а не му се притеснявай.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!