Надеждата....

Мисля си колко са щастливи хората около мен, може да са всякакви но са щастливи и влюбени, това ги прави добри, мислиш си че имат всичко от което се нуждаят и навярно е така, но в същото време им завиждаш на щастието, започваш да се самосъжаляваш и да жадуваш за тяхното щастие….затваряш се в себе си….плачеш, чувстваш се ненужен, жалък и безнадежден. А изгубиш ли надежда дори и за малко си мислиш….колко си безполезен, поглеждаш на живота като нещо жалко и еднообразно, с времето се променяш и може би изгубваш надеждата която те е крепяла, но я изгубваш найстина, ставаш черноглед и ти остава само да чакаш следващия еднообразен и скучен ден…колкото и да не си признаваш дори пред себе си обаче винаги несъзнателно очакваш нещо да се случи, нещо хубаво…съвсем несъзнателно чакаш нещо ново, което ще ти върне живота…мисля че това хубаво нещо идва винаги и при всички………накрая всичко опира до надеждата…..изведнъж си помисляш, че и за теб ще изгрее слънцето, и докато си го помислиш то става, връщаш си пълноценния живот….а понякога докато си мислиш че всичко ще свърши просто ей така, живота ти прави изненада и ти си по щастлив от всякога………мечтаеш за още…………..