Учебни помагала за смесена разновъзрастова група

17 февруари 2011, 13:57 Публикувано в Предучилищна педагогика | 16 коментара , 6868 прочита
Ключови думи: смесена разновъзрастова група, учебни диференцирани помагала, приказна математика от 3 до 7г.

Здравейте колеги-предучилищници, аз съм университетски преподавател по методика на математиката! Подкрепям идеите, които споделяте във форума и знам колко трудно се внедряват в традиционната ни образователна система идеите на Монтесори педагогиката, ТРИЗ педагогиката, валдорфската детска градина и т.н. Скоро се сблъсках с административните ограничения на МОМН и повярвах , че у нас трудно ще се случат промени! От 2003г. досега, при поредица дискусионни срещи и квалификации, детските учители са поставяли проблема, че учебните помагала за "чистите" възрастови групи (І, ІІ, ІІІ, ІV) не са подходящи при работа с деца, възпитавани в условията на смесена възрастова група. Този проблем е ясен и за теоретиците, и за практиците - в дадена педагогическа ситуация (напр. по математика) се преплита различно образователно съдържание, различни са образователните теми, различни са възрастовите и психологическите особености на децата и т.н.. Учителите на смесените по възраст групи споделят, че е трудно да се работи с 4 подгрупи деца, имащи различни учебни помагала (напр. в една ситуация 3-4г. разпознават цветове, 4-5г. се запознават с петицата, а 5-7г. овладяват цифрата 2 и т.н.). За преодоляване на това диференциране на знанията, разработих и апробирах концептуален дидактичен модел "Приказна математика от 3-7г. в смесена възрастова група". Представянето му на научна конференция в Русенски университет (2009г.) спечели кристален приз за най-добър доклад. Тази година моделът бе разработен практически (Книга за учителя и 4 диференцирани албума за децата от 4-те възрастови подгрупи на смесена група). "Да, ама НЕ!!!- МОМН дори не допуска до разглеждане тези учебни помагала, защото (цитирам тяхно писмо за отказ) : "Няма програма за смесена група" (т.е, няма такава група, няма нужда от такива помагала, а реално смесените групи в България се увеличават). А и не е необходимо да има специална програма, защото националните програми на МОМН определят образователните стандарти (знания, умения, отношения) за всяко българско дете, независимо в каква организационна форма е обхванато (хомогенна "едновъзрастова" или нехомогенна "възрастово смесена"). Но е необходимо да има различни образователно-възпитателни модели според различните условия, различните възрастови структури и различните педагогически подходи и методи. Този проблем, който описвам, е аналогичен на проблемите в здравеопазването - вниманието на МЗ е насочено към общоизвестни болести и за тях има политика, но за редките болести (за тях не се говори) няма здравна пътека, финансиране и лекарства. Трябва да се признае, че смесената разновъзрастова група вече не е "рядко срещана" в предучилищното образование, а е една по-добра форма на организация на децата за социализация и образователно сътрудничество и трябва да бъде подпомагана (от МОМН, семейство, общество, научни работници и др.) А вие как мислите?

RSS за коментари Коментари

# | от deni_slava на 18 февруари 2011, 18:12

Здравейте,доц. Гълъбова!Аз съм ваша бивша студентка, работеща в момента това, което е учила и искала - педагог в детска градина.Поздравления за труда, който сте положили за методическата разработка за работа в смесена група. Огромно е разочарованието ми че не сте успели да я публикувате. Би била страхотно полезна за мен, за други учители като мен и най-вече за дечицата в тези групи. В момента работя в смесена група и наистина изпитвам затруднения както при самото планиране така и в самите ситуации. Пожелавам Ви да бъдете здрава и все така всеотадайна ва работата.Ще очаквам с нетърпение МОМН да преразгледа решението си и работата ви да достигне до нас.

# | от Elka Ivanova на 18 февруари 2011, 20:47

Здравейте,доц.Гълъбова!Работила съм с вашите помагала по математика и много ми допадат.Сега работя в смесена група и вашето помагало би ми помогнало много,на мен, а сигурна съм и на доста колеги.Ако има някаква възможност бих искала да си го закупя и поне да се запозная с него.

# | от darina galabova на 18 февруари 2011, 20:53

Здравейте, Дени и Ели, благодаря за мнението и подкрепата! Ще направя всичко възможно идеята да намери реализация. И не само заради вложения труд, но защото мисля, че този модел за работа в смесена група ще бъде в помощ на учителя и на децата! Поздрави и много творчески идеи и новаторство в педагогиката! С уважение: Д.Гълъбова

# | от Ilijana Mineva на 22 февруари 2011, 11:15

Здравейте доц. Гълъбова. Не Ви познавам лично, но много съм работила с вашите книжки по математика. Цитирала съм ги и в няколкото ми дипломни работи /все математика/. Ценя вашата прагматичност и яснота. Приоритета на игри. В общинската градина, в която работех използвах широко предложените игри по математика. Сега съм в частна и тук се появи точно този проблем-смесена група.Превръщах се в еквилибрист от тетрадките на децата от ПК и на ІІІ гр. Докато едните работят, обяснявам на другите, но....не бях доволна от резултата. До колкото съм запозната в провинцията смесената група не е рядкост и едно такова помагало е необходимо. По ПС и СС може лесно да се направи компилация на база на темите, но за математика и бъл. език- не става. А що се отнася до одобрението на МОМН.......знаем, че тази закоравяла, скърцаща бюрократична машина ,трудно се задвижва.

# | от darina galabova на 22 февруари 2011, 21:01

Здравейте уважаема Илияна Минева, благодаря за отзива! Разбирам проблемите при работа със смесена група и точно при използване на различните учебни книжки за съответните възрастовите микрогрупи. Много ми допадна сравнението ви, че детският учител в смесена група е като еквилибрист при работа с различните подгрупи. Това ваше мнение е споделено от доста колеги. Затова и се постарах да разработя дидактичен модел с картинни приказки (и книга с методически разработки), който да облекчи детския учител в смесена група, така че едновременно да работи със всички деца по едни и същи игрови, но различни познавателни задачи. Мисля, че проектът ми ще намери разбиране и в МОМН, просто малко ще се забави стартирането на учебните помагала. Отново Ви блатодаря за споделеното мнение и подкрепа! С уважение: доц.д-р Д.Гълъбова

# | от shelly на 24 февруари 2011, 09:23

Добре дошла, доцент Гълъбова! Благодаря Ви от името на цялата общност, че споделихте с нас като с колеги мнение и проблеми.

Не случайно слагам поста Ви в "избрани" - сега само лаконично ще коментирам, но се надявам от него да произлезе истинска дискусия.

Моят личен опит като учител е свързан повече с работа в едновъзрастови групи, но...има един период от професионалния ми живот, която е протекъл в група с деца на различна възраст. Спецификата на тази група беше и в това, че децата нямаха друг дом, освен детската градина. И там много ясно можех да видя как по-големите помагат на малките, как се чувстват малките в ежедневни битови ситуации, заобиколени от по-големи...Оттогава в мен живее убеждението, че разновъзрастовата група е по-естествена среда за децата специално до 7 години. За в училище не смея да коментирам, там класовете имат своите много сериозни основания. И да, знам колко безумно трудно е да се организира работа в група от 20-тина деца на различна възраст, която, на всичкото отгоре и да отговаря на изискванията на ДОИ.

Отговорът на министерството за мен е просто чисто административен.Едва ли ако се съзнава цялата проблематика, такъв отговор е реалистичен. Мисля си, че е възможно и нашите дискусии тук да помогнат, за се осмисли необходимостта от разнообразие и методическо осигуряване на това разнообразие.

# | от darina galabova на 24 февруари 2011, 11:05

Здравейте, уважаема Шели! Първо искам да ви приветствам за прекрасния форум, който дава възможност за развиване на иновационни педагогически идеи и споделяне на опит. Рядко си позволявам да се включвам, но чета мненията и споделените идеи, проблеми и постижения на учителите. Относно проблематиката за работа в смесена група съм съгласна с теб, че това е по-добрия модел за социално общуване и възпитание, близко до семейната среда. Трудно се осъществява на практиката образователното взаимодействие и традиционната образователна система у нас (не само в предучилищното образование) все още не е готова за алтернативни педагогики и свободно възпитание на детето. Разбира се, много по-лесно е да се "управлява" едновъзрастова група (клас), рамкирана в схемата на еднопосочното предаване на информация (на принципа "Аз казвам, вие - повтаряте и изпълнявате!"). И именно към този проблем се насочих: като се възпитава детето в условия на смесена по възрастов признак група, да се осъществи диференцирано педагогическо взаимодействие и взаимопомощ при овладяване на различно образователно съдържание. Става дума за синергетичен модел на образование и възпитание. Извинявам се за научните термини, но може би е време да поговорим за синергията в педагогика и образованието, която е тема №1 в много европейски страни и Русия. За мен смесената група е синергетичен модел и затова трябват специални подходи, методи и дидактични средства. Шели, чела съм твои предложения за похвати при разделяне на децата на микрогрупи по масички или за игри и те поздравявам! Благодаря, че ви има! Много здраве и творческа енергия на съмишлениците и приятелите на общността Предучилищна педагогика! С уважение: доц.Д.Гълъбова

# | от shelly на 25 февруари 2011, 00:19

За мен е чест. Благодаря.

Сега малко да се замисля върху отговора на МОМН. Философски погледнато, не знам как се нарича нещо, което е симбиоза от една част истина и една част неистина. Вероятно би могло да се оприличи на митично същество с крака на жираф, тяло на слон и начин на придвижване с врабешки крила. Дозата истина в отговора на министерството: "Няма програма за смесена група" /зад което се крие всъщност "като няма програма, няма по какво да оценим като качествени или некачествени едни учебни помагала, защото няма към какво да ги съотнесем"/; дозата неистина - понеже няма програма, не може да има и учебни помагала за смесена група.

Такаа. Аз разсъждавам по този начин-

Какво представляват ДОИ? - това е рамката на образователния /говорим за образователен, не за възпитателен/ стандарт, който е внедрен в нашето общество. Това е нещото, спрямо което трябва да оценяваме успешни ли сме като образователи или не. Както е известно, на 100% идеален успех няма, затова на 80% покриване на ДОИ в една група е реалистичен успех, защото пък под 80% си е чист провал /или за ДОИ-то, или за образователя/; Тоест, най-отгоре в схемата имаме една норма, рамка, която ни ориентира;

След рамката идва Програмата. Какво е програмата?-това е философията която ни ориентира в основните материали, от които ще ковем рамката, казано най-елементарно. Рамка може да се сглоби от всичко, независимо дали е Русинова, Монтесори, Валдорф, Стъпка по стъпка...Важното е коя е гледната точка, която приляга най-много на всеки един екип. А гледната точка зависи и от опита, и от широтата на мирогледа, и от цялостното отношение към детската личност, и от индивидуалните професионални вкусове на всеки един член на екипа. Общо взето, всеки екип във всяко едно детско заведение криво-ляво успява да се съгласи и да приеме една програма като единна философия, по която да работи. Но аз продължавам да твърдя, че рамката /ДОИ/можем да я сковем от всякакъв материал /програма/.

И така, докато с чука и пироните стигнахме до програмната система. Тоест, до точния начин, по който ще я ковем тая рамка, независимо от материала. И дотук умираме. Защото ако стройното ДОИ си е наместило Програма, а пък тя своя Програмна система, в която подробно е разписано как ще я ковем рамката във всяка една възрастова група...когато опрем до смесена група, там рамката и материалът се разпадат, защото не наем как да я скроим тая рамка едновременно във всички размери, така че да обхване различни възрастови групи.

Шах и мат. Защото на нас ни е сбъркано педагогическото ДОИ. Защото истински важното е не просто да сковем изискуемата рамка, а под тежестта на тази рамка, направена от всевъзможни материали - от коприна до бетон, важното е всъщност да оцелее Детето. Не да оцелее, това е вулгарно. Нашето педагогическо ДОИ би трябвало да е с нашата рамка детето да полети, а не така да го нагънем и напъхаме в рамката, че да го осакатим за цял живот.

Да си дойда на думата с две думи. Нищо не пречи - ни ДОИ, ни коя да е програма, да има помагала за разновъзрастова група. Такива би могло да има към всяка една програма /при условие, че материалът, който сме избрали за нашата рамка е достатъчно еластичен и естетичен, така че да го накроим по различни мерки/. Но да направиш такова помагало е джазът в музиката. Какво имам предвид. Джазът, освен всичко останало е и своеобразна импровизация. Нито един майстор не се наема да импровизира, без да е усвоил перфектно основите на своето изкуство. Просто, защото такава импровизация би била пълен провал. Майсторството да разделиш една и съща единица познавателно съдържание на две-три нива в рамките на 20-тина минути и синкретичните ситуации за мен са Джазът в педагогиката. Признавам за майстор педагог, която може да предизвика любопитството, активността и насочената емоция на децата от три до 7 години едновременно, поставяйки им една и съща задача с различна степен на трудност, и успее да ги доведе до усещането, че са успешни в това, което правят. Определено майстор е и този учител на бъдещи педагози, който може да направи помагало за такава ситуация, независимо по коя програма.

Но...както знаете, не всички хора обичат джаз.

# | от galina trifonova на 26 февруари 2011, 12:02

Здравейте, доц. Гълъбова,

Радвам се, че най-сетне се намери един преподавател с европейско и демократично мислене. Един преподавател, който отчита реалностите на практиката и НАИСТИНА се опитва да помогне! Благодаря Ви за грижата за смесените групи.

Аз съм учител в такава група и то не по необходимост, а по убеждение . Най-хубавото за мен е, че вече родителите разбират предимствата на тази група и напоследък в градината идват с изричната молба детето да бъде прието именно в "моята" смесена група. Така, че сте права: смесените групи не само няма да намаляват (по обективни причини - смесените групи в малките селища, които стават все по-малко и по-малки), но и поради увеличаващия се обществен интерес към тях. Вашите помагала не само че са необходими, но те ще стават, според мен, все по-необходими.Тъжното е, че МОМН върви СЛЕД нуждите и тенденциите не само в европейската, но и в българската практика. Зная, че образователната система е може би най-консервативната социална система, но ще попитам като един комичен персонаж: Консервативна, консервативна, колко консервативна да е?!:-)

Добре е да говорим с научни термини. :-) Нали за това сме професионалисти. Тревожно е, когато термините се използват самоцелно, за да придадат по-голяма тежест, когато зад тях се крие педагогическа немощ и се прикрива научната посредственост. Има и още нещо, което напоследък ме тревожи и искам да го споделя с Вас, макар, че е встрани от разговора за смесените групи. Пълната терминологична каша, която забелязвам напоследък в някои практически разработки. Според мен, интелектуалният терминологичен щурм, който наблюдаваме понякога в разработки на Ваши колеги на практическо ниво отеква като безсмислено бръщолевене, от което понякога не може да се разбере за какво иде реч. Не искам да давам примери, защото ми е мъчно за колегията. Но, нали разбирате, че тази невъзможност за професионално изразяване е тревожен симптом на състоянието на педагогическата практика, която пък е огледало на професионалната (университетска) подготовка и теория. И като стана дума за подготовка: любопитно ми е да разбера Вашите студенти получават ли практическа подготовка да работят в смесени групи? Имам предвид смесена група като модел на образование и възпитание, не като случайно образование, резултат на случайни обстоятелства.

Да, време да поговорим за синергията в педагогиката.....:-)

И не само за нея....

# | от darina galabova на 26 февруари 2011, 17:56
Отговор на коментар от shelly

Шели, възхитена съм от твоя анализ на това какво е ДОИ, Програма, програмна система и учебни помагала за деца. Не е силно да го сравня с поетична симфония: има поезия в разсъжденията ти за държавните нормативни документи, има полет на мисълта, има чувства и отношение, любов към децата (и учитлите), метафори, и сравнения... Една от причините да се включа във вашата общност е, че този стил аналитично и нестандартно, критично и гъвкаво мислене го намирам в статиите и мнетията тук. Благодаря ти за споделените размисли, които съвпадат с моите виждания за смесена група (и не само).

# | от darina galabova на 26 февруари 2011, 19:25
Отговор на коментар от shelly

Здравейте Галина Трифонова, най-после лично, макар и виртуално се срещаме. От Вашите споделени материали и мнения във форума мисля, че почти ви познавам, а и желая да ви срещна лично. Много творческа енергия, много познания, много отговорност към професията, много критичност и самоанализ и още много качества на педагог и личност .... такъв образ стои зад вашите статии. И толкова много въпроси ми задавате и то все "въпроси на днешния ден", че спокойно може да направим кръгла маса на тема "Качеството на образованието - проблеми и причини ". Първо, благодаря, че дискутирате моя материал за смесена група. Написах го екзалтирано, в момент на негодувание - аз не разбирах, защо не може да има едно помагало "Математика ... в смесена група" , при условие, че се спазват ДОИ и национална Програма. Сега, когато си говоря с Вас поне съм удовлетворена, че има разбиране. Галя, ти работиш в смесена група с педагогическо убеждение, че тя е по-добрия възпитателен модел (защото познаваш европейски образователни модели), но много други колеги работят в такъв тип група по принуда (социални, демографски и финансови проблеми) и срещат методически трудности при организацията и учебно-техническото осигуряване. Този проблем почти не се дискутира в теорията у нас, а практиката се справя благодарение на ерудираните учители. В непубликуваната все още книга на учителя аз правя проучване, което показва, че през 1984г. има една книга "Насоки за работа в смесена група в детската градина" към Програмата на проф. Елка Петрова и след това почти 20 г. няма публикации по проблема (само епизодичните 3-4 статии в сп.Предучилищно възпитание). Едва през 2005г. излезе книга по тази тема с автор Е.Събева (Пловдивски университет). Доколкото знам там има и учебна дисциплина, която дава знания на студентите за смесена група (основно социални аспекти на взаимодействие, но не и образователни модели). Не зная дали тази дисциплина е задължителна или избираема. При нас във Великотърновския университет знания за смесена група се предлагат в отделни дисциплини, но само теоретично (модели за възпитание). В отговор на втория ти въпрос: ясно е, че университетите също нямат специални учебни дисциплини за подготовка на учителите за педагогическо взаимодействие в смесена група (защото и МОМН не регламентира нормативно съществуването на смесения тип възрастова група). Нещата са взаимно обвързани. В случая аз си позволих да тръгна от практиката към теорията!

И по третия ти въпрос, Галя: за "интелектуалния терминологичен щурм в разработките, за научното бръщолевене" мога да отговоря само, че според мен "добрият учител (преподавател, учен) е този, който може достъпно и ясно да преведе сложния научен език на езика на обучаемия или аудиторията си". Тогава той ще е полезен на практиката. Иначе е безмислено да ни залива с наукообразни тиради, манифестиращи интелектуална мощ или параден академизъм. Ти всъъщност поставяш въпроса и за научната критика у нас! Такова нещо НЯМА! Защото ако имаше щяхме смело да посочим, че в тази статия...., или в Програмата на стр......, или в Книгата на учителя ...има грешни понятия, има плагиатство, или нищо не се разбира от указанията, които ни дават авторите. От друга страна теоретиците малко трудно превключват от научен стил на разбираем за практиката език. Налага се криворазбраното впечатление, че ако говорим на достъпен език, може да не ни възприемат за интелектуално и научно значими. Сега критически ще споделя, че в Програмата на проф.Н.Витанова и колектив, четейки раздел "Математическа активност" може много лошо да се объркаш в понятията класификация, сериация, измерване, като при това има и научни грешки. В дискусията по проекта на новата програма за детската градина се оформи мнението за високата научна терминология и сложен научен стил. Когато попитах автор на предходна програма, защо е толкова утежнен стила на изложението, той отговори: "Това е програма за интелигентни учители!". Е, как да кажеш, че нещо не ти е ясно в програмата? Още много може да говорим за научността и прагматизма в образованието, за това как е по света и у нас.

Ще завърша с това, че всяка подсистема носи качествата и несъвършенствата на основната система, от която е част. Обикновено органите дават сигнал на тялото, че то боледува!

Искрени поздрави от мен!

# | от galina trifonova на 27 февруари 2011, 12:00

Здравейте, доц. Гълъбова,

Благодаря Ви за добрите думи. Винаги ми е интересно да се видя през очите на другите. Особено, ако този поглед е доброжелателен и подкрепящ.:-) И аз Ви познавам от Вашите помагала и изпитвам истински респект към Вас. Ще ми е интересно да се срещнем на живо. А вие давате добра идея за такава среща: хайде да направим тази кръгла маса "Качество на образованието - проблеми и решения"! Ние, това ще бъдем Великотърновският университет и Сдружение "Педагогика без граници", създадено на базата на тази общност. А в управителният съвет на това Сдружение са и проф. И. Димитров и доц. Д. Димитров, което ще рече, че в нея има възможност да вземат участие и представители на Софийския и Благоевградския университет.(Аз самата знаете, че участвам в кръгли маси. :-)))) А това ще бъде наистина важна кръгла маса и има възможност да се окаже най-важната теоретико-практическа среща за годината. Стига, разбира се, Великотърновският университет и общността тук да приемат идеята.

Благодаря Ви за изчерпателните отговори. Картината ми се изясни: за научните среди и МОМН "такова животно" - смесени групи - няма. Слава богу, че работя в единствената призната от МОМН чуждестранна програма "Стъпка по стъпка", в която "това животно" е основна структурна форма (говоря за оригиналът, не за варианта, който шества в българските ДГ, под претекст адаптация). В тази програма разбрах какво значи индивидуален подход, индивидуална работа и работа в малки групи. Може би за това не съм изпитвала затрудненията на колегите: има възможност за диференциране на деца, задачи и съдържание. :-)

Да, знам, че основната част от колегията работи по принуда в смесените групи и борейки се с непризнаваните от МОМН трудности, обикновено не осмисля и няма как да осмисли (поради подготовката си и поведението на професионалната общност) и да приеме, че всъщност това което им се е случило е привилегия, а не неудача, дошла им от Професионалната съдба.:-) Точно за това пиша тук почти винаги и за смесените групи: за да подкрепя колегите и да участвам в промяната на отношението към тези групи. Всъщност, докато на смесените групи не се погледне като на удачен вариант за възпитателно-образователна работа, на "синергетичен модел на образование и възпитание", индивидуалният подход ще бъде също толкова "измислена" и едностранно представена тема, колкото и темата за агресията, например. А без подкрепа и грижа за детската индивидуалност, без признаване на правото на индивидуален темп на развитие, няма как да говорим за демократичност на образованието и за защита на личността на детето, а да не говорим за любимото на двете ни Качество на образованието. Но кой днес говори за демократичност и за качество на образованието?!За наше съжаление в министерството ни работят служители, не професионалисти с поглед към бъдещето и красивите думи, че в детските градини са хората на утрешния ден са само красиви думи, без грижата тези деца да се готвят за своето време, не за днес, за нашето време.

Нещо повече. Плачевният ми опит показва, че под идеята за демократичност, т.е. за свобода на изразяване, безкритично се дава гластност на дори вредни идеи и практики, стига те да са облечени в "наукообразни тиради и параден академизиъм". Да, права сте, научна и професионална критика напоследък няма. Всъщност и на запад, поне доколкото аз имам представа за това, критика в българският вариант "Разбий опонента" няма. Спомням си за лекцията на проф. Гарднър в тази посока. В София той обясни пътя на научното познание днес. Но говорим за демокрации, в които правилата са ясни и отдавна договорени, новото се подкрепя и се осигурява благоприятна среда за неговото развитие. Хората там живеят днес, с поглед към бъдещето, ние живеем "вчера" (за тях) с поглед към "онзи" ден. И това е нашата драма, на нас двете: защото аз се опитах да кажа моите идеи как да предотвратим агресията, а Вие поставихте ръка на пулса на предучилищното възпитание и поискахте да му помогнете, но в МОМН дори не признават, че то е болно.

Да, в колегията има интелигентни учители. Но не проучвайте, моля, нашата интелигентност с Речника за чужди думи и термини, а ни дайте нови идеи и концепции. Не съм съгласна с Вас, че теоретиците трудно превключват "от научен стил на разбираем за практиката език". Вярвам ще се съгласите, че проф. Гарднър не е последният в редицата на професорите-психолози, е речта му беше брилянтна: ясна, точна и професионална. Зад тази реч стоеше ясна и брилянтна теория, която нямаше нужда от "параден академизъм". Имах привилегията на слушам 3 лекции в Университета Принстън, изнесени от проф. Ави Уиндерсън от Школата по математика към Institute for advanced study (не зная как точно се превежда името на този институт в България: дали за теоретични изследвания или за авангардни). Разпознахме проф. Енрико Бонбиери - Филдс медалист, един професор от университета в Торонто и други професори. Презентациите бяха прекрасни и лекциите бяха брилянтни: ясно поставяне проблемите, елегантно проследяване на връзки и зависимости. И дори аз, с моят не много добър английски, успях да ги проследя и разбера. Мисля си, езиковите проблеми между педагогическата терия и практика в България ще се изчистят тогава, когато педагогическата теория излезе от мъртвата точка, в която се намира в последните години, а педагогическата практика (говоря за предучилищното възпитание) разбере собствената си стойност и набере професионално достойнство, извън емоциите и комплексарските изхвърляния. Да, проблемите на една система са следствие на целия болен организъм. Но оздравяването все от някъде трябва да започне. И защо това да не е точно "нашия" орган, "нашата" система?!

Помните ли приказката за новите дрехи на краля? Защо да не сме ние онова дете, което извикало първо: "Кралят е гол"?!

Хайде да направим кръглата маса........

# | от darina galabova на 27 февруари 2011, 14:07
Отговор на коментар от galina trifonova

Привет, Галя и благодаря за прекрасния стил на изложение и широките ти познания, които излизат извън българските граници. Предполагам, че препоръката "да не проучваме интелигентността на учителя с речника за чужди думи" е глобална препоръка към университетската и научната педагогическа гилдия у нас". Аз заставам на твоята позиция, че на практиката са необходими работещи възпитателни и образователни модели, основани на научна теория и съвременни идеи. Да ги разработят и предложат е отговорност и задача както на съответни научни специалисти и комисии, така и на учителите-новатори които са генератори на нови решения за съществуващи проблеми.

Ти не приемаш моето твърдение за невъзможността (мисля дори, че това е осъзнат стремеж към обратното) на някои теоретици да говорят на разбираем и в същото време логически и научно издръжан език! Разбирам те, но примерите които даваш са в подкрепа само на чуждестранни учени (проф. Гарднър и др.), а аз по-скоро визирах нашата педагогическа действителност, нашите теоретико-практически произведения и изяви. Нали си забелязала, не само при среща с чуждестранни учени на конференции и семинари, но и в "Шоуто на Слави" какво е поведението на хората от "другите демокрации" - естествения стил на говорене, чувството на хумор и автохумор, богата ерудиция, уважението към събеседника, откритото споделяне на опит и т.н. Сега се сещам за една лекция на Кен Ричардсън на тема "Съвременното училище убива креативността" (youtobe). Това е още един пример за стила на чуждестранен учен да представя своите идеи пред голяма аудитория. Е, как да не запея рефрена "Кога ще ги стигнем ... американците?" Макар, че през 2009г. бях в Минск и тогава си мислех, че и Беларус са по-напред от нас в стеремежа за прилагане на алтернативни педагогики. А те не са в Европейския съюз, който констатира липсащите "меки" (социални) ключови компетенции в учебните ни програми... До тук ще спра по тази тема...!!!

Във Великотърноския университет през ноември, 2011г. ще организираме национална конференция "Професионално-практическата подготовка на учителя в системата Университет - МОМН- образователни институции (детска градина-училище)". Мисля, че това е добър повод да се видим и с колеги учители, защото целта е да се срещнат "теорията и практика", да се обсъдят проблемите по подготовката, реализацията и квалификацията на учителите. Аз ще съм председател на организационния комитет и скоро ще обявим в сайта на ВТУ тематичните направления на конференцията. В програмата може да проектираме и кръгла маса, и студентска секция и конкурс за есе, и др. Едно от направленията ще бъде свързано с МОМН и списанията на министерството (Предучилищно възпитание, Начално образование, Математика и информатика и др.), които съдействат за професионалното развитие на педагозите. Все още сме в процес на предварително обмисляне на форума. От опит зная колко трудно се организира подобна научна проява.

Хубав ден ти желая, Галя и само положителни емоции!

# | от galina trifonova на 27 февруари 2011, 23:20

Да, май така излиза, относно проверката чрез речника за чужди думи. :-))) Макар, че първоначалната ми мисъл не беше чак толкова крайна. :-)

Доц. Гълъбова, говорим за теоретици в областта на предучилищната педагогика, не за квантова физика или генетика! Ако не могат да обяснят разбрано на нас, практиците, своите теории, как ще очакват ние да ги претворяваме в практиката?! Сигурно има какво да се теоретизира върху единсвеният обект - детето, но виждате, че това теоретизиране в последно време на практика не е довело българската предучилищна педагогика до нови върхове. А на Вас в частност е попречило да осъществите една прекрасна идея, защото за българската теория няма такова чудо като смесените групи! Не случайно Ви посочих примера с лекциите в Принстън. Там бях впечатлена не само и не толкова от техниката на презентиране, колкото на изобретателността с която бяха представени теоретични идеи така че дори на мен, невежата в областта на математиката чужденка ми станаха ясни (за момента:-)). Добре, не всички теоретици могат да говорят разбран, и в същото време научно и логически издържан език. Тогава?! Как ще стигнат идеите им до потребителите на тези идеи?! Какъв е смисълът на тяхната работа, ако идеите им си останат затворени между четирите стени на университета или лабораторията?! Да, зная, че има теоретични дисциплини, чиито език е толкова неразбираем за средно интелигентните хора, че техните представители изглеждат като отделна секта, когато си говорят помежду си. Но, пак повтарям, с Вас си говорим за университетски и научни педагогически среди, които се занимават с предучилищна педагогика. И то само когато става дума за разработки, които, как да кажа, са гранични. На границата между теорията и практиката, като програмите, например. Съжалявам, че примерите, които давам са все от чужбина. Но срещата ми с чуждестранната наука и практика (професионална) до сега винаги е била шокова за мен. И винаги болезнено съм се питала, толкова ли е трудно да се случи това и в България?! Впрочем, разбирам, че и Вие сте преживявали същото в чужбина. Не зная как е при вас, в университета, но след връщане от чужбина, аз се опитвам поне нещо от видяното да пренеса в практиката си. И не се срамувам, че го правя. Не мисля, че трябва да откривам топлата вода, след като вече е открита. Нямам вече и много време, за да си измислям алтернативи.:-)

Надявам се когато подготвите програмата за конференцията, да известите и общността тук за нея. Обясненията Ви звучат интригуващо и може би ще се намерят колеги, които ще участват.

Благодаря ви за чудесният разговор, доц. Гълъбова. Успешна и весела седмица! Все пак, въпреки, че ще е студено, през нея ще посрещаме Баба Марта!

# | от darina galabova на 28 февруари 2011, 12:26

Отново си права във всичките си разсъждения, Галя! Ще прекратя дискусията за теоретиците - проблемът го има, промяната предстои! И тя може да случи наистина от разширяването на кръгозора, от създаване и/или адаптиране на доказани педагогически модели! Аз като специалист по методика на обучението по математика внедрявам по-леко чуждия опит, защото един метод или едно дидактично средство е ефективно, полезно и забавно както за френските и руските деца, така и за българските деца. По-сложно е да се "пренесе" (а и не бива директно) програма, стратегия или нормативна образователна уредба. Но идеи могат да се адаптират... Така например, в списанието за Предучилищно образование в Беларус в началото на годината министерството обявява предучилищните заведения, които ще са "експериментална площадка" за дадена методика или програма (Монтесори, Зайцев, ТРИЗ, Пролеска или др.). Така се стимулират педагогическите иновации и се оценяват програмите. Всичко хубаво в методиката и педагогиката на чуждестранните колеги го представям поне на моите студенти или го експериментирам, и описвам в статии. Ще подаря една идея, която видях в Монтесори група - сензорна подготовка за писане на цифри. Купете цветна пластмасова тавичка и пакетче грис. Ето ви средство за писане с показалеца на ръката или с пръчица. Децата могат да рисуват геометрични фигури, различни видове линии, букви и др. (по указание или свободно). С леко разтърсване на тавичката основата е идеално гладка за следващото моделиране на графични знаци. А и началните учители няма да ни упрекват, че в детската градина се пише в тетрадки с квадратчета (запазена територия за І клас, според тях)!!!

Много здрава и работна Баба Марта! Желая ти много енергия и оптимизъм!

# | от pen_ss на 17 март 2011, 10:28

Колежки, благодаря ви за тази задочна дискусия. Аз също работя в смесена група - в нашата община едва събираме деца. През последните 4-5 години сме принудени в списък образеца ни да присъстват и деца навършили 2 години. И е факт, че родителите желаят дацата навършили 2 години да ходят в група с деца до 6 годишни.

Имам на списък 18 деца, редовно идват около 10-12, и от тях 6 нямат навършени 3 години. Голямо бягане, обслужване и много време за подготовка за ситуации. смятам, че е крайно време да има Програма и методики по направления за смесени групи. С нетърпение ще очаквам информация за предстояща в Търново среща.

Нямате права да коментирате тази публикация.

За мен

Общности

Етикети

Моите RSS

Учебни помагала за смесена разновъзрастова група

RSS за коментари Коментари