Ядосаното и усмихнатото човече...

    Това се случи...миналата година....Вече сме пораснали с цяла една година...Вече сме подготвителна група и то на финала...Някои от децата тази година отидоха в подготвителни класове. Не успях да разубедя родителите им, че в детската градина получават необходимата подготовка за първи клас. Родители се пообъркаха с трета подготвителна. Някои тръгнаха да ги записват в първи клас...Нали сме подготвителна? Подготвителна, но трета. Трета, но подготвителна...Други деца отидоха в подготвителни класове, защото така по-бързо щели да се адаптират към училище...
   Спрях да се питам кой обърка хората да си мислят, че след трета група идва първи клас...Идва за тези, които желаят децата им да тръгнат с една година по-рано на училище...Другите си остават в четвърта подготвителна група в детската градина и след това...в училище.  Знаете, че темата е дълга и обширна...За подготвителните класове в училище няма да става дума, защото не са предмет на моите размишления в момента...
   И така...Случката се случва след един следобеден сън...

   Седнали сме с децата на "свободни приказки". Кой как се чувства? Има ли някой, който да иска да ни каже нещо, което го вълнува? Някой на някого да е сърдит? Някой някого да похвали или да му благодари за жест или внимание?

   До мен небрежно съм сложила две кукли, които, "ако" трябва да се вярва на Станиславски, до края на нашия разговор трябва да "гръмнат"...Извинявам се. Пушката гърмеше. В нашия случай куклите ще се "включат" в разговора, когато им дойде времето. С една дума - подготвила съм се, но децата не го знаят.

   Говорим си ние, а очите на децата вперени в куклите. В един момент детското любопитство надделя и Ради ме попита: А тези кукли защо са тук?

   - Тези до мен ли? Ще ви кажа след малко - отговорих им аз.

   Градусът на любопитството надделява и другите деца започват да ме питат: Добре де, и какво правят при нас? Хайде да ни кажете!

   - Ще ви кажа, как така няма да ви кажа...Докато вие спяхте, те се скараха...

   Дойде ред на театрализиран етюд...Две от куклите говореха на децата, а третата се "втурна ядосана" и започна да повтаря колко много е ядосана...

   Спонтанната реакция на децата беше не като към кукли, а като към...хора....

   Никол: Защо си толкова кисело? Хайде да го приспим, за да не ни досажда.

   Ради: Не се ли усещаш, че пречиш в момента на другите? Някой сигурно му е изял сиренето. Хайде ние да му купим ново сирене и да се успокои.

   Албена: Сигурно не е пило чай и за това е ядосано. Не се ядосвай, ще ти купим чай. Успокой се!

   Анна: Ядосано е, защото е пияно. Да пийне една студена вода и да му минава.

   Йордан: Сърдито е, защото не е яло спагети. Мама ще му направи и ще спре да досажда.

   Ради: А не мислите ли, че е ядосано, защото не е спало много добре и защото се е въргаляло. Я да си полегне и да се наспи.

   Иво: Сигурно не е пило сок. Да го почерпим с един сок.

   Косьо: Аз пък мисля, че не е яло торта и затова е ядосано. Хайде да го разсмиваме.

   Никол: Яло е лимон и затова е кисело като лимон. Нека да си пийне малко вода да му се разкара.

   Вальо: Може да не е пило кафе. Ще му помогне печено зеле на фурна.

   Фарес: Защото не е спало спокойно, затова е такова. Да се наспи хубаво и да сънува хубави неща.

   Георги: Аз пък си мисля , че...не е рисувало хубаво и е надраскало рисунката си. Ето, така е...Затова си сърдито, нали? Научи се да рисуваш хубаво и да не драскаш, тогава няма и да се ядосваш. Толкова е просто.

    Никол: Не, не е това. Не може да чете и това го ядосва. Нека се научи да чете и да не се ядосва.

   Ради: Сърдитко е, защото си няма приятелче и затова е сърдитко. Хей, сърдитко, искаш ли да ти бъда приятелче? Сигурно си нямаш приятели...Искаш ли и Ивчо да ти бъде приятел? Той е мой приятел, ще бъде и твой.

   Албена: Чакайте! Чакайте! Май някой не му е купил за рождения ден подарък. Нека да има още един рожден ден и да му подарим подарък.

   Анна: Сигурно някой му тропа в мазето като спи и затова се е ядосало. Когато се ядосва, да пие една чаша ледена вода и ще му мине.

   Елена: Да. Не е спало и е кисело. Да спи хубаво и да не е кисело.

   Калина: Ядосва се, защото не работи хубаво.

   Йордан: Сигурно много е работило и сега трябва да излезе на почивка. Затова трябва да си направи една люлка и да се люлее. Така бързо, бързо ще му мине сърдене, ядосване и всичко.

   Ради: Аз предлагам да се измие хубаво и да ходи на детска градина. Там да го научат да не се сърди и да яде заедно с другите деца. Да бъде добър, да е умен, а не като Александър да ги удря и обижда...и да не го научи на някои лигави неща.

   Александър: Ядосано е, защото е кисело. Трябва да яде сандвичи, картофи и да пие сок.

   Вальо: Ако е пило не студена вода, а топла, как да не е ядосано???

   Фарес: Сигурно е яло лимони и е станало кисело. Нека си хапне нещо вкусно.

   Иво: Тогава да пие вода и да си ляга да спи три часа.

   Косьо: А ако не е яло сладки и затова да се е разсърдило??? Хайде да го почерпим...
   И така си валяха предложенията на децата...Валяха...до...момента, в който ядосаното човече - куклата не им каза, че е ядосано, защото му е скучно и от нямане какво да прави, си се ядосва ли, ядосва....Децата избухнаха в смях...След това се спогледаха заговорнически и започнаха да си шушукат нещо...В следващ момент по-оперените деца започнаха да искат думата....и казаха становището на групата, че е време за "нещоправене", за да не започнат да се ядосват като ядосаното човече от скука и тогава ще се чудя какво да ги правя...
   В същото време усмихнатото човече /усмихнатата кукла/ си "седеше спокойно" и никой не му обръщаше внимание...
   Извод - мой....Май не е лошо да си ядосан, защото така ще ти обърнат внимание....Ако си тих и спокоен, и усмихнат, дали пък няма да останеш незабелязан...и в някакъв момент да не се изкушиш да се понамръщиш, та да те забележат....Това последното по посока шеговито - сериозен тон...Хм...Повече сериозен, по-малко шеговит...
   ...Е, деца, време е за игра. Кой, къде, с какво и с кого иска да си играе???