Първи работен ден след отпуската

Днес беше първият ми работен ден след отпуската.

В петък минах през детската градина, да проверя какво-що в понеделник ще се прави. Ремонтът не само не беше свършил, но и беше до никъде. Още се чупеха стъкла, пет пръста прах по коридорите, чували с материали на майсторите, дори липсваше централната врата на градината. А че навсякъде по коридорите и групите миришеше на боя и разредител е излишно да уточнявам. Ремонт. Прозорците сменени, вярно. Хубаво е. Пак е вярно. Само дето са като кръпка на фона на голямата детска градина на която не е правен външен и вътрешен ремонт от години и в която понякога мирише на мухъл...Нищо, и на това ще му дойде времето.

Разбирам, че в понеделник групата в която работя и съседната ще приемат деца. Уточняване на смени и прибиране в къщи. Това, което видях не ми даваше сигурността, че в понеделник може да се приемат деца,но знае ли човек. Казах си: Понеделник бързо ще дойде и наистина бързо дойде. Отивам сутринта рано, рано. В групата ми свети /една леля беше подранила/, пред вратите чували, материали, мирише, пода в стъпки, но чакаме деца. Някакво запушване на канал, отново къртене...

Деца дойдоха, но така ли трябваше да е? Ремонтът още не е свършил.

Колеги, т.к. в момента вали дъжд - нека ни върви по вода тази година!