Върнете се към Предучилищна педагогика | Профил | Публикации
всички ключови думи
Минаваха години. Започнах често да гостувам по тлъки и седянки. Моми и момци ме слушаха в захлас. Украсяваха ме с нови измислици и аз в полунощ излизах от седянката по-богата и по-интересна. Колкото повече се сприятелявах с хората, толкова по-мъдра ставах и по-поучителна.
Особено много ме обичаха децата. Те забравяха за лудориите си, за да заобиколят сладкодумните си баби. Притихваха така, че в стаята се чуваше само къкренето на чорбата в котлето и съскането на съчките в огнището, и мъркането на котарака.
Каквито и да са приказките, навсякъде се посрещат с интерес. Във всяка една се крие мъдрост,от всяка една приказка можеш да се поучиш. Затова и аз съм вълшебен извор. Който пие от водата ми и мие очите си, става добър, честен, умен, съобразителен - както добрите герои от приказките, които всякога побеждават злото. Обичайте ме и ме четете. Използвайте моята съкровищница, за да успеете.
Разказах приказката по памет. Нямах навика да си записвам източниците, а е трябвало.
Слушах те в захлас, Дале...:-)
Честити са децата ти - и твоето, и чуждите, че имат такава разказвачка!
Ти, Приказката, все още омагьосваш хората. И когато се намери майстор - разказвач, и възрастните все още приемат твоята магия в сърцата си. И забравят грубия, меркантилен, безмилостен и безсърдечен свят. И стават добри. Особено по Коледа - единственото време от годината, в което хората вярват в приказки и чудеса. Приказките ни убеждават, че ако човек не губи надежда - има и бъдеще.
А децата! Те живеят в приказка. И обожават да им разказваме. Приказките влизат направо в душата им и ги правят мъдри не за възрастта им. Сякаш ние знаем колко трябва да са мъдри за възрастта си. :-)
И така
Имало едно време........
П.П. Имам една идейка, но мисля да ти я споделя на личната поща.
Превод Валери Петров
От къде идат приказките?
От космоса някъде?
Аз лично си мисля,
че ги има навсякъде.
В дървото, на масата,
в розата, в каната...
Както пеперудката,
в твойта шепичка хваната,
като черната семчица
в сърцето на динята,
всяка приказка, мисля си,
е сякаш царкинята,
спяща и чакаща
да бъде събудена
и от своята хубост
да се види учудена.
Но за всичко туй трябва принцът
да разчупи магията,
трябва някой поет
да отвори кутията
на свойта поезия
и разправят мнозина, че
ако нещата
развият се иначе,
то каквото да казват
очилатите учени,
просто хиляди приказки
ще останат заключени,
а и твоята също,
за днес обещаната,
ще си спинка във розата,
във масата, в каната....
Човек обича детството си така, както обича дома и Родината си. Казал го е Екзюпери, или може би някой друг, но е вярно. А е вярно, защото детството е един прекрасен свят от чудеса и странности и приказното и вълшебното са главните жители на този свят. Защо ви го припомням ли? За да не го забравяме този свят от чудеса и странности, без който животът на нашите деца няма да е същият. И ако ние решим и спрем да му вярваме, все едно да се простим безвъзвратно с детството си, с мечтите, поезията и полета на въображението..."Учените глави" биха ни упрекнали - кажете истината и не смесвайте логиката с фантазиите...И все пак...Нека да запазим атмосферата на тайнствено съучастничество и да се постараем да превърнем детството на нашите деца в неповторимо преживяване и незабравим спомен.
Детство - вълшебство, чуден вълшебен свят населен със знайни и незнайни герои. В света на приказното. В света на вълшебството. Приказен свят. Чудна книга. Чуден свят.
Отвориш една страница от тази чудна книга и...от нея излизат скъпи познайници. Ето, Кума Лиса се е забързала за някъде. Каква ли нова хитринка е замислила. А, ето го и Кумчо Вълчо, и Червената шапчица, галената Богданка, Пипи Дългото Чорапче с Томи и Аника, Малечка Палечка, Хензел и Гретел и още, и още герои от детски приказки и книги за деца.
"Приказки, приказки....Имало едно време....Така започва всяка приказка...и така започва твоята разходка в един вълшебен свят...Имало едно време....И чудните приказки побеждават злото.Пълнят сърцата с красота, добро и вяра. Имало едно време...И грейват усмивките. "/Източник:Христоматия на Моливко/.
Бабините приказки
Дора Габе
Буен огън във огнище грее,
тънко злато по стените лее.
Седна баба,до нея дечица,
наредени глава до главица,
едно в друго раменцата сврели-
сенките им на стената спрели.
Приказките баба не забравя,
все разправя,разправя,разправя
как отишла Мара Пепеляшка
във двореца с златната си дрешка,
как се тъкмо на крачето хвана
чехълчето - как царица стана.
А децата слушат като неми -
сенките им стават по-големи.
все разправя, разправя, разправя
за оная дълга, дълга зима,
дето толкоз много, много вълци има,
и за Вълчо, що го лъга Лиса,
та гората цялата се слиса!
А децата слушат! Среднощ стана -
сенките им стигнаха тавана.
за онова страшно, дето мина
и на топка влезе през комина,
сенките им вече са стопени.
Само вънка тихо месец грее
и на прага клоните люлее,
само тихо шумолят липите
и разказват приказки звездите...
Кой е страшният герой в приказките? Най-страшната, най-грозната, най-очарователната баба на света. Често тя плаши децата, опитва се да провали техните празници, краде техните подаръци, но разбира се нищо не се получава. Всички нейни опити за намеса търпят пълен провал...
Баба Яга - ужасната зла старица, която лети на метла, живее в къщичка на кокоши крака. Всъщност, деца, не се стахувайте от нея. В действителност Баба Яга не съществува. Знайте, тя е само в приказките.
Как бихте изиграли ролята на Баба Яга в една театрализирана игра? Каква е Баба Яга - страшна, с изкривено злобно лице...Какъв е нейният глас? Какво ни е нужно, за да изиграем нейната роля - подходящи дрехи, метла, промяна на гласа..
Необходими са ни кукли - Баби Яги, параван, едно момиче, което да изпълни нейната роля, друго момиче да имитира смеха и още? Вместо истински параван, можем да използваме воал, две деца ще го държат от двете страни и параванът за кукления театър е готов. Там ще отидат желаещите да разиграят ролята на Баба Яга с куклите баби Яги. Какво ще правят останалите? Ще разучим заедно едно стихотворение за Баба Яга и всички заедно ще си направим театър, в който за всеки ще има роля свързана с Баба Яга.
Чувай как
Из "В лунната стая"
Валери Петров
Чувай как,
чувай как Баба Яга
бяга, бяга,
грозна, с крак като тояга!
През шубрак
и през гъстак,
ето пак,
трака кривият и крак!
Слава богу,
много, много
ний не се боим от нея.
Баба Яга ли? Къде я?
Баба Яга е измама!
Всъщност Баби Яги няма!
И все пак,
и все пак,
чувай как
в нощ и мрак,
през шубрак
и през гъстак
Време е за театър!!!
Параван и деца с кукли на Баба Яга. Момиче, облечено с подходящи дрехи за ролята на Баба Яга и метла. Останалите деца са разделени на две групи, застанали една срещу друга. Всички едновременно казват думите от стихотворението, но и всеки изпълнява персонална задача, свързана с образа на Баба Яга. Отначало говорят силно, след това започват да шептят, обръщат се едно към друго, докато казват думичките. Правят гримаси, потропват с крака, заканват се с пръст на Баба Яга, след това отново говорят високо, в един момент дори наперено, с ръце на кръста и клатейки заканително глава /когато казват, че не се боят от нея/. На края отново шептят.../ И все пак../ Междувременно момичето, което играе ролята с метлата, също казва думичките, спира, лети с метлата...но се движи пред останалите деца, а децата зад паравана казват думите, но и движат куклите. На финала - момичето, което имитира смехът на Баба Яга..и тишина.
...Баба Яга е измама...Всъщност баби Яги няма...
Децата го приемат много емоционално. Усещат общата емоция и дават всичко от себе си за постигане на крайния ефект - изграждане на комичен образ на персонаж от техните приказки, с когото обикновено ги плашат. Така де, от къде накъде ще ни плашат с нея, си казват децата, ние сме по-силни и по-смели от нея и.....приказката продължава.
Сладкодумко.
Отново нахвърляни бележки по романа-приказка "Най-златното злато" от Петя Караколева.
...От къде мине приказката - всичко става прозрачно и светло. Приказката е навсякъде - край нас и в нас. Само какво трябва да умеем? Да я видим.
Искате ли да потърсим днес герои за нашата приказка в най-обикновените предмети?...В тази шапка. В малките пастелчета. Царица Гума /ще я намерите в бездънните детски джобове/. Едно лакомо перде. Е, вече май избрахме героите за нашата приказка. Теглете си карти от първата група - непослушен герой.
Аз избирам за непослушни герои пастелчетата. Те били вече съвсем мънички. Рисували все разни небивалици...Кон лети с балон, сблъскал се с ръмжащ балкон. Кацнал върху печка, яздена от Малък Сечко. Заедно с клечката пирували в аптечката. А един ботуш победил с туш някакъв пунш.
Пастелчетата живеели в своята кутия, но нали се били изтрили - сега тя им изглеждала просторна като бална зала. Само щуротии вършели, но имали добро сърце. Хартиените им дрешки се били изпокъсали и те приличали на малки дрипльовци...
Юнакът ще бъде една шапка.
Замислило се момчето, а замисли ли се то, значи нещо много интересно ще изкочи от пъргавата му фантазия...Шапка подскачачка. Имала си тя един крак като пружина. Можела с него да скочи до Луната. Да, ама за това била нужна енергия. Шапката подскачачка си я набавяла от новите добри мисли на хората. Можела да става невидима и да се мести незабелязано от глава на глава.
Дарителят било едно перде. Лакомо било то, лакомо за какво? За шоколад? За сладолед? За боровинки? Не познахте. Пердето лакомо гълтало новини. Сърбало произшествия вместо супа. Хапвало си актуална информация. За десерт хрускало препечени смехории. Уж било добър вълшебник, а вместо разни летящи килимчета, жива вода или всевиждащо огледало, пердето си имало телевизор, радио, вестници, списания. Те го хранели с новини и то тъй било затлъстяло, че не можело да се помръдне. Спомняло си за времето, когато било тъй прозрачно и леко...Вятърът го развявал като пеперуда край прозореца. Колкото повече затлъстявало, толкова по-тежко и непрозрачно ставало пердето. Стаята му тънела в полумрак....
Их, Дале, това най го обичам в детската градина! Приказки отвсякъде, от всичко и за всичко. Представете си ситуация по математика, и не съвсем по математика; по български език- и не съвсем по български език; по социален свят - за взаимоотношенията и ценностите; и не съвсем - представете си една приказка. Приказка за борбата между доброто и злото. За цар Прекресен и цар Ужасен, за техните замъци, построени от геометрични фигури; за технити две царици, накичени с накити, обрисувани с най-точни думи;за техните войски и за битката, която водят. Какъв ли ще е краят на тази битка? Нека децата да решат - и ще се изненадате колко красиви, причудливи, фантастични, реалистични и възхитителни са техните "завършеци". Аз съм ги чувала, опитайте и вие. А как ли ще изглеждат нарисувани? Ами на живо? ..
Детската градина е историята на "Приказка без край", фантазията, която създава света и побеждава нищото. Дале, продължавай, моля...
Петя Караколева
какво е и сама не знае,
че може, може ето там
да бъде портокал голям,
че може, може ето тук
да бъде пролетен капчук,
да бъде слънце и звезда,
да бъде живата вода,
да бъде нещо друго живо
и интересно, и красиво...
Къде е приказката? Тя е...
къде е и сама не знае,
че може да е в розов цвят,
в шума на весел водопад,
в гласа на горския скорец,
в брадата на добър мъдрец,
в черупката на охлюв стар,
в короната на хитър цар,
в росата, вятъра, снега,
във песъчинка на брега...
Какво е приказката? Тя е..
какво е и сама не знае...
къде е и сама не знае...
Но от началото до края
е приказка - това се знае!
Следва цар Ужасен с царица Подляжка /от подла/, синове Лакомчо и Карамелко, стражи Глупавко, Разпилявко и Игралко, рицар №1, №2, №3, №4, №5 и №6.
Дори физическото мина и то така царски - господарски.
Най-интересното беше, че без да им дам каквито и да са насоки...само имената на царете, децата предложиха останалите имена и както се вижда, подчинили са ги на имената на царете.
За следващия път предложиха да се разделим отново на две царства - на цар Разпилявко и на цар Подигравко...
Забелязах, че по този начин разделени, децата започват да се чувстват по-специални, по-отговорни, по-важни. Разделени на групи с поставена обща задача за разрешаване, от есента ги наблюдавам, по-различни са от началото на лятото...Вече сме ...в трета група и нямаме нищо общо с бебешорската втора...
Нямате права да коментирате тази публикация.
Още...