Празниците в детската градина

   Ако ме попитате, защо не работя по готови сценарии, имам отговор, но той не е от съществено значение в случая.

   Празникът има особено място в детската градина. Той не е самоцелен. Хайде да празнуваме и готово. Неговата важна и съществена цел е децата да усетят общата емоция, да се усетят съпричастни с нея - от предварителната подготовка, до крайния резултат - изява пред публика.

   За мен винаги предварителната подготовка е носела повече заряд и по-голяма радост от самият празник, като изява. В самото представление има доза напрежение. Чак на следващия ден след празника се смъква товар от плещите и може да се усети удовлетворение от свършената работа, но това е после, когато всичко остане зад гърба.

   Стъпки към реализиране на празника.

   Разговор с децата на тема: "Кой в каква роля се вижда в един детски празник?"

   Те понякога дават невероятни предложения. /Веднъж в един такъв разговор, едно момиченце предложи "Танц на принцове и принцеси" и разговорът тръгна в посока старинна музика, кралства-господарства, по-специални тоалети /костюми/, коронки на принцеси...

   Записване идеите на децата.

   Когато записваме идеите на децата, или каквото и да е казано от тях, се усеща тяхната значимост и важност. Самото дете, дало предложение, идея, се чувства "важно", специално и със самочувствие, че ето, и неговото предложение ще намери място в празника на групата.

   Идва ред на търсене на идея, подчинена на детските предложения.

   Търси се зрънцето, около което да се завърти празника - думи, танци, движения, песни.

   Търсене на литература, стихове, думи, песни, танци, които да подкрепят зрънцето.

   Споделяне на вече оформената идея с децата, след като сме се постарали да обхванем максимално техните предложения.

   Прослушване с тях на подходяща музика, на която сме се спрели. Как ще я възприемат децата, близка ли им е, усещат ли я? Въздейства ли им? Ако запеят веднага, или започнат да танцуват в момента на пускането и, значи е намерена точната музика.

   Често ми се е случвало да търся "нова" музика, "нечувана"досега от децата, както и непознати песни. Веднъж търсех песен за България - непозната, не изпята. Беше ми отговорено в шеговит тон: Напиши я! Да но не мога, но мога да търся...

   Обмисляне какви да бъдат костюмите, дрехите на децата.

   Декори, реквизит - не бива да ги оставяме за последния момент.

   Идва ред на движенията - във всеки един момент кой какво ще прави.Статичното положение и рецитирането не са най-доброто решение.

   Когато всичко това е готово, сценарият написан, но все още в суров вид, отново разговор с децата. Прочит на сценария, очакване на реакция от децата, мнения, предложения за промяна - допълване, премахване на моменти от него.

   Окончателно оформление на сценария - думи, песни, танци, движения. Търсене на думи - акцент, които ще се казват от всички деца. В песните - да пеят всички, не съм привърженик на соловите изпълнения, ако сценарият не го изисква.

   Песните? За да "оживее"всяка една песен, необходимо е да и се вдъхне живот-с движения, изражение на лицето и много, много настроение.

    В танците - да участват всички - само ако по сценарии са включени много танци, които да позволят участието на всички в различни танци отпада това изискване. И все пак - желателно е да има поне два танца, в които да участва цялата група, освен индивидуалните. Да се помисли за "ефектите"при танците.

   Какво ще е един танц без тези допълнителни "ефекти"? Ако ще е ръченица - да е закачка, да има кърпи за всички деца, менчета, стомни, някой и друг калпак, тояги. Ако ще е сиртаки - за всеки танцьор да има цвете или хартиена картонена чиния. Какъв испански танц ще е, ако няма "бик", тореадор, червен плащ, червено цвете и ветрило за момичетата, китари за момчетата....

   Първи официален прочит.

Много държа на този първи прочит, за да няма след това от онези, интересните детски гласчета, когато интонацията стремглаво се извисява със всяка следваща дума, или монотонното казване на думите. Показване на движения - за думи, танци, песни.

   Прослушване гласчетата на децата.

   На кое дете, кои думи най-добре ще подхождат. Кои движения? Кой танц?

   Раздаване на ролите.

   Една седмица работа с децата по сценария в групата.

   Раздаване на думите, ако е необходимо. Често децата ги научават в групата, както и целия сценарий.

   Репетиции в групата.

   Когато усетим, че е дошъл моментът, тогава и идва ред на репетициите в музикалния салон.

   Междувременно декорите, реквизита, ефектите, костюмите са готови.

   След няколко репетиции празникът - спектакъл е готов за пред публика. Хайде на спектакъл!!!!

   Преди това, ще ви разкажа как организирахме един празник за децата от подготвителна група в предишната ми детска градина.

   Спазено беше горе написаното.

   Веднъж, както си слушах радио и ми хрумна да попитам родителите каква музика са слушали, когато са били на 20 години. Какви танци са танцували? Започнаха да ми носят листчета, на които съвсем старателно бяха записали имената на групите и танците. Реших да намеря начин да включа тяхната "младост" в празника.

   Родителите организираха родителска среща на която избраха една от офертите за направа на албуми. Избраха и няколко от родителите, които да потърсят сладкарница, в която да продължи празникът, след спектакъла в детската градина. Определиха сумата, която да се събере за почерпката в сладкарницата и подарък за всяко дете.

   Нещо обаче все ми се натрапваше в мисълта. Групата беше сменила няколко учителки и няколко лели. /Аз се върнах на работа след майчинство, когато децата бяха във втора група./ С децата бяха работили четири учителки и три лели.

   Искаше ми се да бъдат уважени всички, които бяха с тези деца през четирите им години престой в детската градина. Поканихме ги. На децата казахме, че ще има изненада на празника. Ще дойдат гости, които те познават, но ще разберат кои са в деня на празника.

   Като каниш гости, трябва и да ги посрещнеш както трябва. Купихме цветя от борсата, за да са големи букетите, оформихме ги в градината и вече наистина бяхме готови да посрещнем гостите, публиката.

   Музикалния салон украсен с много балони. Тишина в залата. Спектакълът започва! Децата се представиха в най-блестящата си светлина, защото това беше нашият празник - на децата, учителите, музикалния ръководител и на родителите.

   Заедно го сътворихме, заедно го подготвихме. Това беше нашият празник!!! Децата се раздаваха на сцената, да си призная - аз също пях и танцувах с тях.

   Време е за последни акорди. Поклон пред публиката. Заслужени аплодисменти.

   Време е за поздравления и подаръци: директорката, учителите и лелите, които бяха работили в групата. Всеки от тях получи букети цветя от децата. Те от своя страна ги поздравиха с мили думи и напътствия.

   Отново поздравления - от децата за нас, учителите на групата и много, много цветя....

   Последно качване в групата. Седнахме на полукръг, така, както всеки ден правехме - да се видим, да усетим настроението, да споделим радости и тъги, а аз да "усетя"групата.

   Пред мен в момента седяха вече пораснали деца.

   Разказах им спомен от моите детски години, когато и аз ходех на детска градина, когато имаше кукли с които се играеше, и такива, с които не се играеше. Казах им, как си бях обещала още тогава, ако стана детски учител да няма кукли там, горе и тъжни детски очи, там, долу...

   Казах им още, че времето, през което бяхме заедно за мен не е пропиляно  напразно. Ден с ден не се е повтарял и скука не е имало. Всеки ден е бил емоционален по своему, различен...

   Време е да тръгваме...

   Взех менчето с вода и здравеца...Ще ги видя ли някога отново, а като ги срещна след време, ще ги позная ли??? Та те са седемгодишни деца. Ще се променят със времето.

   Групата ни беше на третия етаж. От тук нататък нямаше сценарий. Слизахме по стълбите, децата казваха общите си думи от сценария, пееха  "С песен по света".

   Излизаме от входа на детската градина, лисвам менчето с вода, да им върви по вода в живота, а в двора на градината родители, гости, каки, батковци, лели, чичовци направили шпалир. Отново аплодисменти и прегръдки.

   Хайде на сладкарница! И там обстановката празнична, торти с фоерверки, музика, почерпка,песни от празника, закачки, детски смях.

   В ушите ми звучи една песен: Няма, няма по-красиво, по-омайно и щастливо в този свят от детски смях...

   Децата в сладкарницата, родителите седнали на маси отвън.

   Тюх, да му се невидяло, а си мислех, че съм обръгнала откъм емоции......

   Празникът - спектакъл се казваше "Детство вълшебство".