Къде си, дружино, за да ти кажа: Да бъде!

   От есенеска бродих, блогове обходих, като вас не найдох и при вас се върнах...Така ми се иска да кажа...Е, казах го...

   Нещо тихо ми се вижда, още повече причува...Вярно, че е "тиха нощ", но и тук е още по-тихо и от нощ...

   Няма с кой да си кажеш поне две "остри" приказки...поне...

   Защо пък остри? Може и гладки...пардон....сладки, с мед помазани...

   Хей!!! Дружинооо!!!! Декември дойде, с него есента си отиде, та Коледа пристигна...А ти къде си, да те питам???

   Скитах се, поскитах се има-няма цяла година. Сега пред вас се явявам, отчет да ви давам.

   Що вихрушки се извихриха от миналата Коледа, та до днес. Що сняг се изваля и се стопи, и пак наваля?

   Що студове студувахме, що мразове мразувахме, що виелици вилняха...И пролет има, и лято дойде, и есен изпратихме, и Дядо Коледа посрещнахме...

   Що работа се свърши, още толкова остана...Че то работата за свършване ли е? Нали нова ще я измести???

   И все пак...Ходил кой къде ходил, бродил кой къде бродил, смял се, пял, веселял, танцувал, правил що правил, ей тук на виртуалния коледен килим да се яви, отчет да обяви и пред нас да заяви: Какво, къде и как...и догодина пак!?!?

   Мен ако ме питате, да ви кажа...И да не ме питате, пак ще си кажа...при моя милост как е...

   Подготвителна изпратих...И се смяхме, и ревахме...

   Първа група посрещнах...И ревахме, и се смяхме...За последното друг път ще разкажа. Готова е почти черновата...

    Ходили, бродили, правил кой какво правил, нека тук да се съберем и от далеч да си речем:

   Кажи, дружина: Да бъде!

   Да бъде!

   Слава вам, дружина!

   Амин!

   Честита Коледа! Здраве, щастие и късмет, а другото...на смет...