По дрехите посрещат, по стила изпращат

Не знам дали сте се замислили колко са относителни нещата в тоя живот и колко е вярна поговорката „ по дрехите посрещат...”. Оня ден бях на поредната бизнес среща и след нея се замислих точно за това. Имам собствен бизнес от едва 3 пълни години и все още помня и първите си бизнес срещи и първите клиенти и мога доста ясно да си съпоставя със сегашните. При условие, че продукта, който продавам (визуалните идеи, които ми ражда бедната глава) е един и същ и нито съм станал по-умен, нито по-идеен през това време отношението на клиентите е коренно различно. За да не развивам някакви теории на сухо ще ви опиша една моя стара бизнес среща и тази, която мина оня ден.

Една от първите срещи – Небеизвестна тръжна зала в Шумен

По времето когато отивах на тази среща вече бях създал 4-5 относително добри, функционални и красиви уеб сайта и вече имах някакво разбиране за нещата, имах и увереност, че мога да се справя. Възраст: 25 години, облекло: поразпуснато младежко облекло, което носех тогава - широки панталони, длъжка блуза пусната върху тях и маратонки.

Вече естествено не мога съвсем точно да предам как точно минаха нещата, но все пак помня, че те ме бяха потърсили, отидох във фирмата и ми се наложи да изчакам половин час, за да ми обърнат внимание. Докато обяснявах как точно стават нещата, какви са сроковете, ограниченията и какво реално може да им помогне сайта във бизнеса бях прекъснат 15-на пъти, защото имало купувачи и какво ли не. Накрая дори и на мен не ми беше съвсем ясно какво предлагам всъщност, но решихме да уговорим цената, при което накрая стигнахме до едва половината от парите, които първоначално си мислех, че взема.

Може би месец по-късно сайта беше готов, за което ми дадоха около 20% от сумата (да и капаро не успях да взема) и с тея пари и останаха нещата и до ден днешен не съм си взел останалите пари, не се и унижавам да си ги търся.

В наши дни –най-големите производители на капачки и капсули за Европа

Сега вече с около 150 готови проекта зад себе си, почти толкова доволни клиента увереността в собствените ми сили е доста по-голяма, аз самият съм минал и през много и много срещи и вече няма какво да ме изненада. Възраст: 28 години (без 2 дни), облекло: семпли дънки, светла блуза по мен, яке-сако и официални обувки.

Срещата беше двойна, два са и проектите, за които ме викат. Единият е за производителя на метални капачки (примерно на водките и ракиите), а другият е за производителя на капсули (на вина, шампанско и т.н.), самите проекти няма да са особено различни като структура, но все трябва да се различават съществено един от друг.

Определено мога да кажа, че бях впечатлен от самият офис, голям, обширен, много работни места и определено спокойна атмосфера, хората които работят там ми се сториха доста доволни и не така изнервени както почти навсякъде другаде. Дойдоха да ме вземат от нас, въведоха ме веднага при единият от шефовете без да чакам и 5 секунди. Разликата спрямо аналогичната среща по-горе определено беше очевадна, тук хората ми обърнаха цялото си внимание, но по-интересното беше друго. Последните срещи усещам, че няма нужда да „зарибявам” клиентите, няма нужда да им обяснявам в детайли какво ще им се направи, как и за какво им трябва. Не, че те знаят повече или, че вече са го измислили това... не е така, дори сегашните клиенти са по-малко подготвени. Разликата (поне според мен) е в това, че аз изглеждам уверен в това, че те ще получат добър сайт, те го виждат и вече са спокойни за това, че си дават парите на правилният човек. Така се получи и в тоя случай, седнах, здрависахме се, представих се, казах с какво се занимавам, извадих си лаптопа и докато показвах един свой проект и жената (единият от собствениците) ми каза – няма нужда да ми показваш повече, виждам, че ще го направиш както трябва.

Мдаа, аз и не обяснявах повече, уточних само, че не разрешавам на клиентите да налагат свои идеи/виждания за дизайна, който правя, при което тя остана още по-доволна и уговорихме направо цената за двата проекта. Цялата среща протече за около 10мин максимум, което си е почти рекорд за мен, обикновено протича за 20мин-половин час.

Излизайки от офиса си мислех за това как са се променили нещата, преди време дори не съм си мислел, че мога да работя с тези фирми, те са едни от най-големите в града ни, а сега всичко мина по ноти. Мислейки за това започвам да се чудя какво точно съм променил аз, защото самите клиенти са си все същите. Една от промените със сигурност е увеличената ми увереност, това е ясно, с времето когато правиш едно и също просто, започваш да си вярваш. По-скоро обаче цялата работа е в това как изглеждаш и как се държиш. Малко хора могат да усетят това, че си разбираш от работата в първите 2 минути, но всички хора могат да видят това как си облечен, това, че си поглеждам часовника на часовник който струва колкото обзавеждането на офиса и им показвам моята работа на лаптоп, пред който тея в тяхната фирма изглеждат като детски играчки. Мен лично ако питате нямам нужда нито от марковите обувки, стилните дрехи и скъпите вещи. По-добре се чувствах в старите си дрехи, тези, които носех преди, но така ме научи живота. Не ми харесва така, но с всичко се свиква и сега се чувствам конфортно в дрехите си, дори си харесвам и часовника, под всичко това съм си все старият аз, същото хлапе, което си правеше шаренки сайтове просто за удоволствие. А сега облечен така както очакват клиентите пак правя сайтове, пак е удоволствие за мен... разликата е в това, че за тея два проекта, които взех като поръчка оня ден ще изкарам общата годишна заплата на майка ми в рамките на 15 дни.

... и после кажете, че идеите продават. Не е така, продава стила!