Откъдето думата излиза – оттам излиза и душата

В началото бе Словото ,

И Словото бе у Бога ,

И Бог беше Словото .

 

Така започва глава І от Евангелието на Йоан.Това е един от най- силните апотеози на Словото записано с главни букви , който съзидателно изгражда представите на част от човечеството за света.

...В него имаше живот …продължава писанието и това не е случайно .

Връзката слово – живот е обичайна за религиозните вярвания и идеи .

От племенното табу върху определени думи – имена / за да не се отнеме душата /и символ думите в египетската “Книга на мъртвите “ до първата глава на Библията : “ И рече Бог…”/ силата на тази зависимост е двояка- тя твори и разрушава.

Словото е пътят към душата на всеки , а когато тази душа е в безпътица , тя на свой ред търси думи , с които да се обърне към Бога .

“ Чете душата като отворена книга “ – казва народа . Човек трябва да се вслушва в себе си , за да усети силата, която притежава .Той е настина свещена книга , в която , казват мъдреците ум , сърце и душа са в единство. В нея се крие силата , бликнала неочаквано в съдбовните моменти .

Молитвата . Посветените я наричат дишане на душата ,с което тя се пречиства ; метод за изучаване и връзка с Божественото ; състояние на вътрешна хармония . Изказана гласно , тя има голяма сила , а питагорейците изисквали всеки да се моли публично и открито , за да чуят молитвите всички и да не се моли за недостойни неща .

Да не забравяме как, за да накажат Едип за нескромните му молби , боговете ги изпълнили.

Както пише Платон в Алкивиад ІІ : “ Ние трябва да се молим на Бога по- рядко , тъй като не е лесно така често да извеждаме душата си в онова състояние на съсредоточеност, чистота и благоговение , в което тя се намира по време на молитва . В противен случай нашите молитви ще бъдат празни и безполезни , дори погрешни “.

А народът го казва още по-ясно : Аз ли криво , Господи се молих , ти ли криво ме разбра . , т.е.думите не винаги са най- добрия проводник на нашите мисли и душевни стремежи .Затова не звучи странно и мисълта на Джубран Халил Джубран : “ Когато говорите , преставате да бъдете в мир с мислите си …и голяма част от говоренето ви убива наполовина мисленето ви .защото мисълта е птица , но хваната в клетката на думите тя може да разпери крила но не може да литне .“

Съвременната наука и начин на живот са немислими без вербализацията .

Интересното е дали непрекъснатият словесен поток насочва човечеството в правилната посока или просто го отдалечава от истинската същност на нещата .В този процес на изясняване не се ли променя и усложнява самият човешки живот ?Езикът се опива от своята мнима мощ, изтласква реалността вътре в себе си , преплита я с емоциите и съмненията , напразно се мъчи да сътвори паралелен свят, който би устоял.

”Това , което той иска да си възвърне е простото и безмълвно, кратко ,но наситено преживяване , както в първите дни след раждането “- разсъждава Льо Клезио в есето си - “ Неизвестното на земята “

Не са ли прави поетите и адептите , които търсят смисъла на живота в мълчанието сред природата и безмълвния космос ?Техният език е без думи ; нирваната- без възможност за обяснение .

Ако съществуват повече ( от три или четири ) измерения в действителността , то едно от тях е със сигурност словесно , изградено от хиляди възможности за оцеляване ( на думи J ).

Да си стискаш душата между зъбите в трудни моменти и други подобни изрази в различните езици показват колко е естествена идеята , че душата ( животът ) може да те напусне през устата( или с нейна помощ ). Необмислените думи като остриета на гнева остават следи в човека, независимо от народната поговорка : Дума дупка не прави .Не случайно друга мисъл търси незарастналия белег от лошата дума и категорично заявява : Казана дума – хвърлен камък .А може би трябва да се гледа по- прагматично на връзката дума- душа , в контекста на “ последната дума“ и “ последния дъх“ , с който всеки напуска реалността , място , където думите са били универсалния път на всяка душа в общуването и със света.