Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
Нашето изкачване започва от Ковиля- градът на вълната и снега, както го наричат тук.
И с право - този петдесет хиляден град от столетия е символ на вълнената индустрия , търговията, туризма и зимните спортове.
Много са историческите места- крепости, пътища и мостове, напомнящи за времето на римската империя в района. Калдаръмът на тесните улици в старите квартали на града , фасадите с орнаменти от камък и вито желязо, характерните градски чешми, покрити с пъстри фаянсови плочки напомнят за богатството на жителите му .Още през 17 век тук е положено началото на текстилната промишленост в страната от маркиз де Помбал. "Португалският Манчестър" и днес е запазил своята предприемчивост и търговски дух- свидетелство за това е развитата индустриална зона и големите търговски центрове .
Но да последваме извиващия се път към планината . Пъстри гори от дъб, бор и диви кестени се редуват встрани с изкачването до 1000м височина.Зад нас остават къмпинги , санаториум и спа-центъра "Пеняс да сауде" , както и първата ски -писта на националния планински клуб, прокарана през 1932г.
Пейзажът е типично алпийски,.Ниски храсти и красиви гранитни скали,покрити с лишеи се редуват над 1700м. Вляво проблясват водите на малко езеро , последен завой и ето, вече сме на върха!
Най-високата точка в континенталната част на страната се намира точно тук- в Звездните планини (както гласи в превод португалското име) едва на 1993м надморска височина.
Това е връх Торе, който носи името си от построената седемметрова кула на крал Жоао V в началото на 19 век- опит да се достигнат така желаните 2000м височина.
Обликът на Сера да Ещрела е дело на ледниците през Кватернера ,оформили долини с форми на подкова ,дефилета и дълбоки ледникови езера .
Вкаменени гигантски фигури от гранитни скали ,полирани от подвижните ледени маси се изправят към небето.Върху една от тях откриваме и прекрасен релеф ,направен през 40-те години от скулптора Антонио Дуарте - това е женска фигура - Мадона или светица-покровителка на тези планини, с поетичното име "Сеньора да боа Ещрела" . Звездната повелителка ,издълбана в гранита се вижда отдалеч ,а стъпалата в подножието и често са покрити с цветя , оставени с прошепнати
молитви.
Планината е природнен парк от 1976 година , най- големият в Португалия( близо 100 000 хектара ) и включва в границите си земи , разположени в шест от близките общини с многобройни защитени растения ендемити , красиви терасовидни пасища, сред които може да се видят малки селца, изградени почти изцяло от камък.
Жив символ на планината е Ещрелското планинско куче, което заедно със стадата овце е част от местната пасторалната картина .
Не трябва да забравяме и прочутото сирене "Сера да Ещрела" ,което се произвежда в определени селища на региона по строго спазвана стара рецепта. Меко, с бледожълтия цвят на млякото ,събирано от ноември до март, то е оформено на малки пити с мека кора и приятен аромат.
Но ето че времето навън е хладно и ветровито в края на ноември ,затова ни привлича уюта на чайната и малките ресторантчета, които не липсват и на най-високата точка тук, върха Торе. На отрупаните със сувенири , ръчно плетени вълнени пуловери, чорапи, кожени шапки и ръкавици щандове можем да открием всичко, направено от местните занаятчии.Сиренето и пушените месни деликатеси, силното агуарденте ( португалския еквивалент на нашенската ракия ) привличат гастрономите сред
посетителите.Истински рай за всички сетива !
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!