Просто си мисля на глас...:)

Такаааа....
колко често се случва в живота да се изумяваме как времето и пространството допринасят за видоизменението но някои обекти и субекти, гостували по една или друга причина в нашето битие...
Ето аз наскоро започнах да откривам такива "деформации" сред мои отколешни изгори...И се запитах кое кара един изграден вече характер да търси себеутвърждаване и някакво садистично самодоказване чрез това изтъркано "аз много се промених след теб":)
Толкова ли сме слаби та да се пречупваме след всеки несполучлив житейски опит...както обичам да наричам всяка своя "малка грешка":)
Или просто всеки по неволя прави копи и пейст от човека, който уж толкова го е обидил или наранил и се втурва да изпробва дали е работеща тази взета за малко назаем технология върху някой извън сцената?
Знае ли някой...пък смееш ли и да питаш...

Както и да е...
Май аз самата не мога да разбера каква ми беше мисълта та...
Радвайте се на новото и непознатото!!!Не опорочавайте невинното заради старите поутихнали вече рани:)
И си живейте живота-без да пречите на останалите да вършат същото!

Беше ми приятно-Просто Аз-Едно Малко Странно и Позабравено Чудовище-хаха