Не всичко в България е негативно

Добавям това въведение, преди самото публикуване. Смятах постинга да е в изкуство, но намирам, че новината не касае само изкуството. На целият пейзаж, когато се руши, повече отколкото се създава. Когато общонародният дух прилича на кърпа опъвана от всички страни, с нокти и зъби, от нездравословни амбиции или за спорта, да не би някой да си вземе своето, което не е наше. Все пак се случват и подобни събития, светли от съзидателната си енергия, рожба на усилията на дългогодишен труд, вдъхновение и озерен интелект.

В началото беше Словото...и Самотата ни.
Днес разказах историята на един възрастен и много мъдър човек, а тя се отнасяше за много от нас.

Забелязали ли сте, че котка която живее изолирана от останалите само с хора, се опитва да говори човешки? Извива глас, мяукането й е близко до реч. Малко й остава да заговори, а познавам и хора, които разбират някои подобни думички. Брат ми например. Котка която живее в общност на котки не развива тази способност, тя си има събеседниците.

Първата изглежда далеч по-интелигентна, но в крайна сметка нито проговаря на човешки, нито разговаря като котка. Тя е просто възвисената самотница сред вида си.

С много от нас, пишещи положението беше същото.

Силата на Духа ни, не помогна много. Тя ни затваряше в себе си. Може би ни приближаваше към божеството, но пак щяхме да бъдем безкрайно далеч, както измъченото мяукане от човешката реч.

Всички бяхме щастливо прокълнати, обаче, да живеем в интересни времена. Когато скептицизма на повечето от нас, по отношение на технологията, трябваше да рухне. Когато трябваше да си признаем, че онова към което се е стремяла човешката душа, не беше постигнато с красиви думи, с възвисени идеали и разбирането им, а с цифри, къртовска работа на развити в друго интелекти и изявата на една по-практична и различна гениалност от тази на литературата.

Технологията ни даде не само свобода да бъдем себе си, а и да бъдем заедно. Пусна ни на двора на духа, както непредпазливия стопанин, домашното си коте, при останалите котки.

Нищо от това нямаше да се случи, обаче, ако го нямаше ентусиазма, правилната оценка на ситуация и необходимост, любовта към изкуството и по-специално към литературата на хора които създадоха литературните сайтове.

В началото беше Словото...после “Буквите” – класиката в литературните сайтове в България. Сега има и други, но традицията си е традиция. Седемте години също.

Седем години ние писахме, срещахме се виртуално, обменяхме идеи, деряхме очи, изписвахме ги. Живеещи и извън виртуала и литературния текст, жулихме колене в житейското. Надпреварвахме се. Конкурирахме се. Влюбвахме се. Погубвахме се. Късахме си нерви. Спасявахме се от тежки сривове. Лична бележка или просто усмивка под текст, връщаше поизгубените в дивия живот сили.

Лично, в този период бях паднал под всякаква отрицателна стойност в екстенц – битово отношение, а също и душевно. Знам, че много са били като мен, а е имало и далеч по-разтърсващи драми. Понякога думите бяха настръхнали като зверчета. Личеше си, че автора се е освобождавал от демонични страхове. Друг път галеха като пера на алегоричен ангел, но буквално. Или се галеха като гръбнаците на онези гальовни домашни любимци с които започнах историята.

Разкази от всевъзможни жанрове, много дори експериментални. Послания на границата между литература и проста лична изповед, до дълбоко и високо интелектуални, дори изпреварили времето си, творби.

Фантастика и смях.

Любов и еротика.

Криминалета и пародии.

Исторически и приключенски.

Диаболично и хорър – трилър четиво....

Мога, мога да изброявам до утре. Всички жанрове в белетристиката имат вече своите образци. Много дори не особено популярни в българската литература, а сега вече с книги и електронни, и на хартиен носител. Намерили своите читатели, а в общуването през тези седем години и творческото взаимодействие, неусетно изтънчили езика си.

Като следящ и като участник ми е достатъчно да преценя, че набора от произведения е огромен. Изборът от богат, по-богат.

Труд е било, адски и отговорен труд да се събере материал за антология от всичко това, но вече е факт.

Антологията ще има премиера на 04.12.2009 /петъка/ в читалище “Н. Хайтов” срещу Плиска, минавате през подлезчето и в сградата на бившето кино. Там ще съм, по всяка вероятност, както съм и в антологията.

В нея са и по-значими от мен автори и произведения, които не са получили прочита и шумотевицата на някои от моите, но това не ги прави в никакъв случай, по-малко интересни.

Много красота, много душевни изживявания, много приключения на духа, най-различни характери и жанрове, езици и творческо усещане.