Деца със Специални Образователни Потребности

В класа на моя колежка имаше дете с ДЦП, но с много добър интелектуален потенциал. Четири години колежката го водеше постоянно за ръка и не го оставаше минутка без нея. Родителите го водят и го прибират. В училище е само с учителката. Децата го приемат много добре. Постоянно се грижат за придвижването му от едно място на друго. Това си обяснявам с подражанието на началната учителка. Сега детето е в 6 клас и е много добър ученик, но здравословният проблем си стои, макар няколкото операции.

Нали се сещате, че цялото това обгрижване от страна на колежката беше безвъзмездно? В името  на детето!

Боро, при тези дечица не е важен толкова образователния процес, колкото социализацията им. Това, че то посещава училище и приемано добре от съучениците си всъщност му дава много повече от всички други знания. Незнам каква е диагнозата на детето, но може да се потърси консултация и съдействие от лекуващите лекари, както да му се назначи и ресурсен учител.

Този екип, родител, лекуващ лекар, ресурсен учител и учител, ако работят в тесно сътрудничество може да се постигне голям напредък независимо от състоянието. За съжаление тук всеки случай е много индивидуално специфичен и едва ли има стандартни образователни материали. Все пак има общоприети образователни практики за различните заболявания и в това са квалифицирани ресурсните учители.

Пропуснах да кажа , че това дете посещава ресурсен учител и психолог един път седмично.И те се сблъскват със същите трудности .Явно проблема е дълбоко психологичен.

  Ще ми бъде от полза някоя индивидуална програма или нещо по подобен проблем.

Искам да споделя нещо. В нашето училище имаме дете със СОП- Мирелка, в 3 кл. Училището и децата направиха много за нея и като грижи и като помощ . Миналата година едно надарено дете, наша ученичка, направи благотворителна изложба и събра доста средства за лечението и. Цялото училище си я гледаме. Според мен, мястото на такива деца е в масовото училище. Действат възпитателна на останалите. Съгласна съм с Тони, че по- важно е социологизирането, а не толкова обучението.

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=157809

http://www.kardjali.bg/?pid=2,2&id_news=824

boro68, погледни тук.

http://www.123people.de/name/DE/re/remelka.html

http://www.plevensprint.com/?p=1787

Ето в документа, който е пуснала Ани, майката казва за децата с дислексия, следното:

Вреди ли дислексията?

В това не трябва да има съмнение!

На кого и как?

На 1-во място и най-вече на самото дете, което има дислексия и което трудно се справя в училище. Тя води до агресия, насочена навътре или навън; ниска самооценка за собствените си постижения, породена от несправяне с материала; лоши резултати като цяло; изнервено до краен предел дете

Моето мнение е, че по отношение на образователния процес най-лошото е, че методиката на работа при деца със СОП не може да е същата, каквато е с останалите деца. Според мен на децата със СОП им е трудно да учат по същите учебници и по същата система. Освен това понятието "СОП" е многоспектърно според специфичните проблеми на детето. Решението е да се предвиждат повече часове за индивидуална работа със специалист ресурсен учител. Аз лично, не се чувствам силна в тази област.

Засега съм намерила решение с компютъра. Има компютърни програми, които са много подходящи за работа с децата със СОП.

В съседната паралелка има дете със СОП - крещи, проявява агресия по време на час - там няма нормален учебен процес. Не зная заболяването на детето, но то определено има интелектуален потенциал. С него работи и ресурсен учител. Проявите му на агресия обаче по време на час са неудържими, неконтролируеми. Колежката е изключително добронамерена, отличен професионалист, не го изпуска от ръка, непрекъснато е до него, но от стаята се разнасят ужасни крясъци...А детето е в клас от първия до последния час.

И аз се чувствам неподготвена, не знам как бих се справила. Категорично съм за социализацията на тези деца, но ми липсват познанията  и по проблемите, и по конкретната работа с тях.

Аз също работя с такива деца в класа си - 3 на брой, макар че не е редно да са в един клас повече от 2. И трите са на различно ниво. Посещават ресурсен учител, логопед и психолог. Тези посещения са веднъж седмично и са твърде малко. Всичко остава на ръцете на класния. Предварително подготвям в тетрадки работата им по български, а по математика използвам  РЕМЕЛКА - доста хубава програма- от нея принтирам листи за две от децата. Третото е на ниво да повтаря върху контур букви и цифри, нищо друго не може / вече сме в ІV клас/.То си е за помощно училище, но родителите не желаят да е там.Много неща могат да се споделят на тази тема и да се променят, защото идеята за итеграция е добра, но не е дообмислено всичко. А на едно обучение за работа с такива деца лекторката ни каза нещо, което съм запомнила и ме успокоява, когато не виждам резултат. "При тези деца трябва да се радвате и на най- малкото нещо, което направят. Днес може да напише една буква само- за него това е голяма стъпка." Ще се опитам да прикача  програмата РЕМЕЛКА.Дано успея.

Колеги , невероятни сте, БЛАГОДАРЯ!!!

 Със сигурност ще намеря много полезна информация в сайтовете,които сте прикачили.Виждам , че има и други в сайта с подобни проблеми и компетентни по въпроса.На работните срещи , на които съм присъствал, се акцентираше точно на социализацията на тези деца.

  По въпроса за обгрижването , за който говори Роси , споменах, че майката присъства в часовете и всички деца в класа се надпреварват в това, да му бъдат от полза.

Възможно е това да е някаква форма на дислексия , но аз не съм усетил някаква явна агресия в час.По-скоро изпитва нужда от внимание, защото идва по време на часа с някакъв учебник, сяда на мен и ми показва нещо.Или сяда при друго дете и му взема нещо , но от чисто любопитство.Не съм усетил и да се чувства потиснато от това , че е различно от останалите , просто ученето е нещо , което не му е нужно.Не изпитва потребност.

  Тони, Детето посещава лекари-специалисти още от раждането си , а ресурсните учители му се сменят по 3-4 пъти на година.Имам усещането , че просто гледат да си намерят деца с по-леки диагнози и да го прехвърлят на някой друг. 

  Колежке NIlieva , вярвям , че и на вас не ви е лесно .Ще Ви бъда много благодарен , ако качите някои ваши материали за работа с тези деца .

Всъщност в тази публикация съм дала линкове към сайта, в който създателите на Ремелка представят новите си продукти. Ремелка в Холандия вече се счита за остаряла методика.

В един от бюлетините на сдружението прочетох, че авторът на методиката - г-н Аренд Щьоненберг е методически ръководител в проекта на Сдружение за помощ за деца и младежи - гр. Зволе и Сдружение за педагогическа и социална помощ за деца ФИЦЕ-Бьлгария „Равен шанс - трансфер на знания за интеграция на деца със специални образователни потребности", финансиран от програмата Матра на Министерство на външните работи на Кралство Нидерландия.

Във връзка с „Ремелка” той казва следното:

Ако някой търси Ремелка на интернет страницата на "Малберг", ще му се наложи да търси дълго. Ремелка излезе от холандските училища пре­ди няколко години, заместена от нейния последовател "Матверк рекенен" и затова изчезна от каталозите. В лицето на "Матверк рекенен" след Ре­мелка бе намерен добър последващ и доразвит метод. Децата, които имат нужда от допълнителни упражнения по смятане, получават "Мат­верк рекенен", който решава по модерен начин техните проблеми по смя­тане.

Мисля, че всеки би се съгласил, че след толкова години вярна и ефек­тивна служба Ремелка е погребана завинаги.

Всъщност това изобщо не е вярно. Ремелка се събуди пълна с живот....