Стая с черни стени

На масата стои увяхнал букет и бутилка недопито червено вино. Столът срещу мене е празен. Леко е изместен, все едно някой е станал бързо и си е отишъл завинаги. През прозореца не влиза светлина, защото е нощ или пък ден или кои знае дали там където съм сега има светлина или аз имам сетива.

Чувствам само че имам нужда от някого до мен точно в този момент, но не знам от кого... Ще те открия все някога, принцесо.