Солта по земята и вътре нас

21 февруари 2009, 13:45 Публикувано в BgLOG | 5 коментара , 326 прочита
Етикети: сол
Многократно съм споменавал за солта в Библията и съм я наричал символ на развиващия се живот, основа на живота и подобни, защото солта е катализатор за всички биохимични и жизнени процеси в организма най вече на човек, но и където живота се развива при животни и растения. Основната отличителна черта на човека от животното е огромното количество сол в организма на човека главно в кръвта, но и навсякъде другаде в организма. Връзката на солта с човешкия живот и разликите в жизнените процеси с животните като цяло, не се изучават, натуралистите усещат, че ще трябва да изхвърлят една голяма част от глупостите, които пишат и с които източват огромни средства. Но пак да се повторя, именно солта играе ролята на катализатор на химичните процеси и на някаква по важна роля на връзка на организма със силите на отвъдното.

Този нов пост за сол бе вдъхновен от форума на бг-мама, къде търсейки друго намерих някаква дискусия против суеверията. Млади майки дружно се изявяваха като "модерни" и "образовани", критикувайки практиката да се поставя новороденото във вода със сол. Като се замислих върху това, колко ужасно трябва е това суеверие и откъде ли идва то, се сетих за нещо пропуснато, около плодните води съдържат сол, както и всичко в човека включително; и кърмата, и урината, и потта, и както бе споменато кръвта, и други секрети от човек да не ги споменавам. Около човека навсякъде има сол и дори тя е там още преди да е заченат и естествено когато човек се появи за да не получи шок на средата във вода без сол.

Поставянето на сол във водата е нещо естествено и много важно за бебето. Всичко което е необходимо за правилно раждане е; вода, сол и жени който могат нещо повече от зяпане на ТВ, списания и тъпчене с полизахариди. Подаръците са отделно.


Когато реших да погледна за солта в Новия Завет нещата се оказаха . . . "лоши", оказва се, че трите места, където се споменава за сол са много несигурни и е много подозрително и трите ( αλας ), "алас" в Евангелията да значат сол.


Matt 5:13 υμεις εστε το αλας της γης εαν δε το αλας μωρανθη εν τινι αλισθησεται εις ουδεν ισχυει ετι ει μη βληθενα βληθηναιτσβ εξω καιτσβ καταπατεισθαι υπο των ανθρωπων Greek

Mark 9:50 καλον το αλας εαν δε το αλας αναλον γενηται εν τινι αυτο αρτυσετε εχετε εν εαυτοις αλαα αλαςτσβ και ειρηνευετε εν αλληλοις Greek

Luke 14:34 καλον ουνα το αλας εαν δε καια το αλας μωρανθη εν τινι αρτυθησεται Greek



Още в Мт.5:13 веднага се вижда, че солта не може да "оглупее" или дори нещо да и стане химически и дори тя е издръжлива на температурните агресии при нормални условия за материята. Солта явно не е въпроса тук, защото както съм споменавал тя е нещо дошло от "горе", тя е основата на живота. Докато апостолите не даваха живот, това е работа на Бога не на тях, даже не и на Иесус поне не и биологически живот. Щом имаме "морайно", "обезползяване" значи е нещо, което идва от или чрез апостолите, например светлината в следващите стихове е символ на просветлението, за което те бяха избрани, самата светлина щеше да покаже нещо непознато до тогава. Така "алас" трябва да е нещо като доказване или нещо юдейско свързано с истината и правдата, някакво мерило според което всеки вярващ трябва да се сравнява.

Така за пореден път виждаме, че преводачите са свършили добра, но не достатъчно точна. Защото солта има приблизително такава функция, каквато намерих за "алас", но всъщност е друго.

( αλισθησεται ), ( αλας ), ( αρτυσετε ), ( αρτυσετε )

При разглеждане на тези думи се вижда че с тези пасажи става на въпрос за нещо като освещаване или пречистване. Едва преди малко забелязах, че в Марк за "алас" се говори заедно със жертвата, а за жертвата всички знаем че основното и качество е да е чиста и да пречиства. Светлината или просветлението идва едва след очистването и освещаването, точните подробности може би ще се разгледат друг път.

В Колосяни има подобен стих, който повтаря идеята на горните три, в него Павел предава устно идеята на вярващите в отдалечено място.